Определение № 269 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба М. В. О., П. К. О. и В. К. О., подадена чрез процесуалния им представител адв.З. Е. от САК срещу въззивното решение № 4106/9.7.2020 г по гр.дело № 11813/19 на СГС, ГО, Втори „Е“ въззивев състав, с което е 1/обезсилено решение потвърдено решение от 21.5.2019 г, поправено с решение от 6.8.19 г по гр.дело № 14963/17 г на СРС, 47 състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М. В. О. срещу С. К. О.-Т. иск по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № ..., т..., рег.№...., по н.д. ...../..... г на нотариус М. Е. и е прекратено производството по делото; 2/ в частта, с която е обезсилено въззивното решение като са отхвърлени предявените от П. К. О. и В. К. О. искове по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване изцяло на договора за продажба, индивидуализиран по-горе.Решението е обезсилено в частта, с която двамата ищци са искали унищожаване на сделката над размера на наследствената им част от имота; 3/ в частта, с която са отхвърлени предявените от П. К. О. и В. К. О. срещу С. К. О.-Т. искове с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на сделката, сключена на 21.4.2004 г, с която Г. Й. О. е продала на С. К. О.-Т. собствените си 5/8 ид.части от апартамент №.... в [населено място],[жк] ,[жилищен адрес] на ет....., с площ от 41, 78 кв.м, обективирана в нотариален акт№ ...., т......, рег.№ ....., дело ..../..... г на нотариус М. Е. с район на действие СРС, за претендираните от двамата ищци общо 5/16 ид.части или по 5/32 ид.части за всеки един от тях от общо прехвърлените от Г. О. 5/8 ид.части от правото на собственост върху имота, предмет на сделката. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно. Ответницата по касационната жалба С. К. О.-Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв.С. Ц..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 960 лв. С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск е с правно основание чл.31 ал.2 ЗЗД.На 21.4.2004 г Г. Й. О. е продала на дъщеря си С. К. О.-Т. собствените си по наследство и прекратена СИО 5/8 ид.части от апартамент № ..... в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 41, 78 кв.м, като сделката е обективирана в нотариален акт № ...., т.1, рег......, дело № ..../..... г.Прехвърлителката е починала на 11.4.2012 г и е оставила за наследници: дъщеря си С. К. Т.-О. и низходящи на починалия на 28.5.2010 г неин си К. К. О.: дъщеря П. К. О. и син В. К. О..Последните както и преживялата съпруга на К. О.-М. О. са предявили срещу С. О. иска за унищожаване на сделката, като се подържали, че към момента на извършването й прехвърлителката е била недееспособна, не е разбирала и не е била в състояние да ръководи действията си, като доказателствата за това произтичат от самия договор.С първоинстанционното решение е прието, че искът е неоснователен и същият е отхвърлен.С въззивното решение е обезсилено това на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от М. В. О. иск, тъй като същата няма качеството на наследник на Г. О. и следователно не разполага с правен интерес да атакува сделката; решението е обезсилено като недопустимо и в частта, с която предявените от П. О. и В. О. искове за унищожаване на сделката са отхвърлени до размера над притежаваните от тях по наследство идеални части от вещта.Въззивният съд е потвърдил решението на СРС в останалата част, с която исковете са отхвърлени като неоснователни, като е приел, че същите са погасени по давност, доколкото са предявени на 14.3.2016 г, а сделката е сключена на 21.4.2004 г.Приел е, че нито един от разпитаните по делото свидетели не установява твърденията, че прехвърителката е била недееспособна към момента на извършване на сделката, а единствено, че вероятно е била конфликтна личност. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Посочено е, че въззивното решение противоречи на решение № 73 от 5.7.2018 г по гр.дело № 3228/2017 г на ВКС, ГК, Трето ГО, според което сделката е унищожаема, когато едно лице макар и дееспособно не е можело да разбира и ръководи действията си. Въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на СРС и производството е прекратено е процесуално допустимо. Съгласно определение № 570 от 15.12.2008 г постановено по гр.дело № 1687/08 на ВКС, Първо ГО, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК право да искат унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот имат както сключилите го лица,така и техните наследници.Това право е имуществено и следователно наследимо. В случая иск за унищожаване на сключения договор за продажба на недвижим имот поради по причина,че продавачката не е могла да разбира и ръководи действията си към момента на сключването му е предявен от М. В. О.-съпруга на починалия преди прехвърлителката, на 28.5.2010 г, неин син К. О..Предвид правилото на чл.10 от ЗН М. О. не наследява прехвърлителката и следователни не е легитимирана да иска унищожаване на сделката.Съгласно чл.5 ал.1 ЗН С. О. наследява половината от 5/8 ид.части, а останалата 1/2 се наследява от наследниците на К. О. в равни части-т.е по 1/4. Последните двама имат право са искат унищожаване само до размера на притежаваните от тях идеални части, в останалата част исковете са процесуално недопустими и законосъобразно производството по тях е прекратено. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.Посоченото от касатора решение, постановено по реда на чл.290 ГПК приема, че основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице, тогава когато едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка не е могла да разбира или ръководи действията си, като е без значение продължителността на това състояние.Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и изрази волята си.Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 пр.2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор.Тази законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор, като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр.личат налудни мотиви, съдържат се безмислени изисквания и др.Следователно искът по чл.31 ал.2 предл.2 ЗЗД, предявен от наследниците на починало лице е допустим, когато са изпълнени условията на тази разпоредба: да касае се за претенция за унищожаване на договор, сключен от дееспособно лице, което при смъртта си не е могло да разбира или ръководи действията си, ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор.Този иск би бил недопустим само ако преди смъртта му не е било поискано поставянето му под запрещение.С това решение предявеният иск е бил приет за допустим, както и за основателен предвид факта, че при изповядване на сделката прехвърлителката е страдала от съдова деменция и макар и дееспособна не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, а доказателството за това й състояние е произтичало именно от договора под който същата е поставила палец, а не подпис, но не поради физически недъг, което свидетелства за недееспособността й към този момент. По настоящото дело се касае за иск, предявен след смъртта на дееспособно лице, от негови наследници, позовавайки са недееспособност към момента на извършване на сделката, с твърдение, че недееспособността произлиза от самата сделка.В съответствие с цитираното решение, съдът е приел, че предявеният искът е допустим, но е отрекъл неговата основателност, тъй като по делото не са събрани каквито и да е доказателства, които да установяват недееспособността на прехвърлителката, а отделно от това е приел искът и за погасен по давност.Липсва противоречие с цитираното решение, тъй като съдът не е отрекъл допустимостта на предявения иск, а го е разгледал по същество, но не са били налице условията за уважаването му. По горните съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Касаторите дължат на ответницата разноски, сторени пред ВКС, на основание чл.78 ал.3 ГПК. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 500 лв. В случая пълномощникът на ответницата по жалбата е изготвил изключително подробен отговор относно основателността на касационната жалба, както и относно изложените основанията за касационно обжалване.С оглед правната и фактическа сложност на спора и обема на извършената адвокатска работа, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата в размер на 800 лв, което с ДДС възлиза на 960 лв не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният садационен съд, Четвърто гражданско отделение