Определение № 1265 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на С. Т. С. срещу определение № 30 от 16.01.2023 г. на ОС- Габрово по ч.гр.д. № 475/2022г. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и евентуално- основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК, по процесуалноправния въпрос: „Разполага ли с качеството на „другият родител“, съответно и с право на иска по чл.133, ал.1, пр. първо от СК за ограничаване/лишаване от родителски права, биологичният баща на непълно осиновеното малолетно лице срещу непълната му осиновителка, при твърдения за наличие на предпоставките на чл.132, ал.1, т. 2 СК- когато без основателна причина последната трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка?“. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, ОС- Габрово след като е споделил изводите на първоинстанционният съд е изложил, че родителските права и задължения не биха могли да принадлежат едновременно на осиновителя и на рождените родители, тъй като интересът на детето изисква единство в тази насока. Позовал се е на чл. 102, ал. 1 от СК, съгл. който родителските права и задължения преминават върху осиновителя, като е приел, че с осиновяването на детето от баба му по майчина линия тя е станала законен негов представител и упражнява родителските функции, поради което и при липсата на твърдения и доказателства за прекратяване на допуснатото непълно осиновяване от бабата на малолетното детето, биологичния родител не може да претендира за родителски права върху детето. Изложил е, че действието на непълното осиновяване се характеризира с поставяне на осиновения в правоотношения само с осиновителя, съчетано със запазване на правоотношенията към роднините по произход, както и че осиновителят и осиновеният стават родител и дете. Позовал се е и на теорията, в която се приема, че родителите по смисъла на закона и титуляри на родителските права и задължения са осиновителите. При осиновяване от едно лице положението съвпада с това на единствен родител и титуляр на родителските функции. Ако това лице има съпруг, той става втори баща или втора майка на детето. Ето защо, е приел, че частният жалбоподател няма качеството на родител, който може да упражнява родителските права и задължения по смисъла на СК. Ищецът не е активно процесуално легитимиран да води предявения иск по чл. 133 от СК, при липсата на която абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иска, за която съдът следи служебно, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваният въззивен акт, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване, като не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и посочват настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Законът е ясен, изчерпателен и безпротиворечив относно легитимацията за предявяване на иска по чл.132 СК- в чл.133, ал.1 СК е посочено, че производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува само по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето. Действащата правна уредба не допуска родителските права и задължения да принадлежат едновременно на осиновителя и на рождените родители, като предвижда, че при непълното осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, който става законен представител на осиновения и упражнява родителските функции- чл.102, ал.2 СК. Осиновителят и осиновеният става родител и дете. До прекратяване на осиновяването родителските права принадлежат на осиновителя. Биологичният родител на осиновеният не е титуляр на родителски права и няма качеството на „другия родител“, съответно не разполага с право на иск по чл.133, ал.1, пр.1 от СК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 30/16.01.2023 г. на ОС- Габрово, постановено по в.ч.гр.д. № 475/2022 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,