Определение № 29 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 20/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд София – град на предявения спор по искова молба на К. Д. И., лишен от свобода, намиращ се в затвора в [населено място], за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 140 лв. и неимуществени вреди в размер 68 800 лв., претърпени от незаконосъобразно и необосновано осъждане от Административен съд – Кюстендил (съдия Иван Демиревски) да заплати юрисконсулстско възнаграждение, който действия ищецът твърди, че са в нарушение на правото на ЕС – ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, на основание чл. 2в от ЗОДОВ. Първоначално исковата молба е подадена до Софийски районен съд, като в последствие поради изменение на размера на предявения иск образуваното дело е прекратено и изпратено по компетентност на Софийски градски съд. С определение № 2983 от 28.02.2029 г., постановено по гр. д. 10477/2023 г. по описа на СГС е прието, че независимо дали ответник по делото следва да бъде административен съд или административен орган, то доколкото твърденията на ищеца са за претърпени вреди от нарушение правото на Европейския съюз е налице хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и производството следва да се разгледа от Административен съд София – град. С определение № 3897 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3331/2024 г. Административен съд София – град, във връзка с разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че твърдяното незаконосъобразно действие на съдията няма административен характер, не е при или по повод административна дейност, а е свързано с изпълнение на служебните му задължения, като магистрат, поради което разглеждане на спора по реда на АПК е неприложим. АССГ е приел и, че твърденията за образувано изпълнително производство и последвалите го вреди също не следва да се разглеждат от него. С определението си АССГ е сезирал на основание чл. 135, ал. 5 от АПК Върховния касационен съд и Върховния административен съд за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност. Настоящият петчленен смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че исковата молба на К. Д. И. следва да бъде разгледана от административен съд, поради следните съображения: Ищецът твърди в исковата молба, че при разглеждане на конкретно дело Административен съд – Кюстендил (конкретизирайки съдия Иван Демиревски) е извършил действия, в нарушение на закона и на основни принципи на правото, като незаконосъобразно и необосновано го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Изложени са твърдения, че извършените спрямо него действия представляват нарушение на права защитени от – Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) - молба от 15.08.2022 г. по гр. дело № 27447/2021 г. на СРС. Като ответник по делото ищецът първоначално посочва Административен съд – Кюстендил. С допълнителна молба от 15.08.2022 г. посочва, че ответник следва да е министерството на правосъдието, като на 23.11.2023 г. отново с молба по гр. дело №10477/2023 г. на СГС посочва, че ответник по делото следва да е Административен съд – Кюстендил. С петитума на исковата молба е направено искане за осъждане на ответника Административен съд - Кюстендил да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като в исковата си молба ищецът е посочил правно основание на иска си чл. 2в от ЗОДОВ. Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, в случаите при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а извън горепосочените случаи – по реда на Гражданския процесуален кодекс. Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС и на чл. 47 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, апредвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз. Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия на административния съд при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или не състава на соченото нарушение. С оглед на това, твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ, а именно – той претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на Административен съд - Кюстендил, поради което съгласно същата разпоредба, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден е на административните съдилища, а не на общите съдилища. По изложените съображения, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд