Определение № 469 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1605/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юръпиън трейдинг глобъл” АД - дружество, учредено в Република П. съгласно законодателството на Република П., вписано в търговския регистър по партида № 7767170 (S) - чрез адв. В. В., срещу определение № 11836 от 12.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1582/2020 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1870 от 04.05.2020 г. по т. д. № 46/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е върната исковата молба по делото в частта относно предявения от „Юръпиън трейдинг глобъл” АД против „С. ленд” АД иск с правно основание чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство - особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД в полза на „Българо - американска кредитна банка” АД. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че е недопустим иск за установяване несъществуването на вписани обстоятелства, които са възникнали валидно, но впоследствие са „станали несъществуващи” (в случая - вписан особен залог за обезпечаване на вземане, което впоследствие е погасено). Навеждат се оплаквания, че в нарушение на закона въззивният съд е отрекъл правния интерес на дружеството - частен жалбоподател, в качеството му на хирографарен кредитор на „С. ленд” АД, да установи по съдебен ред, че привилегировано вземане на банка към длъжника „С. ленд” АД, обезпечено със залог и ипотека, е погасено чрез плащане и договорът за заем, от който произтича вземането, както и особеният залог, са несъществуващи правоотношения. Излагат се аргументи, че несъществуването на правоотношенията от значение за обезпеченото със залог вземане подлежи на инцидентно установяване в хода на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ и че ищецът по този иск има правен интерес от провеждането му, тъй като евентуалното решение в негова полза и последващото заличаване на несъществуващото обстоятелство (договор за особен залог на търговско предприятие) ще рефлектира директно в правната му сфера. Като незаконосъобразни се определят и изводите на въззивния съд за обвързаност на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ със започнало изпълнение по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) или с инициирано принудително изпълнение по реда на ГПК, предпоставящо наличие на изпълнителен титул за вземането, с което ищецът се легитимира като хирографарен кредитор на длъжника. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на постановеното от въззивния съд определение и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на въпросите „Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуващо вписано обстоятелство - договор за особен залог на търговско предприятие за вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник; Може ли искът по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ да се установява (* вероятно се има предвид „да се основава”) на твърдения, че вписаното обстоятелство изначално е съществувало, но впоследствие е престанало да съществува, респ. подлежи на заличаване; Предпоставка за допустимост на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ ли е той да се основава на твърдения, че вписаното обстоятелство изначално не е съществувало”. За първия въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката в определение № 477/06.11.2019 г. по ч. т. д. № 2111/2019 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 45/23.05.2019 г. по т. д. № 1286/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., а за втория и третия въпроси - че въззивният съд се е произнесъл по тях в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. С депозирани пред настоящата инстанция молби от 18.09.2020 г. и от 26.10.2020 г. частният жалбоподател е релевирал и противоречие на обжалваното определение с практиката в определение № 294/03.09.2020 г. по ч. т. д. № 1198/2020 г. на ВКС, І т. о., и в определение № 331/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1339/2020 г. на ВКС, І т. о. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: „Разполага ли хирографарният кредитор с правен интерес от иск по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ относно вписан договор за особен залог срещу привиден заложен кредитор на неговия длъжника като способ за защита срещу упражняване на правата по изпълнение по ЗОЗ на привидния заложен кредитор; Пристъпването към изпълнение по ЗОЗ предпоставка ли е за предявяване на иск по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ относно вписан договор за особен залог срещу привиден заложен кредитор на неговия длъжник за несъществуване на вземането на привиден заложен кредитор спрямо длъжник на хирографарния кредитор; Разполага ли хирографарният кредитор с процесуална възможност да предяви иск по чл.42 ЗОЗ срещу привидния заложен кредитор преди хирографарният кредитор да се е снабдил с изпълнителен лист; В случай, че привиден заложен кредитор на цялото търговско предприятие пристъпи към изпълнение на заложеното имущество като съвкупност като главен, а не присъединен по смисъла на чл.42 ЗОЗ, допустимо ли е срещу него да се предяви иск по чл.42 ЗОЗ от хирографарен кредитор”. Специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка е аргументирана със съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма практика на ВКС, а отговорите им са наложителни, доколкото залогът на цялото търговско предприятие в полза на привиден кредитор се е превърнало в един от актуалните способи за осуетяване плащането на стойността на дяловете на неправилно изключен съдружник - хипотеза, осъществена по конкретното дело. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Производството по ч. гр. д. № 1582/2020 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по частна жалба на „Юръпиън трейдинг глобъл” АД срещу частта от определение на Софийски градски съд, с която е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба по т. д. № 46/2020 г. в частта относно предявения от дружеството - частен жалбоподател против „С. ленд” АД иск, квалифициран с правно основание чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство - особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД в полза на „Българо-американска кредитна банка” АД. Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба, уточнена по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът е изложил твърдения, че е хирографарен кредитор на „С. ленд” АД с вземане по чл.125, ал.3 ТЗ в размер на 4 160 834.94 лв., предмет на висящ исков процес, по повод на който е допуснато обезпечение чрез възбрани върху 666 бр. недвижими имоти на дружеството - длъжник; По партидата на длъжника е вписан особен залог на търговското предприятие на ответника за обезпечаване на вземане на „Българо-американска кредитна банка” АД към „С. ленд” АД с източник договор за банков кредит от 18.12.2015 г., което вземане е погасено чрез плащане от солидарния длъжник А. П., съгласно сключен на 05.12.2019 г. привиден договор за прехвърляне на вземане, който има погасителен ефект за заложното право на кредитора - чл.150 ЗЗД. Въз основа на посочените твърдения ищецът е поискал съдът да признае за установено, че вписаното в Търговския регистър обстоятелство - особен залог върху търговското предприятие на „С. ленд” АД в полза на „Българо-американска кредитна банка” АД е несъществуващо. Правният интерес от провеждане на иска е обоснован с това, че при прогласяване на особения залог за вписано несъществуващо обстоятелство ищецът би се удовлетворил предпочтително за вземането си по чл.125, ал.3 ТЗ от имуществото на своя длъжник. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, Софийски апелативен съд е съобразил приложното поле на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ и предпоставките за неговото надлежно предявяване. Въззивният съд е изходил от постановките в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които вписване на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като е възможно обстоятелството изначално да не е възникнало валидно (напр. липсващо/невзето решение на орган на търговско дружество) или да е съществувало, но впоследствие по исков ред да е прогласена неговата недействителност (напр. нищожно решение на общо събрание на търговско дружество по чл.75, ал.2 ТЗ, недействителност на сделка, в зависимост от валидността на която е извършено вписване). Изхождайки от съдържанието на уточнената искова молба, в която ищецът е основал иска си на твърдения за последващо вписването погасяване на заложното право поради погасяване на обезпеченото с особения залог вземане, въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е въвел изискуемите от чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ фактически твърдения, а именно - че оспорваното като несъществуващо вписано обстоятелство не е възникнало валидно. Въззивният съд е формирал и друг самостоятелен извод за недопустимост на предявения иск - отсъствие на правен интерес за ищеца от воденето на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, след като е преценил, че с оглед твърденията в исковата молба евентуалното положително решение по иска и целеното заличаване на вписаното обстоятелство - особен залог върху търговското предприятие на „С. ленд” АД, не би се отразило на твърдяното от ищеца право по чл.125, ал.3 ТЗ и на възможността за неговото удовлетворяване. Отричането на правния интерес е мотивирано с липсата на твърдения и на данни заложният кредитор или цесионерът А. П. да са пристъпили към изпълнение по реда на ЗОЗ с вписване на пристъпване към изпълнение по чл.32 ЗОЗ или да са инициирали производство по реда на ГПК за принудително удовлетворяване на обезпеченото с особения залог вземане, произтичащо от договора за банков кредит, както и на данни ищецът да се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си по чл.125, ал.3 ТЗ и да е започнал производство по ГПК за неговото принудително удовлетворяване, в което заложният кредитор да е конституиран като присъединен взискател съгласно чл.459, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че само в хипотезите на започнало изпълнение по ЗОЗ или на принудително изпълнение по реда на ГПК третото лице - кредитор на залогодателя, каквото качество има ищецът, може да се защити с уредените в закона отрицателни установителни искове - иск по чл.36 ЗОЗ, че залогът е непротивопоставим на третото лице, или че заложеното имущество не принадлежи на залогодателя, иск по чл.42 ЗОЗ и иск по чл.464 ГПК за оспорване съществуването на вземането на другия кредитор, който може да бъде предявен и от взискателя по изпълнително дело за оспорване вземането на присъединен кредитор, в частност на присъединения по право заложен кредитор. Въззивният съд е изразил становище, че е възможно и допустимо с посочените искове да бъдат съединени и уредените в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ искове с предмет вписаните обстоятелства по ЗОЗ във връзка със съществуване на заложното право и на правото на кредитора да пристъпи към изпълнение по ЗОЗ, но с уговорката, че във всички случаи абсолютна процесуална предпоставка за провеждането им е висящото производство по изпълнение по ЗОЗ или по ГПК. След като е констатирал, че към датата на предявяване на иска, а и към датата на постановяване на въззивното определение няма данни за висящо производство по ЗОЗ, насочено към удовлетворяване на оспореното право на банката - заложен кредитор или на цесионера, и на изпълнително производство по ГПК за принудително удовлетворяване на вземането на ищеца по чл.125, ал.3 ТЗ, съдът е направил извод, че ищецът не може да оспорва обезпеченото със залог вземане и заложното право с недопустими отрицателни искове от кръга на изброените по-горе, както и да води иск по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за несъществуване на вписано обстоятелство, свързано със ЗОЗ. Въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че защитата по чл.29, ал.1, ЗТРРЮЛНЦ срещу порочно вписване по ЗОЗ винаги е обусловена от отричане на обезпеченото вземане и/или на заложното право с допустими искове по ЗОЗ и ГПК, които следва да се предявят срещу залогодателя и заложния кредитор и по необходимост да бъдат съединени с някой от исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, което в случая не е сторено, а образуваното пред друг състав на Софийски градски съд производство по предявени отрицателни установителни искове за отричане на обезпеченото вземане и на заложното право е прекратено поради недопустимост на исковете, макар и с невлязло в сила определение. По основанията за допускане на касационно обжалване: Първото основание, с което частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага обжалваното определение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая частният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи, че въззивният съд е стеснил неоснователно приложното поле на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ само до вписани обстоятелства, които изначално не са възникнали, изключвайки от обхвата на допустимата с него защита обстоятелства, които изначално са възникнали валидно, но впоследствие е установено тяхното несъществуване; че в нарушение на правилата на формалната логика въззивният съд е отрекъл правния интерес на ищеца като хирографарен кредитор на ответника „С. ленд” АД да установи несъществуването на правоотношения, които подлежат на инцидентно установяване в хода на разглеждане на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ (несъществуване на договора за заем и на особения залог поради погасяване чрез плащане на обезпеченото с особен залог вземане на „Българо-американска кредитна банка” АД); че въззивният съд е приложил разпоредбите на чл.136 ЗЗД и на ЗОЗ относно привилегията при удовлетворяване на заложния кредитор със смисъл, различен от действителния, обвързвайки правния интерес от защита на хирографарния кредитор с наличието на висящо производство за изпълнение по ЗОЗ или на производство за индивидуално принудително изпълнение по ГПК; че въззивният съд е приложил разпоредбите на чл.36 ЗОЗ, чл.42 ЗОЗ, чл.464 ГПК и чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ със смисъл, различен от действителния, като не е съобразил, че ищецът не е процесуално легитимиран да води отрицателните установителни искове по чл.42 ЗОЗ и чл.464 ГПК и неправилно е приел, че искът по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ винаги следва по необходимост да се съедини с искове по ЗОЗ, когато се касае за вписани обстоятелства относно особен залог. Въззивното определение е квалифицирано като очевидно неправилно и поради обстоятелството, че въззивният съд не е взел предвид висящността на образуваното пред ВКС ч. т. д. № 1068/2020 г., което има за предмет спор за допустимост на предявен по друго дело иск за установяване несъществуването на заложното право. В производството пред първоинстанционният съд ищецът - сега частен жалбоподател, е предявил иск за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство (особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД) с цел заличаване на вписаното обстоятелство, като инстанциите по същество са квалифицирали иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ. Приложното поле на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е идентично с приложното поле на един от възможните искове по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), изяснено в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Според разясненията в тълкувателното решение, искът с правно основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.) е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство; Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно; В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничение между две хипотези - вписване на обстоятелство, което изначално не е възникнало, и вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно е установена нищожността му. Въпреки, че разясненията в тълкувателното решение се отнасят до порочни вписвания на решения на органите на търговско дружество, в съдебната практика няма спор, че те са приложими и за други хипотези на вписване в търговския регистър, попадащи в обхвата на ЗТРРЮЛНЦ. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател иск, въззивният съд е формирал извод, че искът не е насочен към установяване на вписано несъществуващо обстоятелство в двете възможни проявни форми, посочени в цитираното тълкувателно решение, а е основан на твърдения за несъществуване на вписаното обстоятелство - особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД, по причина на погасяване на обезпеченото със залога вземане след извършване на вписването. Отричайки възможността с иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ да се установява несъществуване на вписан в търговския регистър особен залог на търговско предприятие, който е учреден валидно, но впоследствие е престанал да съществува поради погасяване на обезпеченото с него вземане и на заложното право, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ в нейния действителен смисъл, изяснен от ОСГК на ВКС по повод приложението на разпоредбата на чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Поради това доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като последица от превратно тълкуване на разпоредбата на чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ и недопустимо стесняване на приложното поле на уредения в нея иск, е неоснователен. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че в рамките на конкретното дело не е предявен иск за оспорване съществуването на обезпеченото със залог вземане и на заложното право, с какъвто иск по необходимост следва да бъде съединен искът за установяване вписването на твърдяното несъществуващо обстоятелство. Д. на частния жалбоподател, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил доказателствата за висящо пред друг съд дело, образувано по предявен иск за установяване несъществуването на заложното право, е неотносим към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвид несъвместимостта на същата с необходимостта от проверка дали изводите на въззивния съд са съобразени с доказателствата по делото. Предвид предмета на въззивното производство - спор за законосъобразното прекратяване на производството по иска с правна квалификация чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд не е обсъждал наличието на основание за спиране на делото до приключване на друг висящ спор от значение за допустимостта на иска и/или за неговата основателност. Останалите доводи, изложени в подкрепа на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, са относими към законосъобразното формиране и към обосноваността на другия решаващ извод на въззивния съд - че ищецът няма правен интерес от самостоятелно водене на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, след като не твърди да е започнато изпълнение по ЗОЗ за обезпеченото с особения залог вземане или да е предприето принудително изпълнение по реда на ГПК на неговото вземане като хирографарен кредитор и вземането на заложния кредитор да е оспорено с допустими от закона отрицателен установителен иск. Анализирайки мотивите към обжалваното определение, настоящият състав на ВКС не констатира при формиране на решаващия си извод въззивния съд да е приложил сочените от жалбоподателя законови разпоредби в смисъл, различен от действителния, или да е нарушил грубо правилата на формалната логика. Евентуалната неправилност на определението, обусловена от неправилно тълкуване и прилагане на закона или от необоснованост на извода за липса на правен интерес, би било основание за отмяна на определението в случай на допуснато касационно обжалване, но не и основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 1582/2020 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени и поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Първият от въпросите, за които се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуващо вписано обстоятелство - договор за особен залог на търговско предприятие за вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник, е значим за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл изобщо правния интерес на ищеца като хирографарен кредитор на „С. ленд” АД да оспорва по исков ред съществуването на вписания в търговския регистър особен залог на търговското предприятие на длъжника. Отричането на правния интерес е мотивирано със съображения, че за да породи благоприятни за ищеца правни последици, свързани с удовлетворяване на твърдяното вземане към длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ, искът по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ следва да е съединен с отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на заложния кредитор и на заложното право, предявен при наличие на висящо производство за изпълнение по ЗОЗ или на производство за принудително изпълнение по ГПК. След като прекратяването на производството по делото не е обусловено от разрешаване на посочения въпрос, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота следва да се отбележи, че не е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид предмета на спора по конкретното дело - съществуване/несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство, и изложените от въззивния съд мотиви в подкрепа на извода за липса на правен интерес от провеждане на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, сочената от жалбоподателя съдебна практика, в която е възприето разрешението, че „доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, е налице правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки, да иска прогласяване на нищожността на тези сделки ”, е неотносима и не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. В допълнително депозираните пред настоящата инстанция молби частният жалбоподател се е позовал и на противоречие на обжалваното определение с практиката в постановените от състави на ВКС, І т. о., определения по ч. т. д. № 1198/2020 г. и по ч. т. д. № 1339/2020 г. Без да обсъжда допустимостта на предприетото извън срока по чл.275, ал.1 ГПК допълване на първоначално въведеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС намира, че представените определения не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В определението по ч. т. д. № 1339/2020 г. е прието, че за кредитор с парично вземане, легитимиращ се като заинтересовано лице по смисъла на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с възможност да насочи принудително изпълнение по реда на чл.517 ГПК върху дела на длъжника в търговско дружество, съществува правен интерес от иск по чл.365, т.3 ГПК за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - прехвърляне на дружествени дялове от неговия длъжник на трето лице, при условие, че вземането е установено с акт, подлежащ на принудително изпълнение - чл.404 ГПК. От мотивите към определението е видно, че искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е бил предявен срещу дружеството, по чиято партида е извършено вписването, и срещу лицата, сключили договора за прехвърляне на дружествени дялове, както и че същият е бил основан на твърдения за нищожност на договора, която нищожност изключва валидното възникване на вписаното обстоятелство „прехвърляне на дружествени дялове”. В определението по ч. т. д. № 1198/2020 г., постановено по повод на друг съдебен спор между „Юръпиън трейдинг глобъл” АД и „С. ленд” АД с участието и на „Българо-американска кредитна банка” АД и А. П., е признат правния интерес на „Юръпиън трейдинг глобъл” АД като хирографарен кредитор на „С. ленд” АД с вземане по чл.125, ал.3 ТЗ да предяви иск по чл.26, ал.2, изр. първо, предл. последно ЗЗД срещу длъжника и останалите участници в спорното правоотношение, за да установи със сила на пресъдено нещо, че договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2019 г., с който А. П. се легитимира като носител на вземането, обезпечено с вписания в полза на „Българо-американска кредитна банка” АД особен залог на търговско предприятие, е нищожен като привиден. С обжалваното определение въззивният съд е отрекъл допустимостта на предявения от „Юръпиън трейдинг глобъл” АД против „С. ленд” АД иск по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, след като е съобразил, че ищецът не твърди, че вписаното обстоятелство „особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД в полза на „Българо-американска кредитна банка” АД” не е възникнало валидно, и че съществуването на самото заложно право не е оспорено с допустими от закона установителни искове. Обсъжданите определения са постановени по дела с различен предмет и доколкото производството по конкретното дело (в частта, останала висяща след частичното прекратяване на делото с влязло в сила определение) няма за предмет искове за оспорване на валидността на договора за особен залог и на договора за прехвърляне на обезпеченото със залог вземане (каквото оспорване, дори инцидентно, би било недопустимо поради неучастие като страни в процеса на заложния кредитор и на цесионера), не е налице твърдяното противоречие при разрешаване на идентични правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другите два въпроса, във връзка с които е заявено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило формирането на единия от двата самостоятелни извода за недопустимост на исковия процес, а именно - че предмет на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ може да бъде само обстоятелство, което не е възникнало валидно, не и обстоятелство, за което ищецът твърди, че е възникнало валидно, но впоследствие е престанало да съществува в правния мир (конкретно - че вписания залог на търговско предприятие не съществува, тъй като обезпеченото със залог вземане и заложното право на заложния кредитор са погасени след извършване на вписването). Въпреки, че удовлетворяват изискването на чл.280, ал.1 ГПК, поставените въпроси не могат да предпоставят допускане на обжалваното определение до касационен контрол поради обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по тях в съответствие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - т.3. Възприетите от задължителната практика разрешения, които са относими към приложното поле на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ и с които изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения по делото иск кореспондира, са анализирани подробно по-горе и не е необходимо да се повтарят. Становището на частния жалбоподател, че произнасянето на въззивния съд по допустимостта на иска противоречи на цитираното тълкувателно решение, произтича от погрешното възприемане на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения досежно една от двете възможни хипотези на вписване на несъществуващо обстоятелство - вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Според жалбоподателя, в посочената хипотеза „е възможно вписаното обстоятелство изначално да е съществувало, а впоследствие да е установено, че вече не съществува”, докато според т.3 от тълкувателното решение разглежданата хипотеза обхваща случаите, при които е вписано обстоятелство, което „привидно” е съществувало, но впоследствие по исков ред е установена нищожността му, т. е. изначалната невъзможност да възникне вписаната правна последица. Хипотезата на установена впоследствие по исков ред нищожност на вписаното обстоятелство е различна от въведената с исковата молба по конкретното дело хипотеза, при която - както твърди самият жалбоподател, вписаното обстоятелство „особен залог на търговското предприятие на „С. ленд” АД” е възникнало валидно, но впоследствие е престанало да съществува поради погасяване чрез плащане на обезпеченото със залога вземане. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Втората група въпроси, формулирани във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са относими към извода на въззивния съд за липса на правен интерес от водене на иска по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по ЗОЗ, без да е започнато изпълнение по реда на ЗОЗ и/или принудително изпълнение по реда на ГПК и без ищецът да е оспорил съществуването на заложното право на кредитора с допустимите от закона отрицателни установителни искове по чл.36 ЗОЗ, чл.42 ЗОЗ и чл.464 ГПК. Този извод на въззивния съд е обусловил прекратяването на производството по делото в еднаква степен с другия решаващ извод - че искът е недопустим, тъй като с предявяването му не се цели установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС, а вписване на обстоятелство, което е възникнало валидно и според твърденията на ищеца в последващ момент е престанало да съществува. Дори да се приеме, че зададените във връзка с основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК въпроси покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, касационното им разглеждане няма да доведе до промяна в постановения с обжалваното определение правен резултат, след като няма основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи извода на въззивния съд за неприложимост на защитата по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ към очертаната в исковата молба на ищеца - частен жалбоподател хипотеза. При отсъствие на процесуална възможност за проверка на правилността на определението по отношение на първия решаващ извод за недопустимост на иска допускането на касационно обжалване по относимите към втория извод на съда, с който е мотивирано прекратяването на делото, би било безпредметно. Независимо от изложеното, дори въпросите да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, наличието на общата предпоставка за достъп до касационен контрол не е достатъчно за допускане на касационното обжалване, а е необходимо да е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване - въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените отношения, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Частният жалбоподател не е изложил съображения за наличие на неправилна и нуждаеща се от промяна или осъвременяване съдебна практика по въпросите, по които иска да се допусне касационно обжалване, нито е аргументирал необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, уреждащи разрешения с въззивното определение процесуален спор за допустимост на предявения по делото иск. Твърденията, че по поставените въпроси няма практика на ВКС и че отговорите им са наложителни с оглед използването на залога на търговско предприятие в полза на привиден кредитор като актуален способ за осуетяване плащането на стойността на дяловете на неправилно изключен съдружник, нямат отношение към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято цел е посредством принос в тълкуването да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В съответствие с изложеното въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,