Определение № 148 от 21.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от В. Й. Д., чрез адв. Д. К., против определение № 351 от 29. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 308/2020 г. на Софийски окръжен съд, ГО, 1 възз. с-в, с което е потвърдено определение № 247 от 29. 05. 2020 г. по гр. д. № 933/2019 г. на РС – Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като по друго делбено дело, висящо пред същия съд, бил освободен от такси и разноски въз основа на декларация, идентична на приложената към молбата по настоящото дело. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение. Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съставът на въззивния съд е възприел за правилен изводът на първоинстанционния за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителят е в трудоспособна възраст, не страда от заболяване създаващо пречка за реализиране на доходи или налагащо извършване на постоянни разходи, няма задължения за издръжка към трети лица, притежава имущество (земеделски имоти и лек автомобил). Съобразено е, че очакваният размер на разходите по делото не би бил висок, тъй като в делбените производства не се изисква предварително внасяне на държавна такса. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК твърди противоречие с определение № 603 от 2. 10. 2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, 2 т.о., определение № 573 от 12. 07. 2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, 2 т.о., определение № 612 от 12. 08. 2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, 2 т.о., определение № 496 от 10. 07. 2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, 2 т.о. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос обусловил решаващите изводи на съда и от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от това, за яснота следва да се подчертае, че изводите на въззивния съд не противоречат на указанията по тълкуването и прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК, дадени с ТР № 6/12 от 6. 11. 2013 г., ОСГТК на ВКС, точка 12, както и на становищата, изразени в мотивите към цитираните по-горе определения на ВКС, според които при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Изводите на окръжния съд са съобразени с така формираната практика, а различният изход на производството се дължи на различие във фактите, установени по настоящото дело и относими към преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение