Определение № 178 от 17.02.2015 г. на ВКС по д. № 6623/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касаационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1550/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], Пловдивска област иск за сумата от 9 000 лв., претендирана от ищеца на осн. чл.79, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, като възнаграждение за извършена работа по сключения между страните договор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора: При безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на ищеца, следва ли ответникът да му заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено от страните облигационно отношение с източник ненаименован граждански договор? и Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа е определена ориентировъчно или е определяема? - са решени от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС по гр.д. №3725/08 г. на първо г.о. и по т.д. №597/10 г. на второ т.о., както и с р. на АС Пловдив по т.д. №377/10 г. / което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС по т.д. № 981/10 г. на второ т.о./ За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът е извършвал описаните в исковата молба действия и работа за дружеството – ответник, но това не сочи, че за извършеното е уговорено и му се дължи възнаграждение. Не се установява отношенията на страните да са основани на твърдяния от ищеца възмезден договор между страните, като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.79 ЗЗД, а следва да се уредят на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Тези решаващи изводи противоречат на цитираната по –горе практика на ВКС и АС Пловдив, поради което обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отделение