Определение № 165 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2011 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 752 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 307 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 6937/2010 г. на Варненския районен съд /поправено с решение № 1119 от 22.03.2011 г. по чл. 247 ГПК/, с което са уважени предявени от Д. И. В., действаща като едноличен търговец с фирма «Р.-Д. В.», и от П. И. Н. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и [фирма] [населено място], искове за ревандикация на недвижим имот с площ 715 кв. м., съставляващ реална част от ПИ с ид. № 10135.2551.415 по кадастралната карта на [населено място], в м. «Франга дере и К.». Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от ответниците, които поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ищците по делото считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, становище в обратния смисъл се застъпва от областния управител на област с административен център В.. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, взе предвид следното: Предмет на исковете за ревандикация е недвижим имот, отчуждаването на който при действието на З. /отм./ за мероприятие на държавата, е отменено с решение № 491 от 02.09.1992 г. на кмета на Общината [населено място]. Впоследствие, чрез разпоредителни сделки от 1995 г. и доброволна делба от 18.12.1995 г., имотът е придобит от ищците. Въззивният съд приел, че решението за отмяна на отчуждаването е влязло в сила с възстановяване на полученото парично обезщетение, а решението от 03.07.1995 г. на областния управител, с което то е отменено, не е влязло в сила. По пътя на косвения съдебен контрол за законосъобразност съдът заключил, че актът за реституция е произвел правно действие. Върху имота не е започнало фактическо строителство, а тъй като е отчужден незастроен имот, то не е необходимо дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът приел за неоснователни възраженията за учредено на ответното дружество право на строеж, за изтекла в полза на държавата придобивна давност, и като счел, че няма данни за извършено строителство при приключила по законоустановения ред процедура, заключил, че то е незаконно и не е пречка за реституция. Ето защо исковете по чл. 108 ЗС са уважени. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд /съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпрос за начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността в исковото производство по спорове за право на собственост. Тъй като първият касатор твърди въпросът да е разрешен в противоречие с т. 4 на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите, поставени от касаторите въпроси, са предмет на следващия етап на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.