Определение № 424 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Борди“ ООД, подадена чрез адв. С. С., против определение № 850 от 05.03.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 658/2020 г. по описа Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 653 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 4718/2019 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по отвод за неподведомственост на съда поради арбитражна клауза. Ответникът по частната касационна жалба „Джи Ви Ай” ООД оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Ответникът по частната жалба „Електроразпределение Север“ АД не е подал отговор. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението се обосновава и необходимост от отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси: 1. „Разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от Гражданско процесуалния кодекс, предвиждаща право на национален съд, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на Европейския съюз по определен въпрос при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл. 267, предложение трето от Договора за функциониране на Европейски съюз, в която изпълнението на това задължение за националния съд не е обусловено от никакви предпоставки?“; 2. „Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс, предвиждаща едноседмичен срок за упражняване на право на обжалване на определения на национален съд, включително и на такива, с които се прегражда пътя на защита, съответства ли на изискването за улесняване на достъп до правосъдие, регламентирано в чл. 67, т. 4, предложение първо от Договора за функциониране на Европейски съюз, след като в едноседмичния срок към жалбата трябва да бъде подадено и изложение на основания за касационно обжалване, включващи съдебни актове на Върховния касационен съд, Върховния съд, Конституционния съд и Съда на Европейския съюз?“; 3. „Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс, предвиждаща едноседмичен срок за упражняване право на обжалване на определения на национален съд, включително и на такива, с които се прегражда пътя на защита, съответства ли на изискването за ефективно прилагане на правото на Съюза, регламентирано в чл. 197, т. 1 от Договора за функциониране на Европейски съюз, след като в едноседмичния срок към жалбата трябва да бъде подадено и изложение на основанията за касационно обжалване, включващи съдебни актове на Съда на Европейския съюз?“; 4. „Член 267 и чл. 344 от Договора за функциониране на Европейски съюз, трябва ли да се тълкуват като допускащи норми от национално законодателство, като чл. 38 и чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж, съгласно които национален съд няма правомощия за контрол на арбитражно решение относно неговото съобразяване с норми от общностното право?“; 5. „Член 2, т. 7, 8, 9, 10, 11 от Директива 2009/72 и чл. 3, т. 3 от Директива 2009/72 трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, като член 19, ал 1. и 2 от Гражданско процесуалния кодекс, съгласно които спор между лице, купуващо енергия за собствено ползване и електроенергийно предприятие, в качеството на клиент по смисъла на чл. 2, т. 35 от Директива 2009/72, да се решава от арбитраж, който е вписан във всички бланки на електроенергийното предприятие и във всички предлагани от него договори, при регламента на чл. 38 и 47 от Закона за международния търговски арбитраж?“; и 6. „Съгласно разпоредбите на Директива 2009/72 ЕО и на Директива 2019/944/ЕС или разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС, трябва ли да се изследва качеството на клиент в правоотношение с електроенергийно дружество?“. Жалбоподателят моли за допълнителен срок за становище относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г./, от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по гр.д. № 4718/2019 г на Варненски районен съд е образувано по искова молба предявена от „Борди“ ООД против „Джи Ви Ай” ООД и „Електроразпределение Север“ АД с искане за солидарното им осъждане за връщане на платената без основание сума в размер на 5267,86 лв., представляваща неотчетена електроенергия, изчислена чрез корекция за периода 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г. по комбиниран договор за продажба на електроенергия и балансиране на краен клиент от 26.07.2017 г., сключен между „Борди“ ООД и „Джи Ви Ай” ООД и договор за продажба на електро енергия, сключен между „Борди“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД. Делото е търговско, а цената на иска - до 20 000 лева. Страни по делото са търговски дружества. Предмет на делото по иска срещу „Джи Ви Ай” ООД е вземане за парична сума, представляваща недължимо платена цена за електрическа енергия по комбиниран договор за доставка и услуга „балансиране на енергия“ за снабдяване на търговски обект на ищеца – ресторант с административен адрес: [населено място], [улица]. Обжалваемостта на въззивното решение по търговско дело пред Върховния касационен съд според цената на разгледания иск е поставена в зависимост от търговското качество на страните и предмета на делото. Предвид изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. По отношение на съдържащото се в изложението към частната касационна жалба искане за отправяне на преюдициално запитване, настоящият състав намира, че не следва да се дава допълнителен срок за становище на жалбоподателя, доколко и не са налице предпоставките на чл. 267 ДФЕС за това, а именно тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото, поради което оставя същото без уважение. Разпоредбата на чл. 628 ГПК обосновава компетентност на националния съд да отправи запитване към Съда на ЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Следователно, отправяне на запитване може да бъде осъществено, но само доколкото същото касае въпроси относно производството по чл. 288 ГПК, чийто предмет е селекция на касационните жалби. Тъй като искането на жалбоподателя за преюдициално заключение е по въпроси, които стоят извън рамките на това производство, то и запитването до Съда на ЕС би било безпредметно. В издадените от Съда на ЕС „Препоръки към националните юрисдикции относно отправяне на преюдициални запитвания“, които в доктрината се считат за правен източник с примат над националното законодателство на държавите членки, се приема, че националната юрисдикция, дори когато действа като последна инстанция, може да откаже да отправи преюдициално запитване, ако не намира разумни основания за това /така определение № 271 от 12.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2020 г., I т. о. и др./. Съобразно изхода на спора на ответника „Джи Ви Ай” ООД следва да се присъдят 840 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. Отделение