Определение № 981 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 93/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] /”В и К”/ЕООД,[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Ив.М., с вх.№7390 от 28.11.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №1286 от 22.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр.състав, с което е потвърдено решение №198 от 17.05.2012 г. по гр.д.№582/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част, а именно частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на касатора за сумата над 37 657.67 лв. до 260 962.50 лв., представляваща дължима такса за ползване на услуги ”пречистване на води”, отвеждане на „отвеждащи канализации” и доставка на питейна вода за периода от 17.06.2006 г. до 07.02.2008 г., ведно със законната лихва считано от 23.02.2009 г., както и за установяване съществуването на сумата над 9 406.89 лв. до 64 710.04 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 37 657.67 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение №1004 от 13.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№389/2009 г. на Районен съд [населено място]. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на задължението на съда да обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Развива оплакването, че обжалваното решение е обосновано единствено със заключението на съдебно-техническата експертиза, като не е коментирано друго писмено доказателство- уведомление на основание чл.21, т.4 ЗСч. от 12.12.2008 г., с което управителят на ответното дружество е потвърдил задължението си към касатора. Позовава се и на допуснато нарушение на чл.146, ал.1,т.3, 4 и 5 ГПК, тъй като докладът на първоинстанционния съд не отговаря на тези законови изисквания, а въззивният съд е длъжен да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК да повтори опороченото действие, като извърши нов доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Навежда доводи и за допуснати нарушения на материалния закон-Закон за водите и чл.1, ал.2 от Наредба №9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, отм. и Наредба № 4 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, съобразно които ответното дружество дължи заплащане на услугите по отчетените и фактуриране цени, а не по определените в заключението на съдебно-икономическата експертиза цени на базата на теоретично необходимите количества вода за използването от ответното дружество производствени технологии. Поставя следните процесуалноправни въпроси: 1 „За задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства” и 2. „Следва ли въззивният съд при неточен доклад на първоинстанционния съд да изготви собствен такъв?”, като по тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Подържа наличието на допълнителния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с приетото от въззивния съд, че плащането на измерените количества вода, отразени в неоспорените фактури, не следва да се извърши по тях, тъй като измерването е неправилно, а следва да се определи съобразно определените с експертизата теоретично необходими количества вода за използваните от ответното дружество технологии. Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Първият поставен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил правните изводи на съда. Въпросът представлява обобщен израз на твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Те, обаче не могат да представляват същевременно и основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При това въпросът за задължението на съда да обсъжда поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства е формулиран общо, без да се конкретизира кои имено доказателства не са обсъдени от съда и какво е тяхното значение за изхода на делото, а значимостта на формулирания правен въпрос се определя от обстоятелството доколко той е обосновал конкретните правни изводи на решаващия съд. Касаторът се е позовал само на необсъждане на изпратеното от [фирма], [населено място] до [фирма] уведомление на основание чл.21,т.4 ЗСч от 12.12.2008 г., с отговора на което управителят на ответното дружество е потвърдил задължението си към ищцовото дружество. Соченото уведомление е от 12.12.2008 г., а правната му значимост се извежда на основание чл.21, т.4 ЗСч, който текст към тази дата е бил отменен с ДВ бр.105 от 22.12.2006 г. Освен това в него е признато задължение за сума, различна от исковата. А и правните изводи на Пловдивския апелативен съд за най-справедливия и целесъобразен метод за отчитане на разходваните от ответника водни количества, са направени не само въз основа на съдебно-счетоводната експертиза и констативния протокол №131 от 26.10.2009 г. на ДЕКЕВР, а и въз основа на протокол №70/17.04.2009 г. на лаборатория „Х.” [населено място], установяващ техническа неизправност в монтирания разходомер, както и на заключението съдебно- техническата експертиза, установяваща, че разходомерът не е отчитал вярно преминалите обеми вода за процесния период. Вторият формулиран правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаният допълнителен критерии за достъп до касация-чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съществуващо по него противоречие в практиката на ВКС е разрешено с т.2 на ТР 1-2013/09.12.2013г. ОСГТК. Съгласно него въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Въззивният съд дава указания на страните относно възможността да посочат относими за делото доказателства, които са пропуснали да ангажират в първата инстанция, поради неточност на доклада, но само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Такива оплаквания липсват във въззивната жалба на [фирма] [населено място]. В раздел ІІІ от изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът въобще не е формулирал правен въпрос, а навежда доводи за допуснати конкретни нарушения на материалния и процесуален закон. Съгласно т.1 на ТР 1-2010-ОСГТК ВКС нито е длъжен, нито може да формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, защото това би означавало необосновано засилване на служебното начало в нарушение на диспозитивното начало и принципа за равенство на страните в гражданския процес. Независимо от изхода по делото, претендираното от ответника [фирма] адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъдено, тъй като с приложения договор за правна защита и съдействие №002/2013 г. не се доказва заплащането на уговореното възнаграждение по смисъла на т.1 на ТР6-2012 ОСГТК. В самия договор е посочено, че заплащането му става по банков път, а до постановяване на настоящето определение не са представени надлежните платежни документи, доказващи изплащането на уговореното възнаграждение. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд