Определение № 2392 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 592/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. срещу въззивно решение № 111 от 10.10.2022 г. по в.гр.д. № 243 /2021 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта, в която с него е потвърдено решение № 70 от 02.08.2021 г. по гр. д.№ 520 /2020 г. на Поповския районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от Ф. Д. Н., починала в хода на процеса и заместена от Ц. Б. Н., иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на жалбоподателката С. В. Б. да заплати на ищцата сумата 4 262.50 лева, представляваща невърната парична сума, оставена за съхранение на 16.09.2016 г., в едно със сумата от 326.62 лева мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до датата на предявяване на иска, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. В. Б. насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане сумата от 2 000 лева, предявен като частичен от общата дължима сума в размер на 16 000 лева, за осъществени от С. Б. услуги по договори за правна защита и съдействие. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите части. Ответникът по касационната жалба Ц. Б. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК от касационно обжалване са изключени част от въззивните дела, постановени по искове с цена до 5 000 лева. Допустимостта на касационните жалби се преценява за всеки отделен иск поотделно, по исковете за парични вземания цената на иска е равна на търсената сума. Подадената касационна жалба е процесуално допустима в частта по главния иск с цена 14 395.39 лева, уважен за сумата 4 262.50 лева: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима в частта по насрещния иск с цена 2 000 лева, който съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В тази част съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е за парични суми, които ответницата е получила като адвокат на ищцата и отказва да и върне. Ответницата не оспорва получаването на сумата и основанието за това (оставянето на сумата за съхранение), но оспорва основателността на иска, като твърди, че има насрещни вземания за други предоставени услуги от различно естество (съдействие при поддържане на дома и ливадата от приятеля на ответницата Ж. К., посещения от ответницата на ищцата и обсъждане на нейни въпроси и проблеми, искания до администрацията и съда, писане на писма и покани и др. конкретно посочени такива, за които ответницата е съставяла договори за правна помощ, между които и договор за текущо (абонаментно) правно обслужване на ищцата, която е родена през 19 28 г. и не е осъществява търговска дейност, нито друга стопанска дейност по занятие), част от които С. Б. иска да бъдат прихванати, а друга част предявява чрез насрещен частичен иск. Ищцата оспорва възраженията и иска за допълнително предоставените услуги. Въззивният съд е разграничил възраженията на ответницата (касационна жалбоподателка) и е изложил мотиви по основателността на всяко едно от възраженията и. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, като извежда следните въпроси: Въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да постанови съдебен акт, след като обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите факти, извърши цялостна преценка на доказателствата и изложи правни изводи, като посочи въз основа на кои доказателства прави изводите си? Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба, като обсъди твърденията на страните и доказателствата, относими към въведените с жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение? Допустимо ли е да бъдат изключени от доказателствената съвкупност неоспорени от противната страна доказателства (в случая - голяма част от ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства) и представлява ли това процесуално нарушение? Води ли този подход на въззивния съд до нарушаване правото на защита на въззивника (ответник в първоинстанционното производство)? Въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните във въззивното производство и да се произнесе по тях след преценка на събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, като изложи самостоятелни мотиви, са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е разграничил възраженията на ответника – по основание и размер за отделните парични суми, дали са предявени за прихващане или чрез насрещен иск и е изложил самостоятелни мотиви за основателност или неоснователност на отделните заявени за прихващане или чрез насрещен иск парични суми след преценка на събраните за тях по делото доказателства. Въпроси: Попада ли лицето, което съжителства със страна по делото, в кръга на лицата по чл.172 от ГПК? От друга страна - попада ли в кръга лица по чл.172 от ГПК и следва ли да се счете заинтересован от изхода на спор за връщане на получена по силата на отпаднал договор парична сума лицето, поело задължение да гледа и издържа ищцата, претендираща връщане на сумата (св. Й. И.)? Длъжен ли е съдът да обоснове своите правни изводи и да изложи съображения за извода си за това кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните по спора и как следва да се преценяват дадените от тях показания? Длъжен ли е съдът да прецени достоверността на свидетелските показания чрез съпоставка на същите с всички събрани доказателства и да изложи мотиви защо ги приема за достоверни /недостоверни? Въпросите за задълженията на съда при преценка на събраните по делото свидетелски показания са обуславящи, включително за евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на спора в полза на някоя от страните по делото и за съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика – съдът е преценил събраните по делото гласни доказателства след съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства за релевантните за спора факти, за които свидетелите са дали показания, като е съобразил евентуалната заинтересованост на свидетелите, за която по делото има данни. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е направил изводи за недължимост на предявени от ответницата чрез възражения суми въз основа на показанията на посочени от ищцата свидетели. Т.е. по отношение на тях въпросите не са обуславящи. Доколкото във въпросите се съдържа конкретен довод за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с преценка на събраните по делото гласни доказателства, то следва да се съобрази, че те не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което не може да бъде извършвана преценка на събрани по делото доказателства. Въпрос: При наличие на саморъчно завещание (намиращо се в кориците на делото), което не е отменено по предвидения в Закона за наследството ред, следва ли съдът да поиска обявяването му по реда на чл.27, ал.1 от ЗН, след като узнае за смъртта на завещателя? Въпросът не е обуславящ, доколкото след смъртта на ищцата Ф. Д. Н. жалбоподателката С. В. Б., която е адвокат и е представлявана от адвокат по делото (адв. К. П.), която е изразявала становище по конституирането на наследниците по закон на починалата (изрично: да бъдат издирени наследниците по закон – с.з. от 14.03.2022 г., л.106), не е направила искане за конституиране на своята доверителка, въпреки множеството извършени в продължителен период от време от въззивния съд процесуални действия по установяване на правоприемниците на починалата и по даване на указания във връзка с подлежащите на извършване от тях изявления за приемане на наследството на починалата. Жалбоподателката и адвоката и не са се позовали на саморъчно завещание от починалата в нейна полза, не са представили такова, не са заявили, че жалбоподателката ще се ползва от такова и че желаят жалбоподателката да бъде конституирана като правоприемник на починалата, нито са възразили срещу конституирането на наследниците по закон на починалата и на дадените от съда указания, а след това адвокат К. П. е изразила становища по съществото на спора – за отхвърляне на предявения срещу доверителката и иск и за уважаване на предявения от нея насрещен иск. Следват въпроси, свързани с договор за текущо (абонаментно) правно обслужване, които не са обуславящи, тъй като жалбоподателката е предявила вземането си по такъв договор с частичен насрещен иск, решението по който не подлежи на касационно обжалване. Въпроси: Допустимо ли е писмен договор за влог да се прекрати устно и този факт да се установява със свидетелски показания? Как (устно или писмено) следва да бъде прекратен договорът за влог и от кой момент следва да се счита прекратен той? Първият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че въпросът за сключването и прекратяването на договора за влог не е спорен между страните, а договорът е прекратен с писмени изявления на ищцата, включително съдържащи се в исковата молба, с която е предявила иск за предаване на сумата по влога. Въпроси: Допустимо ли е да бъде уважен иск за неоснователно обогатяване при условие, че съдът с решението си е приел, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение? Представлява ли нарушение на основните принципи на ГПК (включително на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес) произнасянето на съда извън определения от ищеца предмет на делото? Порочно ли е съдебно решение, с което съдът е дал защита извън обхвата на търсената от ищеца защита? Води ли това произнасяне на въззивния съд до нарушаване правото на защита на ответника и до постановяване на недопустим съдебен акт? Допустимо ли е съдебно решение, с което се уважава предявен иск за неоснователно обогатяване при установено от съда наличие на договор („договор за влог“) и какво се явява постановеното решение (недопустимо или неправилно)? Допустимо и правилно ли е решение, при което съдът е осъдил ответника да върне парична сума на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД при заявени в исковата молба твърдения за обогатяване на ответника в резултат на получена „без правно основание“ сума и при наличие на доказателства за валидни договорни отношения. Въпросите за произнасянето на съда извън определения от ищеца предмет на делото не са обуславящи. Няма съмнение за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение. Въззивният съд се е произнесъл по наведените с исковата молба като основание на иска фактически твърдения. Дадената от съда правна квалификация на предявения иск не се отразява на допустимостта на въззивното решение. Въпросът за правилността на съдебното решение е въпрос за основателността на иска и по съществото на спора, който не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не подлежи на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което не могат да бъдат обсъждани доводи за правилността на фактически и правни изводи на въззивния съд и не могат да бъдат излагани изводи за основателността на доводите на страните и изводи по съществото на спора. Въпроси: Има ли въззивният съд право да преразглежда първоинстанционното решение в необжалваните му части и да влошава положението на обжалвалата страна, отменяйки го в необжалваните части? При липсата на жалба от ищцовата страна относно частично уважените от първоинстанционния съд възражения за прихващане на ответника и ищец по насрещния иск, допустимо и законосъобразно ли се явява въззивно решение, с което е отменено /изменено първоинстанционното решение в тези необжалвани части? Допуснал ли е с това си действие въззивният съд съществено процесуално нарушение - нарушение на нормата на чл.271, ал.1, изречение второ ГПК. Въпросите не са обуславящи, въззивният съд се е произнесъл по обжалваната от жалбоподателката част от първоинстанционното решение в частта му, с която искът срещу нея е бил уважен за сумата 8 709.89 лева, като е приел жалбата за частично основателна – за разликата над сумата 4 262.50 лева и е отхвърлил иска и за тази част. За част от възраженията на жалбоподателката въззивният съд е приел, че са неоснователни, поради което не е намалил със сумите, за които те са направени, присъдената сума. Въззивният съд не е отменил решението на първоинстанционния съд в необжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 8 709.89 лева. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата, която е представила доказателства, че му е предоставила безплатна правна помощ, сумата 1 200 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.9, ал.3 НМРАВ. Воден от изложеното съдът