Определение № 3785 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 119 от 13.03.2024 г. по в. гр. дело № 88/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260010 от 25.01.2024 г. по гр. д. № 864/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което КОНПИ е осъдена на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), идентичен с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, вр. с чл. 77 ГПК, да заплати държавна такса за исковото производство по гражданска конфискация, приключило с отхвърляне на предявените искове, в размер на 178 505. 12 лв.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като според специалната норма на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, КОНПИ е освободена от заплащане на държавна такса в производствата за гражданска конфискация. Твърди също, че и съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК, държавата е освободена от държавна такса, освен в изрично посочените случаи – когато предмет на спора са частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост, като настоящото производство не попада в горепосочените изключения. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира следния въпрос: Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗОНПИ?, за който поддържа, че няма практика на ВКС и поради това отговорът му ще доведе до правна сигурност в бъдещите правни действия на съда и страните в производствата по реда на ЗОНПИ. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по настоящото дело предявените искове за гражданска конфискация по ЗОПДНПИ (отм.) са отхвърлени като неоснователни, при което в срока за архивиране на делото, първоинстанционният Бургаски окръжен съд, след като е констатирал, че не е събрана от ищеца дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 178 505 12 лв., го е осъдил да я заплати. Възприел е този извод на първоинстанционния съд за правилен, аргументирайки се с нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, аналогична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), според която КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делата, в зависимост от крайния изход на исковия процес. Счел е, че няма основание КОНПИ да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, защото вземанията – предмет на исковете за гражданска конфискация са частноправни, а и отнетото незаконно имущество става държавна собственост едва след влизане в сила на съдебното решение, т.е. занапред, без да има статут на публична държавна собственост. Посочил е, че в производствата по гражданска конфискация КОНПИ не защитава интереси от по-висш порядък, какъвто съставлява защитата на публична държавна собственост и публични държавни вземания, а е процесуален субституент на държавата. Съобразил е решение № 3/08.07.2008 г. по к.д. № 3/2008 г. на КС на РБ, според което законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. При тези решаващи съображения въззивният съд е счел, че КОНПИ дължи заплащане на дължимата държавна такса в първоинстанционното производство при отхвърлени с влязло в сила решение искове за гражданска конфискация. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос осъществява общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на съда в атакуваното определение. Те са изцяло в съответствие с формираната постоянна практика на ВКС по поставения въпрос досежно производствата по гражданска конфискация по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ, обективирана в определение № 50003 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 1373/2022 г. на ВКС, Трето г.о.; определение № 2833 от 04.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, Трето г.о.; определение № 2544 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 1111/2024 г. на ВКС, Трето г.о.; определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на ВКС, Четвърто г.о.; решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, Четвърто г.о.; решение № 191 от 15.02.2021 по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др.. Според последната разбирането, че комисията не дължи държавна такса в производства по гражданска конфискация е било обосновано в старата съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД (отм.) с отсъствието в този закон на специални разпоредби за държавните такси, при което е възприето становище, че комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК (в този смисъл представеното от касатора решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, Четвърто г.о.). В следващия ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и в сега действащия ЗОНПИ се съдържат изрични норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При действието на горецитираните разпоредби от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, по силата на изричната повеля на законодателя, КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или когато производството е прекратено, т.е. не е приложима нормата на чл. 84, т. 1 ГПК. Наличието на константна съдебна практика по поставения правен въпрос, която съответства на приложимата правна норма и не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване, изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради отсъствието на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допускано. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение