Определение № 466 от 09.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9573/29.06.2016 г. на [фирма] чрез адв. Г. Г. против разпореждане от 27.05.2016 г., постановено по гр.д. № 908/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е върната частна касационна жалба вх. № 5005/05.04.2016 г. срещу определение № 806/07.03.2016 г., постановено по делото. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и частната касационна жалба против определение № 806/07.03.2016 г., постановено гр.д. № 908/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, да бъде разгледана по същество. Твърди, че разпореждането за връщане не е мотивирано от решаващия състав на апелативната инстанция, както и че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед неговата допустимост, каквито съображения са изложени в жалбата. Ответната страна по жалбата – [фирма], не е депозирала в законоустановения срок отговор. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С определение № 806/07.03.2016 г., постановено по гр.д. № 908/2016 г. Софийския апелативен съд е отменил определение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав в частта, с която съдът в производството по чл. 247 ГПК е допуснал поправка на явна фактическа грешка в определение от 04.11.2014 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав и е постановил диспозитив за отхвърляне на молбата на [фирма] с правно основание чл. 248 ГПК за допълнение на определение от 21.05.2014 г., постановено по делото в частта му за съдебните разноски и осъждане на [фирма] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на [фирма] сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство над сумата от 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв. Определението от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2993/2013 г. на СГС, ГО, I-4 състав е потвърдено в останалата част. С последното Софийски градски съд, ГО, I-4 състав е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 04.11.2014 г., постановено по делото и е отхвърлил молбата на ответника [фирма] за присъждане на направените по делото разноски за сумата от 25 000 лв. Против определението на апелативния съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 5005/05.04.2016 г. на [фирма], която е върната, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности, с атакувания пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт. Подадената от страна жалба е оставена без движение от администриращия съд с разпореждане от 07.04.2016 г. по ч.гр.д. № 908/2016 г. на Софийски апелативен съд с указания за страната да уточни дали обжалва определението на съда в цялост или частично, дада представи документ за внесена държавна такса по сметката на съда в размер на сумата от 15 лв., да представи пълномощно за процесулано представителство на адв. Г. пред касационната инстанция и да приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Съобщението на съда е получено от страната, чрез процесулания й представител, на 19.04.2016 г. Във връзка с указанията на администриращият съд е постъпила касационна жалба вх. № 6219/27.04.2016 г. на жалбоподателя, към която е приложено платежно нареждане от 26.04.2016 г. за превод на сумата от 15 лв. по сметката на Върховния касационен съд и пълномощно от 01.04.2016 г., с което адв. Г. е упълномощен да представлява страната и в производството пред Върховния касационен съд. С разпореждане от 03.05.2016 г. Софийски апелативен съд, след констатация за неотсраняване в пълнота на установените нередовности в касационната жалба, е оставил без движение последната с указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което да посочи коя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа и да формулира конкретен правен въпрос, респ. въпроси, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С Разпореждане от 27.05.2016 г. на Софийския апелативен съд е осъществил правомощията си по чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, като е върнал частната касационна жалба, тъй като жалбоподателят не е предприел съответните процесуални действия за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията за нейната редовност, установени в разпоредбите на чл. 274 и сл. ГПК. Върховния касационен съд, III ГО намира, че разпореждането на апелативния съд за връщане на частната касационна жалба е неправилно. С касационна жалба вх. № 6219/27.04.2016 г. жалбоподателят [фирма] е изпълнил в цялост указанията на съда съгласно разпореждане от 07.04.2016 г. по ч.гр.д. № 908/2016 г. като е приложил документ за внесена по сметката на съда държавна такса, представил е пълномощно за адв. Г. и е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в текста на касационната жалба – стр. 5 /л. 19 – гр.д. № 908/2016 г., САС/. В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „подлежи ли на обжалване определение за поправка на очевидна фактическа грешка с доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради новонастъпили обстоятелства и нововъзникнали доказателства“. С оглед на така изложеното администриращият касационната жалба съд, неправилно е оставил повторно последната без движение с нови указания, което е довело, при констатация за неизпълнението на последните, до постановяване на разпореждането за връщане на жалбата, предмет на настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение