Определение № 955 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1255/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото А. М. Й. против решение № 135/10.04.2023г. по т.д. № 741/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което, след частична отмяна на решение № 260185/19.07.2022г. по т. д. № 767/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, е уважен предявения от „Хидротех Ко“ ЕООД против А. М. Й. иск за сумата от 59 740.36 лева - възнаграждение за изпълнени СМР, от които 14 672.21 лева - по договор 24-4/05.11.2019, 17 557.67 лева - по договор 24-5/05.11.2019, 14 546.83 лева - по договор 24-6/30.01.2020 и 12 963.65 лева - по договор 24- 7/30.01.2020, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020г. до окончателното й изплащане; както и за сумата от 3781.10 лева, представляваща неустойка за едностранно прекратяване без основание на договор 24-7/30.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020г. до окончателното й изплащане, като й възлага и разноските по делото.

Касаторката твърди, че въззивното решение е от една страна процесуално недопустимо, а от друга е неправилно, поради необоснованост и противоречие с процесуалния и материален закон.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Хидротех Ко“ ЕООД, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.79, вр. чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД във връзка със сключени между страните договори за извършване на СМР в новоизграждаща се жилищна сграда до Нк 10 м, допълващо застрояване и гараж, строящи се в ПИ № 501.619, за който е образуван УПИ - XII, кв.51 по плана на [населено място] с адрес: [улица].

Установено е по делото, че между страните са сключени седем броя договори за извършване на СМР, но същите са част от едно общо правоотношение, касаещо извършването на отделни видове СМР в посочения обект. Съдът е констатирал, че ищецът с молба от 19.10.2020г. изрично е посочил, че се касае за единно правоотношение, макар в същата да са описани само последните четири договора, по които се претендира плащане. Първите три от договорите са представени от ответната страна.

Между страните са сключени следните договори:

Договор 24-1/21.09.2019г. - за изграждане на обратни води и канализация - на стойност 8664.06 лева с ДДС;

Договор 24-2/27.09.2019г. - за изграждане на подпорна стена и изграждане на стълбище /между посочени коти/ и запълване с хумус до достигане на проектните нива - на стойност 23 943.87 лева с ДДС;

Договор 24-3/05.11.2019г. - за изграждане на дворна оградна подпорна стена към улична регулация и изграждане на две подпорни стени и стълбище /между посочени коти/ и запълване с хумус до достигане на проектните нива - на стойност 30 074.40 лева с ДДС;

Договор 24-4/05.11.2019г. - за изграждане и топлоизолационна система по фасади и полагане на силиконова влачена мазилка по фасади, на стойност 50 621.40 лева с ДДС;

Договор 24-5/05.11.2019г. -за изграждане на мазилки, замазки, шпакловки и боядисване - на обща стойност 56 167.43 лева с ДДС;

Договор 24-6/30.01.2020г. -за изграждане на бетонна оградна стена към съседи и бетонна оградна стена към улицата - на стойност 37 175.46 лева с ДДС;

Договор 24-7/30.01.2020г. - за изграждане на басейн 60 куб.м. и помпено помещение 8 куб.м. - на стойност 36 010.56 лева с ДДС.

Договорените СМР са изчерпателно посочени като вид, количество, единични цени /твърдо договорени/ и обща стойност в приложения към всеки един от договорите, които приложения са представени по делото с изключение на приложението към договор 24-3. Уговорено е, че количествата се установяват и изчисляват на място съобразно реално изпълнените видове СМР, като се съставя Протокол обр.19 по цени, посочени в Приложение № 1 към съответния договор, както и че при сключването на съответния договор възложителят заплаща аванс от 60% от цената и остатъка - след приключване на СМР на основание изготвен протокол обр.19.

С оглед единния характер на правоотношението, в рамките на което са сключени седемте договора, и във връзка с наведените от ответницата възражения, апелативният състав е намерил за правилен подходът, който е възприет и от първоинстанционния съд, за изследване на извършените СМР от ищеца, съответно извършените плащания от ответницата по всички тях, а не само по последните четири договора, въведени от ищеца като предмет на спора, по които се търси плащане на възнаграждение за извършени СМР и неустойка за прекратен договор.

За установяване реално извършените СМР съдът е кредитирал заключението на СТЕ, с което е установено следното:

По договор 1:

Договорените СМР са изпълнени, като същите са на стойност 8664.06 лева с ДДС.

По договор 2:

Не са изпълнени шест броя барбакани на обща стойност 255 лева, и не е изготвена строителна документация на обща стойност 1300 лева /техническо ръководство армировъчни и бетонови работи - 2 х 300 лева за всяка от двете подпорни стени, изготвяне на строителна документация и сертификати - 700 лева/ или не са изпълнени СМР на обща стойност 1555 лева или 1866 лева с ДДС. При обща стойност на договора от 23 943.87 лева с ДДС, стойността на реално извършените СМР възлиза на 22 077.87 лева с ДДС.

По договор 3:

Договорът касае изграждането на дворна подпорна стена /ограда към долната улица/, две подпорни стени и стълби между тях - вход към двора от долната улица. Вещото лице е констатирало, че стените са изпълнени, на стълбите е монтиран кофраж и е положена армировка, но не са бетонирани. При това положение е частично доказано възражението на ответницата за неизпълнение на договорени СМР по този договор, но тъй като същата е представила договора без приложение № 1 към него, възражението не е доказано по размер. На основание чл.162 ГПК неизпълнението се определя по преценка на съда в размер на 3000 лева, при което се приема, че стойността на реално изпълнените СМР по този договор възлиза на 27 074.40 лева с ДДС.

По договор 4:

Вещото лице е констатирало, че една част от актуваните СМР не са изпълнени, други са в реално количество, различно от актуваното, трети са работи, които подлежат на закриване, за които не са издадени актове обр.12, а други са изпълнени с различни материали от тези, които са актувани, а именно:

Не е извършена доставка и полагане на цокълен профил за съответната дебелина на изолацията -п.4 от съставения акт обр.19 на стойност 1013.76 лева.

По отношение на следните видове работи е констатирано, че на място са изпълнени по-малки количества от договорените и актувани такива:

• доставка и полагане на силиконова влачена мазилка по фасада, включително грундиране – констатирани са на място 200 кв.м. при актувани 286.60 кв.м., т.е. актувани са неизпълнени СМР на обща стойност 2736.56 лева /86.60 кв.м. по 31.60 лева единична цена - т.3 от акт обр. 19/;

• доставка и полагане на топлоизолация ЕРS 5 см по външна страна на прозорци и врати, вкл. лепило, шпакловка с вградена стъклотекст.мрежа и ъглов PVC профил с мрежа - констатирани са 71.5 л.м. при актувани 78.80 м - т.е. актувани са неизпълнени СМР на обща стойност 284.40 лева.

По отношение на СМР - PVC профил ъглов профил с мрежа - е констатирано, че представляват скрити работи и подлежат на закриване, като не е съставен акт обр. 12, поради което не може да се установи наличието или отсъствието им. Този вид работи са на обща стойност 187.20 лева /т.2 от акт 19/. По отношение на тези работи не са ангажирани други доказателства и при липса на съставени изискуеми протоколи в процеса на строителството, се прието, че за тях не е проведено необходимото доказване от ищцовата страна.

Същата констатация е направена по отношение на СМР "полагане на дълбоко проникващ грунд DSF 305". По отношение на този вид дейност обаче е констатирано, че от страна на ответницата оспорването е само по отношение на количеството над 40.56 кв.м. до актуваните 46.74 кв.м., т.е. разликата възлиза на 6.18 кв.м. по единична цена от 6.80 лева /т.11 от акт 19/ или на 42.02 лева.

По отношение СМР по т.15 и 16 от приложения акт обр.19 е констатирано, от една страна, реално извършване на по-малки количества от актуваните, а от друга, изпълнение с материали, различни от договорените:

• топлоизолация от каменна вата -измерени на място 80 кв.м. при актувани 96.50 кв.м., като ватата не е каменна - така актуваните СМР са на стойност 2431.80 лева.

• дъсчена обвивка на стрехи с рендосани дъски - на място измерени 17 кв.м. при актувани 42.60 кв.м., като обшивката не е изпълнена от дърво, а от ламарина. - така актуваните СМР са на стойност 1380.24 лева.

Съдът е заключил, че по отношение на последните СМР не се доказва извършването им във вида, договорен между страните и актуван в акт обр. 19, без да са ангажирани доказателства за наличие на съгласие между страните за замяната им с друг вид работи. При така направените констатации е намерил за недоказано извършването на претендирани СМР на уговорена цена от 8075 лева. Прибавена е договорената печалба от 10 % печалба - 8883.58 лева /съобразно приложения метод на изчисление в приложението към договора и акт обр. 19/ или на обща стойност 10 660.30 лева с ДДС.

Заключено е, че общата стойност на актуваните по този договор СМР е 48 155.54 лева с ДДС. По същия реално извършените СМР са на обща стойност 37 495.24 лева с ДДС.

По договор 5:

Констатирано е, че единственият вид СМР по този договор, по който ответницата не е въвела възражения и не са направени констатации от вещото лице за наличие на отклонения от възложеното, е обръщане на врати и прозорци, вътрешно с варова мазилка, вкл. шпакловка и боядисване с латекс, двукратно /п. 11 от акт 19/.

По отношение на СМР - ъглов профил с мрежа за оформление на ъгли при шпакловка вещото лице е констатирало изпълнение в количество /линейни метри/, надвишаващо актуваното количество.

По останалите претендирани СМР е констатирано следното:

• за вътрешна варова мазилка по стени и тавани с турбозол са измерени на място 650 кв.м. при актувани 651.40 - разликата от 1.40 кв.м. по единична цена 26.8 лева /т.1 от акт 19/ е на стойност 37.52 лева;

• предстенна обшивка от KNAUF - въобще не е изпълнена - актувана стойност 156.44 лева /т. 2 от акт 19/;

• предстенна обшивка от влагоустойчив KNAUF - измерени на място 9.5 кв.м. при актувани 14.54 кв.м. - разликата от 5.04 кв.м. по единична цена 9.20 лева /т.3 от акт 19/ формира стойност от 46.37 лева;

• гипсова шпакловка по стени - измерени на място 260 кв.м. при актувани 374.65 кв.м. - разликата от 114.65 кв.м. по единична цена от 12.60 лева /т.4 от акт 19/ формира стойност от 1444.59 лева;

• гипсова шпакловка по таван- измерени на място 172 кв.м. при актувани 195.85 кв.м. - разликата от 23.85 кв.м. при единични цени от 12.60 лева /т.5 от акт обр. 19/ формира стойност от 300.51 лева;

• шпакловка по стени, обшити с KNAUF - не е извършена въобще - актувана стойност 207.36 лева / т.7 от акт 19/;

• външен алуминиев ъглов профил за стена от фаянс - измерени на място 17 м. при актувани 32.97 м. - разликата от 15.97 м. по единична цена от 3.20 лева /т.8 от акт обр.19/ формира стойност от 51.10 лева;

• боядисване с латекс по шпакловани стени - двукратно, включително грундиране на основата - измерени на място 189 кв.м. при актувани 546.95 кв.м. - разликата от 357.95 кв.м. по единична цена от 10.55 лева /п.9 от акт 19/ формира стойност от 3776.37 лева;

• боядисване с латекс за мокри помещения по шпаклован таван - измерени на място 30 кв.м. при актувани 30.91 кв.м. - разликата от 0.91 кв.м. по единична цена от 10.55 лева /т.10 от акт 19/ формира стойност от 9.60 лева;

• полагане на хидроизолационна лента по ъгъл - връзка под-стени - вещото лице не може да констатира наличието или липсата на такъв профил, тъй като работата подлежи на закриване и липсва съставен акт 12 за скрити работи - актувана стойност 470.36 лева /т.12 от акт 19/;

• полагане на санитарен силикон по ъгъл - връзка под-стени - работата въобще не е извършена - актувана стойност 328.50 лева /т.13 от акт 19/;

• пердашена цим.замазка по подове с дебелина над 2.5 см - машинно - измерени на място 175 кв.м. при актувани 227.97 кв.м. - разликата от 52.97 кв.м. по единична цена от 28.50 лева /т.16 от акт 19/формира стойност от 1509.64 лева;

• армирана циментова замазка за наклони по открити площи - тераси-машинно - измерени на място 40.50 кв.м. при актувани 48.22 кв.м. - разликата от 7.72 кв.м. по единична цена от 28.50 лева /т.17 от акт 19/ формира стойност от 220.02 лева.

Съдът е заключил, че общата стойност на неизвършените СМР, както и скритите такива, за които не може да се установи изпълнението им от СТЕ, респ. които се явяват недоказани, възлиза на 8558.38 лева и съобразно уговореното + 10 % печалба - 9414.21 лева; + 20 % ДДС - 11297.06 лева с ДДС. С оглед на това стойността на реално извършените СМР по договор 5 възлиза на 44 870.37 лева с ДДС.

По договор 6:

Констатирано е, че по същия на изпълнителя е възложено изграждането на бетонна оградна стена към съседи и бетонна оградна стена към улица съгласно изготвен проект на обекта - "жилищна сграда..." Вещото лице е констатирало, че стените по този договор са изпълнени. По отношение възражението на ответницата по исковете, че не е доказано от геолог, че почвата е скалиста във връзка със СМР „изкоп в скалисти почви“, вещото лице е констатирало, че почвата е скалиста. По отношение актуваните СМР - изкоп в скалисти почви, изграждане на кофраж, доставка и монтаж на арматура, доставка и полагане на бетон - е посочено, че поради липса на проект не могат да се установят точните количества на изкопа, използвания кофраж, армировка и бетон, поради което в СТЕ не са дадени конкретни данни в количествено отношение. По отношение СМР - възстановяване на тротоарна и улична настилка и шпакловка по бетонни стени, вкл. грунд и мрежа - от ответницата не са направени възражения по отношение актуваните количества в акт обр. 19. Решаващият състав е посочил, че поддържаното общо възражение на ответницата във връзка с този договор е, че липсва въобще одобрен проект за изграждане на договорените бетонни огради. Съдът е счел, че този довод се потвърждава от СТЕ, като в заключението е констатирано, че в одобрения проект - част Архитектура се предвижда единствено ремонт на съществуващи огради, няма одобрен проект, който да предвижда изграждането на нови такива.

Въз основа на горното, съдът е достигнал до извода, че по делото се установява изпълнение на договорените СМР, но не могат да бъдат установени точните количества на изоп, кофраж, бетон, армировка, поради липсата на одобрен проект за изграждане на нови бетонни огради. Предвид приетото, че представянето на проект е в тежест на възложителя, което задължение не е било изпълнено, е заключил, че възложителят не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за предоставяне на проект, за да отрича задължението си да заплащане на реално извършените СМР. В мотивната си част е изложил още, че в договора и приложението към него, съдържащо конкретно посочване на възложената работа, вкл. по отделни видове СМР, стойности, единични цени, изрично се сочи, че се възлага изграждането на стени, т.е. касае се за изграждане на нови такива. Съответно е счел, че възложителят към момента на сключване на договора е бил наясно, че възлага на изпълнителя работа, която не е предвидена в одобрения проект. Действително, точните количества на извършените изкоп, кофраж, вложен бетон и т.н. не могат да бъдат установени от вещото лице, но доколкото това се дължи на липсата на проект, което е било в тежест на възложителя, съдът е приел, че реално извършените СМР са на стойността, актувана по представения акт 19, която съответствала напълно на договорената такава.

Предвид посоченото съдът е приел, че стойността на реално извършените СМР по този договор възлиза на 37 175.46 лева с ДДС.

По договор 7:

Констатирано е, че по този договор изпълнителят се е задължил да изгради басейн 60 куб.м /8х5м/ и помпено помещение 8 куб.м. - съгласно изготвен проект и изготвяне на небходимите протоколи съгласно ПИПСМР на обекта: "жилищна сграда ...." По делото е представен проект с конструктивно становище и указания за изпълнение на обект: "басейн за лични нужди.." Вещото лице е констатирало, че изграденото по този договор не съответства напълно на проекта:

• предвидената шахта с външни размери 1.90/1.90 м. и дълбочина 1.90 м не е изпълнена, а на нейно място е изградено помпено помещение;

• басейнът е предвиден с вътрешни размери 4.00/7.50, а на място е измерено 5.00/7.00 м.

Помпеното помещение е изпълнено с посочени от вещото лице размери /на мястото на предвидената шахта/, бетонирано е дъното на басейна, изпълнен е кофражът от вътрешната стена на басейна. По отношение вложеното количество кофраж за изпълнение на помпеното помещение - надземна част, дъното на басейна и вътрешната страна на стените е констатирано съответствие с актуваното количество с акт обр.19. По отношение основите на помпеното помещение се сочи, че същите са под нивото на терена и при липса на коригиран проект не е възможно да се преценят точните количества СМР. На база приложеното конструктивно становище могат да се определят СМР, касаещи единствено конструкцията на басейна.

По отношение доставката и монтаж на арматура, поради липсата на проект вещото лице е посочило, че не може да се констатира вложеното количество.

Констатирано е, че басейнът е в недовършено състояние, както и инсталациите към него, няма монтирани дюзи и скимер, като актуваните СМР - изграждане на водопроводна инсталация, вкл. 4 бр. дюзи и изграждане на система за отвеждане и филтриране на водата, вкл. скимер - не са изпълнени.

Въз основа на горното, решаващият състав е заключил, че част от претендираните СМР категорично не са изпълнени, а именно:

• изграждане на водопродна инсталация - 1200 лева /п.8 от акт 19/

• изграждане на система за отвеждане и филтриране - 1200 лева /п.9 от акт 19/.

Общата стойност на тези СМР възлиза на 2400 лева + 20 % ДДС или на стойност 2880 лева с ДДС.

„Изкоп в скалисти почви с ширина над 1.2 м и дълбочина над 2 м вкл. къртач“ - п.1 от акт 19 е изпълнен, почвата е скалиста. Актувано е количество от 46 куб.м., като реално изпълненият изкоп е минимум 46 куб.м. Възприел е този вид работа е изпълнена с цитираното от вещото лице отклонение в размерите.

По отношение на този договор съдът е установил, че е наличен проект, предвиждащ басейн и шахта, но по договора е възложено изграждането на басейн и помпено помещение. Както и с двете оградни стени по договор 6, е възложена работа, която не е предвидена в одобрения проект, респ. впоследствие не е представен коригиран проект. Решаващият състав е счел, че непредставянето на коригиран проект е пречка да се изследва въпроса за точните количества извършени СМР - изграждане на кофраж, доставка и монтаж на арматура, доставка и полагане на бетон /т.2,3 и 4 от акт 19/. Определил е, че представянето на такъв коригиран проект е в тежест на възложителя. Същият е договорил изграждането на помпено помещение вместо предвидената по проект шахта, т.е. възложил е работа, за която е бил наясно, че не е предвидена по проекта. Поради изложеното е намерил, че няма основание да се отрече задължението на възложителя да заплати реално извършените СМР единствено поради причина, че липсва коригиран проект, който е пречка да се установят точните количества.

С оглед изложените съображения съдът е приел, че по този договор реално извършените СМР са на стойност 33 110.56 лева с ДДС.

Предвид, че по отношение процесните четири договора са представени съставени от изпълнителя актове обр.19, съответно от 26.06.20г. и 26.07.20г., които не са подписани от възложителя поради релевирани възражения, съдът е кредитирал събраните гласни доказателства. Свидетелят Г. К. - технически ръководител в ищцовото дружество, е заявил, че съставените актове обр. 19 от управителя на дружеството са били предоставени на възложителя А. Й., която е отказвала да ги подпише с мотива, че трябва мъжът й да дойде и тогава да подпише въпросните актове. Свидетелят присъствал на място, когато ответницата отказала да подпише актове с този мотив, като няма конкретен спомен колко акта обр. 19 са били изготвени.

Свидетелката Т. М., без връзка със страните по делото, заявила, че не е присъствала на връчване на документи; А. отказвала да заплати направата на подпорна стена и басейн, тъй като бързали да завършат къщата, като правила някакви възражения за некачествена работа - поставяне на фаянсови плочки в баня, била недоволна и ядосана, звъняла на 112 да дойдат да отстранят представителите на фирмата от обекта, казала, че оттук нататък фирмата няма да продължи да работи на обекта, след което служителите на дружеството си тръгнали, но в този ден не били подписани никакви документи.

Свидетелят Х. А. - представител на проектантската фирма, изпълнител на проекта за жилищната сграда, заявява, че били извикани на обекта поради това, че възложителите са недоволни от изпълнение на довършителни работи. Когато отишли на място, констатирали съборени плочки в една баня с джакузи, за която имало спорове по отношение качественото изпълнение, както и съборени стени. Констатирали и извършени СМР, които не съответстват на изготвения проект. Свидетелят не може да посочи какви са отношенията между инвеститор и изпълнител по отношение на тези СМР /басейн и оградни стени/. Посъветвали инвеститора да не подписва актове обр. 19 и да се заведе дело, за да може да се установи некачествената работа и неодобрените проекти, по които се е работило.

При така събраните доказателства решаващият състав е приел, че от страна на възложителя е налице неоснователно неприемане на реално извършените СМР. Възраженията по отношение на актуваните СМР по видове и количества е следвало да бъдат направени от ответницата в срок до пет календарни дни след представяне на акта, като се изложат в писмен вид - в този смисъл е изричната уговорка между страните по чл. 10 /4/ от всеки от процесните договори. Липсата на проекти, което се дължи изцяло на поведението на възложителя, който към момента на сключване на договорите / 6 и 7/ е възложил извършване на работи, за които не са одобрени съответни проекти. С оглед на това е прието, че извършените работи без наличие на проект, съответстват на поръчаното от възложителя, който не може да отказва приемане под предлог, че липсва проект, който самият той не е предоставил.

Ето защо, съдът е намерил, че на основание чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят дължи възнаграждение за реално извършените СМР, които съобразно изложените мотиви са на стойност по всеки отделен договор, както следва:

• По договор 1 - 8 664.06 лева с ДДС;

• По договор 2 - 22 077.87 лева с ДДС

• По договор 3 - 27 074.40 лева с ДДС

• По договор 4 - 37 495.24 лева с ДДС.

• По договор 5 - 44 870.37 лева с ДДС

• По договор 6 - 37 175.46 лева с ДДС

• По договор 7 - 33 110.56 лева с ДДС

Съдът е заключил, че общата стойност на реално извършените СМР, подлежащи на заплащане, възлиза на 210 467.96 лева. Безспорно е установил, че от страна на ответницата са извършени плащания в общ размер на 150 727.60 лева. Посочил е за безспорно между страните, че са погасени изцяло задълженията по първите три договора, които възлизат общо на 57 816.33 лева.

Намерил е, че разликата между общо погасените суми и тези дължими по първите три договора, възлиза на 92 911.27 лева, което плащане се отнася до процесните четири договора, по които общо дължимото възнаграждение е 152 651.63 лева. Въз основа на приетото съдът е достигнал до извода, че непогасеното задължение по процесните четири договора възлиза общо на 59 740.36 лева. Предвид възприетото единно облигационно правоотношение между страните и възникнали едновременно задължения по четирите процесни договора, съдът е счел, че с платените суми са погасени съразмерно задълженията по всеки от договорите, респ. за всеки от тях остава неиздължен остатък както следва:

• По договор 4 - 14 672.21 лева;

• По договор 5 - 17 557.67 лева;

• По договор 6 - 14 546.83 лева;

• По договор 7 - 12 963.65 лева.

Предвид посоченото, съдът е намерил за основателен предявеният иск по чл. 79 вр. чл. 266 от ЗЗД за сумата 59 740.36 лева - възнаграждение за извършени СМР по процесните договори, от които 14 672.21 лева - по договор 4, 17 557.67 лева - по договор 5, 14 546.83 лева - по договор 6 и 12 963.65 лева - по договор 7, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По отношение иска по чл.92 ЗЗД:

Посочено е, че претенцията е за заплащане на неустойка в размер на 18 897.36 лева, от които 5 315.25 лева - по договор 4; 5 897.58 лева по договор 5; 3 903.42 лева - по договор 6 и 3 781.10 лева - по договор 7. Сумите представляват 10.5% от общата стойност на всеки един от договорите и се претендират на основание идентичните уговорки по чл. 25 от всеки един от тях, според който при прекратяване на договора от страна на възложителя без да е налице основание за предсрочното му прекратяване, страната дължи неустойка в размер на 10.5 % от общата стойност на възложените СМР.

Прието е, че съгласно чл.23 от всеки от процесните договори, същите се прекратяват с извършване на работите, предмет на договора, освен ако не е налице основание за предсрочното му прекратяване. По отношение на договори 4,5 и 6 е настъпило прекратяване на същите на това основание.

За договор 6 въззивният състав е приел, че са изпълнени всички договорени СМР, като искът е основателен за цялата претендирана сума по договора, представлява неизплатено възнаграждение. По отношение на този договор не може да се говори за предсрочно прекратяване от страна на възложителя, а следва да се счита прекратен на осн. чл.23 от договора.

За договори 4 и 5, касаещи съответно изграждане на топлоизолационна система по фасади и полагане на силиконова влачена мазилка по фасади и изграждане на мазилки, замазки, шпакловки и боядисване, са констатирани частични количествени неизпълнения, недоказани скрити работи, а една част от СМР са изпълнени с различни материали от поръчаното. Няма СМР, които да са останали неизпълнени или недовършени поради причини, стоящи в поведението на възложителя.

По отношение на договор 7 въззивният състав е намерил, че е налице неоснователно предсрочно прекратяване от страна на възложителя, което е станало причина за недовършване на поръчаната работа - басейн и помпено помещение. От свидетелските показания на лицето Т. М. е установено, че същата е присъствала на обекта в момент, в който между страните е възникнал спор, като А. се е ядосала, започнала да вика, обадила се на тел. 112, за да дойдат и да отстранят представителите на фирмата от обекта, като казала, че оттук нататък фирмата няма да продължи да работи на обекта; след това нейно изявление служителите на дружеството си тръгнали от обекта. Същите са кредитирани от съда, тъй като свидетелката е без връзки с ищцовото дружество, показанията й са дадени убедително, като по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават или да всяват съмнение в тях. Счетено е, че така направеното изявление по същество има характер на такова за прекратяване на договора, който към този момент все още не е изпълнен от строителя, тъй като ясно и недвусмислено е заявена воля от страна на възложителя, че занапред фирмата няма да работи на обекта. Също така е счел, че е без значение обстоятелството, че волеизявлението е устно. В мотивната си част е посочил, че изискване за писмена форма като форма на действителност не може да се отнесе към едностранното волеизявление за прекратяване.

С оглед посоченото решаващият апелативен състав е приел, че по отношение на този договор е налице едностранно прекратяване без основание по смисъла на чл.25 от същия, поради което искът за заплащане на неустойка в размер на 3781.10 лева, представляващи 10.5 % от стойността на договора, се явява основателен.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допустимо ли е въззивният съд при преценка основателността на претенцията да основава изводите си относно претендирания размер върху юридически факти, които не са въведени от ищеца като основание по делото, както и във връзка с договори, които не са предмет на предявения иск, респ. не са били разглеждани в производството?; 2/ Постановеното от съда решение, с което съдът е релевирал факти, извън предмет на спора, правят ли решението недопустимо, доколкото се преценяват и факти, относими към непредявени от ищеца искове?; 3/ Въззивната инстанция обвързана ли е от оплакванията на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба и може ли тя да въвежда в мотивите на решението си, факти и обстоятелства, извън изложените в жалбата? По тези въпроси се твърди противоречие с: решение № 267/14/15.05.2015г. по гр.д.№ 3225/2014г. на ВКС, решение № 364/11.02.2013г. по гр.д.№ 155/2012г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 24/16.05.2016г.по гр.д.№ 5335/2015г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 51/21.07.2021г. по гр.д.№ 2694/2020г. на 2- ро г.о. на ВКС.; 4/ Възражението за неизпълнение, или лошо изпълнение следва ли да е облечено в някаква конкретна форма, може ли да се направи с конкретни действия, сочещи на неприемане на работата от страна на възложителя?; Твърди се противоречие с: решение № 123/11.06.2019г. по гр.д.№ 2769/2018г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 202/27.02.2015г. по т.д.№ 4123/2013г. на ВКС, решение № 120/20.06.2017г. по т.д.№ 1032/2016г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 9/05.06.2017г. по т.д.№ 2690/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 141/27.04.2015г. по т.д.№ 3601/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 23/04.08.2014г. по т.д.№ 1938/2013г. на ВКС.; 5/ Може ли възражението на възложителя за некачествено изпълнение по чл.265 33Д да се противопостави като защитно средство в производството по предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД? Твърди се противоречие с решение № 23/04.08.2014г. по т.д. № 1938/2013г. на ВКС.; 6/ Има ли право възложителят, ако не приеме работата, или същата не е извършена, да развали договора и може ли това разваляне да се приеме за виновно и неоснователно предсрочно разваляне, което да се свърже с договорена санкционна последица - заплащане на неустойка?“ Касаторката се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

На първо място, не е налице произнасяне на въззивния съд извън предмета на спора. Последният е взел предвид изпълнението по трите предходни договора между страните, които не са предмет на делото, както и дължимите по тях плащания, с оглед: 1/ твърденията и на двете страни, че между тях е налице едно правоотношение за изпълнение на целия строеж, като различните СМР са предмет на седем договора, свързани по между си в едно цяло (според посоченото от касаторката в отговора й на исковата молба, седемте договора са „един цялостен договор“); 2/ възраженията на касаторката в качеството й на ответник по исковете, направени в отговора на исковата молба, че следва да се вземе предвид, че по третия договор няма изпълнение, а по първите два договора е изпълнено частично (първите три договора са представени от касаторката с отговора на исковата молба), като извършените плащания самоволно са отразени от ищеца като плащания по отделни договори. С оглед горното, апелативният съд е съобразил общия обем на извършената работа на обекта по всички договори и общия размер на заплатените СМР с оглед формиране на крайния изход на спора по процесните 4-ри договора, без да излиза извън рамките на сезирането си, поради което не е налице вероятна недопустимост на решението, като поставените в тази насока въпроси № 1 и 2 не могат да предпоставят допускането на касационния контрол.

Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на седемте сключени между страните договора за обекта, като са направени оплаквания, че първоинстанционното решение не е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, вкл. не са обсъдени свидетелските показания; не се сочи въз основа на кои доказателства кои факти се установяват; не е посочено кои дейности не са извършени и в какво се състои несъответствието между отразеното в протоколите и констатациите на СТЕ, като са поддържа, че в заключението на СТЕ в табличен вид по договори е посочен вида и количеството на СМР, които съвпадат с исковите претенции; оспорен е и изводът, че заплатените от ищеца средства са достатъчни да покрият стойността на извършените СМР по процесните четири договора. С оглед така очертаните във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав на ВКС намира, че при постановяване на обжалваното решения апелативният съд не е излязъл извън тях ( с оглед наведените процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните доказателства и изводимите от това фактически изводи на първоинстанционния съд), поради което не се констатира несъответствие с практиката на ВКС по третия въпрос в изложеното, а от там и наличие на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК.

Видно от мотивите на обжалвания акт, по договор № 4 решаващият състав е взел предвид всички възражения на касаторката – приспаднати са СМР, които въобще не са изпълнени, съобразено е частичното извършване на други СМР, като не са зачетени вкл. и СМР, за които липсват актове обр.12 или съгласие на страните за замяна на договорените работи с друг вид. По отношение на договор 5 също е съобразен действителния обем на извършените СМР, като не са зачетени скритите СМР, за които не може да се установи изпълнението им. Относно договор 6 е прието, че е установено от вещото лице, че почвата, в която е извършен изкопа, е скалиста; липсва проект за изграждането на нови бетонни огради, който е следва да бъде изготвен от касаторката – възложител и същата не може да се позовава на собственото си неизпълнение; не са направени възражения от последната относно актуваните СМР за възстановяване на тротоарна и улична настилка и шпакловка по бетонни стени, вкл. грунд и мрежа. Във връзка с договор 7 съдът е приел, че е наличен проект, предвиждащ басейн и шахта, но по договора се възлага изграждането на басейн и помпено помещение т.е. възложена е работа, която не е предвидена в проекта, респективно не е извършена корекция на същия, което е било задължение на касаторката – възложител. С оглед на това по отношение на последния договор са взети предвид актуваните СМР за изпълненото помпено помещение, а за басейна е отчетено, че е в недовършено състояние, както и че няма изградена водопроводна инсталация и система за отвеждане и филтриране, което е съобразено при определяне на стойността на извършените СМР. С оглед горните констатации съдът е заключил, че има неоснователно неприемане на реално извършени СМР. Независимо, че съдът е посочил, че възраженията относно актуваните СМР е трябвало да бъдат направени в срок от пет календарни дни от представянето на акта, съобразно договореното между страните, същият е разгледал възраженията на ответничката по исковете за частично / лошо изпълнение, като въз основа на приетите по делото доказателства вкл. е приел за основателни част от тях. С оглед на това, въпроси четвърти и пети не обуславят изхода на спора и спрямо тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Последният въпрос се поставя във връзка с направено устно волеизявление от касаторката, с което е прието от съда, че тя е възпрепятствала изпълнението на последния договор, който е прекратила предсрочно, като е станала причина за недовършване на поръчаната работа – на басейна и инсталациите за него. В договора 7 и приложението към него не е предвиден срок за изпълнение, като по делото не е установено във волеизявлението на възложителката за прекратяване на договора да има позоваване на обстоятелства относно неизпълнението на този договор, поради което въпрос № 6, свързан с правото да се развали договора при неизпълнение на същия, е неотносим за спора и не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.

Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е разглеждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси № 4-6 (Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).

На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд