Определение № 327 от 01.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от И. А. Я. и Д. А. Я. против определение /погрешно посочено като “решение”/ № 1* от 22.10.2009г. по гр.д. № 8495/2009г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 18.05.2009г. по гр.д. № 4132/2007г. за спиране на производството по делото до решаване със сила на присъдено нещо на спора по гр.д. № 3996/2008г. по описа на СГС. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката по.въпроса следва ли да се спре производството по исковете по чл. 38а от ЗЖСК, предявени от член-кооператорите по отношение на трети лица, във владение на обектите, които са разпределени за ищците до приключване на производството по иск за нищожност на сделки, с предмет придобиване правото на собственост на ЖСК върху терена, върху който е построена сградата на ЖСК. По същество счита определението неправилно поради това, че производството по делото, което е определено като преюдициално е с различни страни и страните по настоящото дело няма да са обвързани от решението по другото дело. Ответникът по частната касационна жалба “П” О. оспорва допускането до касация на частната жалба, тъй като е налице единна практика, според която е налице преюдициалност, което обосновава спирането на производството по настоящото дело. По същество счита, че ищците по настоящото дело, като черпещи правата си от ЖСК ще са обвързани от решението по другото дело за нищожност на придобивното основание за ЖСК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Частните жалбоподатели се позовават на определение № 486/24.09.2009г. по гр.д. № 491/09г. и определение № 524/08.09.2009г. по ч. гр.д. № 483/2009г. на ВКС, с които твърди, че са отменени определенията на въззивната инстанция, с които са потвърдени определенията за спиране на посочените дела и искането за спиране е отхвърлено.. Тези определения обаче не се представят. Същевременно се представят от ответника определение № 569/30.12.2009г. по чр.д. 466/2009г. на ВКС, определение от 27.12.2006г. по гр.д. № 2397/2006г. на САС и определение от 15.04.2009г. по гр.д. № 1890/2008г. на СГС. В мотивите на тази група определения е прието, че е налице преюдициалност на производството за нищожност на сделките, с които ЖСК е придоибла правото на собственост на терена по отношение на производствата по чл. 38а от ЗЖСК. При така изложеното, настоящия състав намира, че не е доказано наличието на противоречива съдебна практика, тъй като касаторът не представя и поради това не доказва наличие на определения, в които е прието различно от приетото от въззивния съд. за да постанови обжалваното определение. СГС е приел, че производството по чл. 26,ал.1 от ЗЗД е преюдициално по отношение на спора по настоящото производство, тъй като ищците черпят правата си от ЖСК, а ако нейните права отпаднат върху терена, това ще засегне и правата й върху обектите в сградата, нейна собственост, а ищците по чл. 38а от ЗЖСК не могат да имат повече права от юридическото лице ЖСК. В представената от ответника по касация съдебна практика също е прието, че са налице основанията за спиране на настоящото производство, тъй като ищците по чл. 38а от ЗЖСК са процесуални субституинти на ЖСК. При отпадане правата на ЖСК поради нищожност на сделките, с които е придобила правото на собственост върху терена, върху който е построена сградата, членовете на ЖСК не биха могли получат защита на права, които тя не е придобила. Въпросът е свързан не със силата на присъдено нещо, която безспорно обвързва страните, а с обвързващата сила на решението, която при нищожност на сделка на праводателите засяга и правата на правоприемниците поради действието на принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Тъй като нищожността действа по отношение на всички правни субекти, тя обвързва и процесуалните субституинти на тези, които са считали, че черпят права от прогласени за нищожни сделки. Така като е приел, че са налице основания за спиране на производството, въззивния съд е постаномил определение, съобразено с определенията по други подобни спорове. Затова обжалваното определение не е постановено в хипотезата на противоречива съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК и обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение