Определение № 1882 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3606/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез гл.инспектор П. О., срещу решение № 92/10.06.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260004/22.02.2024 г. по гр.д.№ 80/2021 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлен иск на Комисията против Д. Д. Г. за отнемане имущество на обща стойност 24 460 лева, тъй като стойността не надвишава 150 000 лева в края на проверявания период. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГК, което не поставя ограничения в предпоставките за отнемане. В изложение към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК поради „очевидна неправилност“ на решаващия извод на съда, че след като общата стойност на придобитото имущество не надвишава 150 000 лева не е необходимо да се изследват останалите елементи, за да се прецени дали е налице „значително несъответствие“ в края на проверявания период. Според касатора е налице основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация и по въпросите: „Ако при проверка се установи, че вноските по банкови сметки превишават разходите за издръжка по данни на НСИ, следва ли това превишение да се отрази като извънреден разход в анализа за съответната година, в края на периода, както и да намери отражение в „нетния доход“?; „При отчуждаване на имущество, за придобиването на което лицето не разполага с парични средства и влага полученото от разпоредителната сделка в друго имущество на по-ниска стойност, полученото положително салдо, следва ли да се отрази в приходи, имайки предвид разпоредбата на §1, т.2 от ЗОНПИ, че „Доходи, приходи и източници на финансиране са…други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник…, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник.“; „В случай на установен недостиг на парични средства към момента на придобиване на отчужденото имущество, следва ли положителното салдо, да се отрази в приходната част на анализа?“ Ответникът по касация Д. Д. Г. не взема становище. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че въз основа на уведомление вх.№ УВ-695/05.06.2019 г. от Районна прокуратура - Каварна, за привличане на Д. Д. Г. като обвиняем по ДП № 19/2017 г. за извършено престъпление по чл.213а, ал.1, вр. чл.26 НК, Комисията е започнала проверка за периода 12.06.2009г. - 12.06.2019г., като прави искане за отнемане в полза на държавата на негово и на близките му имущество на стойност 24 460 лева (след направен частичен отказ от иска), а именно: два дружествени дяла на обща стойност 10 лева от капитала на „Ана – Мария Кинг“ ЕООД, представлявано от Д. Д. Г.; лек автомобил „Ауди А4“, рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация от 16.07.2002 г.; лек автомобил „Форд Галакси“, рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация от 07.07.1998 г.; товарен автомобил „Опел Астра“, рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация от 28.12.2010 г. и лек автомобил „Сеат Алхамбра“, рег. [рег.номер на МПС], с първа регистрация от 16.07.1996 г.; сумата от 11 500 лева, представляваща незаконно придобито имущество от продажба на недвижим имот в [населено място]. Съдът е установил, че доходите на проверяваните лица през периода възлизат на 8753,93 лева, обичайните и извънредни разходи са 222 631,58 лева, а придобитото имущество е на стойност 51 450 лева. В мотивите на решението се възприема ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. ОСГК на ВКС, което според въззивния съд води до извод, че преминалите през банковите сметки парични суми от придобитите и отчуждени през проверявания период имущества, които не са налични в края на периода, не следва да участват при формиране на стойността на придобитото имущество. С оглед пазарните цени на наличния имот и моторните превозни средства, чиято обща стойност е 53 376 лева, според съда, не е необходимо да се изследват останалите компоненти, определящи „нетен доход“, за да се установи дали е налице „значително несъответствие“ в края на изследвания период, тъй като „евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество“. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира че формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението е постановено в съответствие с постановките на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По смисъла на тълкувателното решение, в този смисъл, незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане, може да бъде само имущество, което е придобито от проверяваното лице през изследвания период, продължава да е налично в неговия патримониум или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент следва да бъде установено превишение на разходите за придобиването му, респ.е налице несъответствие в определен от закона размер. Само ако установи, че такова превишение е налице е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, като се отчете, че незаконни са само доходи от забранена в закон дейност. Дали конкретно имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства. Имуществото, което се твърди, че подлежи на отнемане, зависи от установяването на значително несъответствие между притежаваните в края на проверявания период активи и придобитото от законен източник, т.е. тези обстоятелства са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетен доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв нетен доход за целите на анализа е равен на нула) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Хипотетичната разлика с отрицателен знак, получена при изваждане на размера на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице и членовете на семейството му от установените доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство само за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Релевантно за определяне на значителното несъответствие е сравнението между размера на нетния доход, от една страна и стойността на наличното имущество, придобито в проверявания период - от друга страна, а не на сбора на разходите. В съдебната практика на ВКС се приема последователно, че предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата е дали има установена разлика между притежаваното от проверяваното и свързаните с него лице имущество в началото и в края на изследвания период. Отнемане може да бъде извършено само в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с притежаваното в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ/ размер. Едва след като установи превишението, подлежи на изследване въпросът, дали даден доход има законен характер /чл.107 ЗОНПИ/ /така решение № 50116 от 03.04.2024 г. по гр.д.№ 3698/2021 г., IV г.о., решение № 203 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 4452/2022 г., IV г.о., решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/2023 г., III г.о., решение № 50004 от 08.04.2024 г. по гр.д.№ 3649/2020 г., IV г.о., решение № 140 от 30.10.2023 г. по гр.д.№ 3565/2022 г., III г.о. и решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр.д.№ 5134/2021 г., IV г.о./. В конкретния случай, наличното имущество на проверяваните лица към края на проверявания период е остойностено на 53 376 лева и съобразно установената съдебна практика, че релевантна за преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е установената по делото обща стойност на това имущество, въззивният съд обосновава извод, че не подлежат на изследване елементите, определящи нетния доход на ответниците. Поставените от касатора в тази връзка въпроси намират своя отговор в цитираната практика на Върховния касационен съд, но те не са обуславящи, с оглед конкретните изводи на решаващия състав, а имат значение за правилното отразяване на елементите в икономическия анализ, определящи нетните доходи и разходи на проверяваните лица за периода на проверката. Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като е съобразена съществуващата съдебна практика на ВКС, което съгласно дадените разяснения по т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение