Определение № 2458 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4073/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. срещу решение № 1925/13.04.2023 г. по в.гр.д. № 1631/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, II- Ж въззивен състав, с което е потвърдено решение № 13306/22.11.2022 г. по гр.д. № 5910/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав. С последното са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца Н. С. К., за признаване за незаконно на уволнението му, наложено със заповед № 405 от 08.12.2021 г. на изпълнителния директор на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“, за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „началник отдел „Правен“ при ответника и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 08.12.2021 г. до 08.06.2022 г., в размер на 16 800 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът моли обжалваното решения да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ. В изложението към касационната жалба касаторът сочи формално основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя въпроси по приложението на чл.71, ал.1 КТ, свеждащи се до това дали работодателят може да упражни правото по чл. 71, ал.1 КТ да прекрати договора в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността и може ли работодателят да сключи договор със срок за изпитване в своя полза, когато знае, че работникът или служителят е годен за изпълнява длъжността и го е, поканил за изпълнение на същата. Макар касаторът да е посочил, че поставените въпроси са във връзка с основанията за касационно обжалване както по чл.280, ал.1, т. 1, така и по т.3 ГПК, въпросите са поставени само в контекста на основанието по т. 3 без да се сочи в противоречие с коя задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, и в противоречие с кои решения на ВКС смята, че се е произнесъл въззивния съд- за да е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обосновава се основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се излагат изцяло съображения за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита, че решението е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото смята, че съдът е изложил мотиви, които са в противоречие с посочените от касатора факти и обстоятелства, не са взети в предвид фактите, че формално са спазени изискванията на чл.70 КТ и договорът е първи между страните, но е недействителен поради заобикаляне на закона, като се цели не проверка годността на работника за изпълнение на работата, а прекратяване на договора по облекчен за работодателя ред, каквото не е приетото от въззивният съд. Ответникът по касационната жалба „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Излагат се твърдения за правилност и обоснованост на въззивното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно приложен трудов договор № 250/04.08.2021 г. и ищецът е заемал длъжността „началник отдел „Правен“ с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя - 6 месеца до 05.02.2022 г. Установено е, че работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение със заповед № 405/08.12.2021 г. на основание - чл. 71, ал. 1 КТ - без предизвестие, в срока за изпитване, като в заповедта за прекратяване на трудовия договор е посоченото, че ищецът Н. С. К. е заемал длъжността главен юрисконсулт в отдел „Правен“, а не длъжността началник отдел „Правен“. Въззивният съд е приел, че по отношение на включената в договора клауза за изпитване са спазени изисквания по чл. 70 КТ - трудовият договор е първи между страните за определената длъжност. По релевирано възражение за недействителност на тази клауза въззивният съд го е разгледал и го е намерил за неоснователно поради липса на данни работодателят да е бил запознат с качествата на работника, което да обуславя извод, че чрез клаузата за изпитване не се цели проверка на годността на работника за изпълняваната работа. Позовавайки се на събраните гласни доказателства, съдът е отчел и това, че липсват и данни ищецът и изпълнителният директор на ответното дружество да са се познавали преди ищецът да бъде назначен на длъжността началник отдел „Правен“, както и изпълнителният директор да е имал преки наблюдения върху професионалните качества на ищеца, а единствената информация за ищеца е била представена от него автобиография към заявление от 30.07.2021 г. Така съдът е достигнал и до извода, че с клаузата за изпитване в полза на работодателя в трудовия договор не се заобикаля законът, тъй като целта ѝ е проверка на годността на служителя да изпълнява възложената работа. За неоснователно е приел и възражението на въззивника за незаконосъобразност на уволнението поради допусната в заповедта грешка при посочване на заеманата от уволнения служител длъжност, като не е установено последният да е заемал друга длъжност при работодателя освен длъжността началник отдел „Правен“. В тази връзка съдът е приел, че става въпрос за допусната техническа грешка, която не може да повлияе на законността на уволнението, тъй като визира прекратяване на трудовия договор с ръководителя на правния отдел, която длъжност към датата на прекратяване е заемана единствено от ищеца. Въззивният съд е приел, че с клаузата в трудовия договор, предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, не се заобикаля законът, тъй като целта на същата е проверка на годността на служителя да изпълнява възложената му работа. В срока на изпитване прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно при спазване на предвидените предпоставки на уволнителното основание по чл. 71, ал. 1 КТ, поради което въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място, съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси предпоставят произнасянето по друга фактическа обстановка и касаят възможността за работодателя да упражни правото по чл.71, ал.1 КТ да прекрати едностранно трудовия договор при уговорен срок за изпитване в негова полза, но при хипотеза, че е знаел, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността или поради това го е поканил за изпълнение на длъжността и каквато не е налице в настоящия случай. Касаторът също така е посочил, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но по естеството си в изложението се съдържат твърдения, които са фактически и са свързани с правилността на обжалваното въззивно решение и приетата фактическа обстановка от въззивният съд, с която ищецът не е съгласен. В този смисъл въпросът не отговаря на селективния критерий по чл. 280 ГПК. Касаторът не е обосновал и защо въпросът е поставен в основата на посоченото основание. Вместо това касаторът е изложил подробно в изложението защо намира въззивното решение за неправилно и цели да се приеме нова, различна фактическа обстановка, с която да се достигне до правен извод, с който да се уважат предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. За пълнота следва да се отбележи, че за да е недействителна клаузата за изпитване в трудовия договор, то следва изискванията на чл.70 КТ да са спазени само формално – трудовият договор да е първи между страните, за определена длъжност и законът да е заобиколен, когато с тази клауза се цели не проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя начин по причини, които не са свързани с изпълняваната работа – по арг. от чл. 71, ал.1 КТ. В този случай ще се приложат и специалните правила на чл. 74 и сл. КТ, които касаят недействителността на трудовия договор и отделни негови клаузи. В този смисъл е решение №118 от 04.06. 2015 г. по гр.дело №6968/2014 г. на ВКС, III г.о. В настоящия случай въззивният съд не е приел, че клаузата със срок за изпитване в конкретния трудов договор с ищеца е недействителна поради заобикаляне на закона, като с нея се цели не проверка на годността на работника да изпълнява работата, а прекратяване на договора с работника по облекчен за работодателя ред по чл.71, ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Напротив, от съвкупната преценка на доказателствата е прието, че няма данни, че ищецът и изпълнителният директор на ответното дружество са се познавали преди ищецът да бъде назначен на длъжността началник отдел „Правен“, както и изпълнителният директор да е имал преки наблюдения върху професионалните качества на същия и единствената информация за него е тази представена от него автобиография, поради което при изрично уредената възможност в КТ по чл.70, ал.1 КТ да се сключи трудов договор със срок за изпитване е сключен такъв между страните по делото с изрично посочване, че срокът за изпитване е в полза на работодателят. В този случай при действителна клауза за срок за изпитване в полза на работодателя, при съгласие на служителя, обективирано с подписването на трудовия договор, не следва да се възпрепятства работодателя да упражни субективното си потестативно право да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ тогава, когато срокът за изпитване е уговорен в негова полза. Също така правилото на чл. 70, ал. 1 КТ не трябва да бъде тълкувано и стеснително, ограничавайки приложното му поле само до определени длъжности. Законът е поставил общо изискване, при наличието на което трудовият договор може да бъде сключен със срок за изпитване, а именно - когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Условията, които следва да са налице, са трудовият договор да бъде сключен за една и съща работа с един и същ работник или служител при същия работодател, но не и само по отношение на определени длъжности. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение както основното, така и допълнителното не страдат от подобен порок. При този изход на делото право на разноски има ответната страна по касация, поради което и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъди сумата от 120 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25а, ал. 1, предл. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,