Определение № 1021 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 257/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ловно-рибарско сдружение „София-юг”, [населено място], срещу решение от 05.07.2011г., постановено по гр.д. №14656/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.10.2010г. по гр.д.№16268/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от С. К. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата С. К. С. оспорва жалбата като неоснователна. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. К. С. срещу Ловно-рибарско сдружение „София-юг” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение; за възстановяване на заеманата длъжност „ръководител на Л.”София-юг” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел дисциплинарното уволнение за незаконно, тъй като заповедта за налагането му не е мотивирана. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на задължителна практика – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се мотивира чрез препращане към съдържанието на друг документ, който е доведен до знанието на работника или служителя. Правният въпрос, разрешен в приложената съдебна практика, не е разрешен с въззивното решение в различен смисъл, тъй като съдът не е намерил нередовност в описанието на дисциплинарните нарушения в тази част, в която има препращане към други документи – решението на УС и задължения по длъжностна характеристика, които работодателят е приел, че не са изпълнени от служителя и представена от служителя справка, която работодателят е приел, че е с невярно и непълно съдържание. Констатациите на въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно нарушение, е немотивирана, не касаят съдържанието на тези документи, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с представената съдебна практика. Доводите за неправилност на изводите на въззивния съд за немотивираност на заповедта относно времето на извършване на нарушенията; относно нарушенията по т.2 – на какви изисквания е следвало да отговаря справката и липсата на конкретика на нарушенията по т.3, не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение