Определение № 2254 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрк. И. Д., срещу въззивно решение № 216 от 28.05.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 316 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 147/26.02.2024 г. по гр.д. № 533/2023 г. на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че ищците Р. Т. П. и Ж. Г. Т. не дължат сума от 6047,84 лв., представляваща корекция на сметка за минал период от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., общо за 76 дни, като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН *** и електромер с фабричен № ***. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция. Ответниците по касационната жалба Р. Т. П. и Ж. Г. Т., чрез адв.Д. в писмен отговор по чл. 287 ГПК излагат съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството е по искова молба, с която са предявени от Р. Т. П. и от Ж. Г. Т. искове за установяване спрямо ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че не дължат сумата от 6 047,84лв. представляваща корекция на сметка за минал период от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., общо за 76 дни, като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер **********, с ИТН ***, електромер с фабричен № ***, на която партида титуляр е починалия Т. Т.. В исковата молба ищците са изложили, че като наследници на Т. С. Т., първата като негова дъщеря, а втората преживяла съпруга са получили от ответното дружество фактура от 01.03.2023 г. за ел. енергия за сумата от 6 047,84лв., за допълнително начислена за периода 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., отделно от редовните ежемесечни фактури и за обект в с.К., община Х., с клиент с посочен клиентски номер и на която партида титуляр и потребител е починалия Т. С. Т.. Заявили са, че не е ползвана тази допълнително начислена ел. енергия за посочения период по посочената фактура, която е издадена без правно основание и с оглед на което са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на посочената сума. Във връзка с твърденията си, че са наследници на Т. С. Тенев ищците са представили удостоверение за наследници, в което фигурират, като единствени наследници и фактурата за процесната сума също издадена на името на наследодателя. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че всеки един от ищците не дължи паричната сума по фактура за начислена допълнителна ел. енергия, като задължение, възникнало спрямо техния наследодател и като правоприемници на ползвателя на обекта и потребител, за който е открита партидата, за което те отговарят, съобразно своите наследствени права. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение по така съединените искове не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1, предл. първо ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.-за граждански дела. В случая цената на исковете, а те са субективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на посочена сума, като задължение, възникнало спрямо наследодателя им и за негов обект, и с оглед на което всеки от тях е отговорен до размера на своя наследстен дял –по 1/2/ чл.9, ал.1 ЗН/ или е за парична сума от по 3 023,92лв./ от общо посочената сума от 6 047,84лв./ за всеки един от ищците. След като ищците основават своите права, съответно задължения с наследствените си права, възникнали от техния наследодател, то всеки от тях е отговорен до размера на своя дял и в исковия процес защитават именно своето материално право, а защитата на чужди права, независимо от родствената връзка, е и недопустимо, освен ако не е изрично предвидено с оглед на чл.26, ал.2 ГПК. В случая нито ищците, нито ответникът са изложил твърдения за наличие на солидарна отговорност, за да се приеме, че се търси защита за цялото вземане от всеки от ищците. Сборът от цената на отделните искове е ирелевантен за преценката по чл.280, ал.3 ГПК след като достъпът до касационно обжалване се преценява за всеки един от исковете. Поради изложеното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,