Определение № 434 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. О. И. и И. О. И. и на [фирма] против решение № 567 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 282/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. Г. О. И. и И. О. И., чрез пълномощника им адв. Т. Л., обжалват решението в частта, с която въззивният съд като е отменил решението от 29.12.2009 г. по гр.д. № 5044/2007 г. на Софийски градски съд изцяло в частта, с която иска на И. О. И. с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 21000 лв. обезщетение за имуществени вреди, и в частта, с която иска на Г. О. И. с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, и в частта за присъдени разноски на И. И. изцяло и на Г. И. над сумата 500 лв., е отхвърлил иска на И. И. за сумата 21000 лв., ведно със законната лихва, и иска на Г. И. за разликата над 5000 лв. до 21000 лв., ведно със законната лихва. [фирма], чрез пълномощника му адв. П. К., обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. О. И. на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, както и 500 лв. разноски. Страните взаимно си оспорват жалбите по съображения в писмени отговори. Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите- ищци поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, както и с размера на обезщетението за причинената имуществена вреда, изразяваща се в събаряне на жилищна сграда вследствие извършващи се от ответника строителни дейности в съседен имот. Считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Излагат доводи за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът- ответник по исковете твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос: разглеждането и произнасянето в решението си относно претендиране на обезщетение за унищожена сграда в резултат на извършени строителни работи в съседен имот, и материалноправен въпрос за наличието на доказателства относно предпоставките на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Излага доводи за нарушение на материалния закон и на процесуални правила. Твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване са неоснователни. Касаторите не твърдят да липсва съдебна практика по поставените въпроси или наличие на създадена в резултат на неточно тълкуване съдебна практика, нито че съществуващата трябва да бъде осъвременена предвид промени в законодателството и обществените условия, в които случаи би било налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съдържащите се и в двете изложения доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила касаят основания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Правилността на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по допускане на касационното обжалване. В случая в изложенията на страните липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Във връзка с основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът- ответник по иска нито е посочил конкретни съдебни актове, нито е представил такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение