Определение № 50433 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2159/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. А. И. срещу решение № 1346 от 13.12.2021г. по в.гр.д.№ 846/2011г. на Апелативен съд София 4 граждански състав. С него след отмяна на решението по гр.д.№ 10055/2018г. на СГС в частта за уважаване на иска с правно основание чл.284,ал.1,т.1 КЗ-отм., предявен срещу Сдружение НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата, настъпила на 09.06.2015г. в Унгария, по вина на застрахован при унгарски застраховател водач, е постановено отхвърлянето му. В касационната жалба е въведен довод за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и уважаване на иска. Твърдението е, че решението е постановено при несъобразяване с определението по ч.т.д.№ 130/2011г. на 2 т.о. на ВКС. Поддържа се, че ищцата има легитимация да получи застрахователно обезщетение от НББАЗ, който в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в България, когато застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в България, не е изпълнил задължението си по чл.271,ал.1 КЗ-отм. Посочва се като неоснователен и повърхностен изводът на САС, че представителят на застрахователя на виновния водач е изпълнил задълженията си по чл.271,ал.1,т.1 КЗ-отм. Касаторът счита, че предвид обстоятелството, че с писмо от 15.02.2017г. НББАЗ я е уведомил, че унгарският застраховател е определил застрахователно обезщетение повече от година след изтичане на законоустановения в чл.271,ал.1 КЗ тримесечен срок от предявяване на претенцията с молба от 02.10.2015г., това означава, че задължението по чл.271,ал.1 КЗ-отм. не е било изпълнено. Поддържа се, че задължението на застрахователя или неговия представител по чл.271,ал.1 КЗ-отм. е за „произнасяне“, което не означава непременно задължение за плащане. Счита че са налице всички предпоставки на чл.284, ал.1,т.1 КЗ-отм., както и е налице пасивна материалноправна легитимация на Бюрото. Позовава се на отсъствие на съвкупна преценка от САС на всички доказателства по делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“ 2/ „Принципите за автономния характер и предимство на правото на ЕС и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли националният съд да приложи националното право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа на съответстващото тълкуване, съобразено с решенията на съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива?“ 3/ „Допустимо ли е воденето на съдебен иск срещу компенсационен орган по КЗ-отм. и при наличието на кои предпоставки?“ 4/ „В какво се изразява неизпълнението на задължението на застрахователя (или на неговия представител за уреждане на претенции) за произнасяне по чл.271 във вр. с чл.284,ал.1,т.1 КЗ-отм.?“. Касаторът посочва, че „обжалваното решение е в отклонение от цитираната задължителна практика и непълно необосновано САС е приел, че са налице предпоставките по чл.285,ал.4,изр.второ КЗ-отм. и че представителят на застрахователя е изпълнил задълженията си в срока по чл.271,ал.1 от отменения КЗ. Твърди се противоречие с определението по т.д.№ 2766/2015г. на 1 т.о. на ВКС и определението по ч.т.д.№ 130/2011г. на 2 т.о. на ВКС. Поради неосноваване на въззивното решение на събраните в процеса доказателства се посочва, че то е постановено в отклонение от решението по гр.д.№ 905/2009г. на 2 г.о. на ВКС. В подкрепа на необходимостта от извършване на съвкупна преценка на доказателствата и съдебната практика в касационната жалба са посочени две решения на 1 г.о. и на едно решение на 1 т.о. на ВКС. В писмен отговор ответникът НББАЗ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената от ищците касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Фактите по делото са безспорни: пътното произшествие е настъпило на 10.06.2015г.; на 02.10.2015г. Д. И. е предявила извънсъдебна претенция по ЗЗГО пред представителя на унгарския застраховател; на 23.11.2015г. представителят е уведомил увредената за становището на застрахователя, че не са представени доказателства за противоправното поведение на застрахования при него водач; на 12.01.2016г. представителят е уведомил И., че застрахователят изчаква окончателната присъда по воденото срещу обвинения водач наказателно дело и служебно ще изисква доказателства за нея; с присъда от 19.10.2016г. застрахованият при унгарския застраховател водач е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение и причиняване по непредпазливост смъртта на сина на ищцата; на 16.12.2016г. И. е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение към НББАЗ в качеството му на компенсационен орган; на 15.02.2017г. е уведомена от Бюрото, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение и тя следва да посочи банкова сметка, по която то да бъде преведено; на 17.02.2018г. И. е представила пред Бюрото присъдата срещу виновния водач и е поискала преразглеждане от НББАЗ на определеното от застрахователя обезщетение, изразявайки и несъгласие с определения от застрахователя процент на съпричиняване от страна на загиналия; на 25.04.2018г. И. след многократна кореспонденция е посочила на Бюрото банкова сметка; на 24.07.2018г. е предявена исковата молба срещу НББАЗ; на 26.04.2018г. определената от застрахователя сума е преведена на ищцата. Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба, подадена от ответника срещу първоинстанционното решение, имащо за резултат уважаването на иска за сумата 82 194.16лв., присъдена като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата от смъртта на сина й. Ищцата не е обжалвала отхвърлянето на този иск за разликата до предявения размер от 83 000лв., както и връщането на исковата й молба в частта за претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и прекратяване на производството по делото. Съставът на САС е анализирал предпоставките по чл. 284, ал. 1 КЗ - отм., при които Бюрото, в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България: застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1, респ. този застраховател не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. Обсъдено е, че право на обезщетение, съгласно чл. 284, ал. 3 КЗ-отм. има увреденото лице, което пребивава в Република България при условие, че застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България; застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България; застрахователното събитие е настъпило извън Република България в държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване между териториите на две държави членки. За безспорно установено е прието наличието на застрахователен договор на признатия за виновен с влязла в сила присъда на унгарски съд водач, сключен със застраховател в Унгария, където обичайно се намира застрахованото МПС, където е настъпило и застрахователното събитие. Изведен е решаващ аргумент, че доколкото лицето, пред което е предявена претенцията на ищцата като представител на застрахователя, установен в Унгария, не се е произнесло в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ -отм. по указания в чл.271,ал.2 КЗ-отм. начин, от формална страна са осъществени предпоставките на чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ -отм. Обсъдено е, че ответникът е конституиран като такъв в качеството му на Компенсационен орган, а в срока за произнасянето на ответника унгарският застраховател е определил застрахователно обезщетение, платимо на ищцата, изплатено й след посочване на банкова сметка от нейна страна, при приложено 20 % съпричиняване на вредоносния резултат и въпреки това плащане, ищцата продължава да поддържа, че ответникът е легитимиран да плати по-високо обезщетение за неимуществени вреди в размер на търсената с иска сума. При преценката си дали ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за това плащане, въззивната инстанция е изходила от функциите на Бюрото, възложени му от закона като компенсационен орган и от обективираното от застрахователя становище в срока за отговор в производството по чл.285 КЗ-отм. Решаващият състав е приел, че в конкретния случай, с оглед определянето от страна на застрахователя на обезщетение макар и в хода производството пред Компенсационния орган, редуцирано поради съпричиняване (и изплащането му след посочване на банкова сметка), е налице хипотезата, уредена в чл. 285, ал. 4, изр. 2 КЗ -отм., т.е. налице е основание за прекратяване на извънсъдебното производство, което обуславя и отхвърлянето на иска срещу Компенсационния орган. За да формира извод за неоснователност на иска, САС е посочил, че тълкуването на нормите, уреждащи производството пред НББАЗ, като се изхожда и от формалната проверка, която извършва то, дава основание да се приеме, че при спор относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение, определено от последния в извънсъдебното производство, увреденото лице следва да предяви претенцията си пред застрахователя без да може да се ангажира отговорността на Компенсационния орган за разликата до пълния търсен размер на обезщетението за вреди. Искането за допускане на факултативния касационен контрол е необосновано: Първият въпрос е твърдение за неправилност, преценката за наличието на който порок не се осъществява в тази фаза на производството пред ВКС. Въпросът съставлява касационно оплакване по чл.281,т.3 ГПК за необсъждане на всички доказателства и защитни позиции на страните и неизлагане на мотиви като касаторът дори не посочва кои са относимите, релевантни доказателства, които не са обсъдени в мотивите към обжалвания съдебен акт. Въпросът е формален без ясна връзка с фактическите и правни изводи на САС, който не е приел „доказателство за недостоверно“, каквото твърдение е заложено във въпроса. Както се посочи, фактите по делото са били безспорни, не е имало и спор по кредитиране на доказателствата, посредством които тези факти са приети за установени. Оплакванията за неизпълнени от състава на САС процесуални задължения не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на касационния контрол, тъй като не отговорят на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос е заимстван от послужилия за допускане на касационното обжалване по т.д.№ 520/2018г. на 2 т.о. на ВКС, но отговорът му няма никакво значение за настоящия спор. (Отговорът на въпроса, даден в цитираното решение на 2 т.о. на ВКС има за резултат извод, че по отношение на "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" следва да намери приложение разпоредбата на член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО и с оглед противопоставимост на Бюрото на съдържащото се в член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО безусловно и достатъчно ясно правило, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с използване на МПС трябва да покрива гражданската отговорност на застрахования по националното право, съответно задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото национално право). В конкретния спор искът е отхвърлен по съображения за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на Бюрото като компенсационен орган, т.е. въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо по силата на гражданската отговорност на застрахования съобразно приложимото национално право, не е релевантен. Третият въпрос е изцяло хипотетичен, още повече, че въззивната инстанция не е отрекла воденето на съдебен иск срещу компенсационен орган по КЗ-отм., а предпоставките за това са много ясно очертани от състава, постановил обжалваното решение чрез цитиране на относимите разпоредби на чл.284,ал.1 във вр. с чл.271,ал.1 и 2 КЗ-отм., съответно чл.284 и чл.285 КЗ-отм. В този смисъл изключено е несъответствие на изводите в обжалваното решение с посоченото от касатора определение по ч.т.д.№ 130/2011г. на 2 т.о. на ВКС (българският съд не е компетентен да разгледа иск срещу делинквент с местоживеене в друга държава - членка на ЕС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило в другата държава - членка на ЕС; българският съд е компетентен по иска срещу Сдружение „НББАЗ“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава - членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава - членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга държава - членка, съгласно чл. 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела). Четвъртият въпрос също е хипотетичен. Искът на касатора е отхвърлен не по съображения, основани на предпоставката по чл.271 във вр. с чл.284,ал.1,т.1 КЗ-отм. Напротив, въззивната инстанция изрично е приела за установени от формална страна предпоставките на чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ -отм. Съображенията на апелативния съд, послужили като решаващ аргумент за отхвърляне на иска, са основани на безспорните факти по спора, че в двумесечния срок за произнасяне по претенцията за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган по чл.285,ал.2 КЗ-отм. с начален срок 16.12.2016г., увреденото лице е получило на 15.02.2016г. удовлетворителен отговор за заплащане на обезщетение от застрахователя, което по силата на императивното правило на чл.285,ал.4 КЗ-отм. е основание за прекратяване на производството пред Компенсационния орган, т.е. съображенията са, че след като извънсъдебната претенция на увредения подлежи на прекратяване по посочената причина, на по-голямо основание съдебна претенция не може да бъде уважена. В този смисъл обжалваното решение има за правен резултат същия, който е постигнат с недопуснатото до касационно обжалване с цитираното от касатора определение по чл.288 ГПК по т.д.№ 2766/2015г. на 2 т.о. на ВКС решение на въззивен съд (производството пред Компенсационния орган за обезщетяване на претенции по чл.284,ал.1 КЗ-отм. се прекратява в случай, че в срока за произнасяне по чл.285,ал.2 КЗ-отм., застрахователят или негов представител дадат мотивирано становище по предявената пред тях претенция, т.е. на по-голямо основание при плащане от последния, отговорността на Компенсационния орган не може да се ангажира. В случай на неудовлетворяване в цялост на претенциите в полза на увредените лица, възниква правото им да потърсят съдебна защита спрямо съответното застраховало отговорността на делинквента дружество, докато НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган не е застраховател и не е поемател на риска на застрахователя изцяло или отчасти). По тези съображения изцяло неуместно е позоваването от страна на касатора на несъответствие на обжалваното решение с правния резултат, постигнат с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение по т.д.№ 2766/2015г. на 2 т.о. на ВКС. Въззивното решение се явява постановено в синхрон със служебно известното на настоящия състав решение по т.д.№ 1409/2018г. на 1 т.о. - въведените чрез Директива 2000/26/ЕО на ЕП и Съвета, транспонирани с разпоредбите за функционирането на НББАЗ като Компенсационен орган уреждат отговорността на НББАЗ не като задължителна, нито като изключителна, а възникваща при определените в чл.284,ал.1 и ал.3 условия и е изрично изключена в хипотезите на чл.284,ал.4 КЗ-отм. В обобщение, трети и четвърти въпроси не съдържат съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - разрешаването на поставения конкретен правен въпрос да е обусловило решаващите правни аргументи на съда от ключово значение за изхода на спора, което изключва възможността за допускане на обжалването по тях, тъй като разглеждането им не би обусловило различен правен резултат. Несъгласието на касатора с извода на въззивната инстанция, че съдебната претенцията за присъждане на по-високо от определеното от застрахователя на виновния водач обезщетение, по аргумент от разпоредбата на чл.285,ал.4 и чл.284,ал.4 КЗ -отм., следва да бъде насочена не към Компенсационния орган, а към самия застраховател, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството за изготвяне на отговор на касационната жалба - сумата 2 700лв. по представен списък по чл.80 ГПК, фактура и дневно извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.