Определение № 4228 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3672/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Н., чрез адв. Т. С., срещу определение № 5691/16.06.2022 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 4909/2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. „трябва ли въззивният съд да обсъди всички представени доказателства и доводите на страните“; 2. „следва ли с оглед конкретните факти и доказателства по делото, когато не е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната и не е установена недееспособността, респективно нуждата от назначаване на настойник или попечител, без да е влязло в сила решение за поставяне под запрещение, и без други доказателства, съдът да спре производството“. Твърди се противоречие със следната практика на ВКС: определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 год., ІІ г. о. определение № 43/18.01.2017 год. по ч. гр. д. № 67/2017 год., ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 год. по ч. гр. д. № 423/2012 год., ІІ г. о. и определение № 382/25.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2758/2017 год., ІV г. о. Обосновано е и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени изложените доводи за допускане на касационно обжалване, намира следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба на М. Н. Н. срещу Х. К. Х., с която е предявен установителен иск за собственост на основание придобивна давност. Ищецът е представляван от упълномощен процесуален представител – адв. Т. С.. Представени са доказателства, че на 20.12.2021 г. е предявена искова молба от Л. С. /дъщеря на М. Н. от брака му с ответницата Х. Х./ за поставяне под запрещение на жалбоподателя, като е образувано гр. д. № 15125/2021 г. на Софийски градски съд. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. С. и свидетеля В., който живее на семейни начала с първата свидетелка, от които се установява, че ищецът „губи реалност какво се случва около него“, може лесно да бъде манипулиран, както и че поддържа контакти с руските служби. Свидетелите А. и С., които са разпитани за установяване факта на владение, не възпроизвеждат факти за влошено психично здраве на ищеца. Дадени са и обяснения от М. Н. по реда на чл. 176 ГПК, свързани с релевантни за делото обстоятелства, от които може да се направи извод, че лицето разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. С частната жалба пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства: медицинска справка от 16.02.2022 г. от Център за психично здраве, от която се установява, че лицето не се води на диспансерен отчет и медицинско удостоверение за това, че е психично здраво. При горните факти, въззивният съд е приел, че наличието на висящо производство по чл. 336 и сл. ГПК за поставяне под запрещение и събраните гласни доказателства, обуславят основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса дали когато по делото не е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, съответно не е установена недееспособността, респ. нуждата от назначаване на настойник или попечител, ако производството за поставяне под запрещение е все още висящо, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, са налице общата и специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с установената практика на ВКС. Частната касационна жалба по същество е основателна. В практиката на ВКС, обективирана в определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 год., ІІ г. о. определение № 43/18.01.2017 год. по ч. гр. д. № 67/2017 год., ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 год. по ч. гр. д. № 423/2012 год., ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2758/2017 год., ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 год. по ч. гр. д. № 4677/2014 год., ІІІ г. о., е възприето, че предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона - да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните поради настъпила недееспособност. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, установена е недееспособността, респ. нуждата от назначаване на настойник или попечител, което може да бъде сторено както от влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и въз основа на други писмени доказателства /ако производството за поставяне под запрещение е все още висящо/, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. В настоящата хипотеза от събраните доказателства не се установява недееспособността на ищеца, съответно нуждата от назначаването на настойник или попечител, който да се грижи за имуществените му интереси в производството. Единствено въз основа на свидетелските показания на С. и В. не може да се направи заключение за това, че лицето не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. С оглед изложените по-горе съображения, основателни са наведените в жалбата оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, като е обосновано заключение за невъзможността на жалбоподателя да извършва съответните процесуални действия. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,