Определение № 85 от 08.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 203/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на „СТАРПОСТ” АД срещу определение № 264223 от 12.11.2020г. по ч. гр. д. № 11427/ 2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение от 14.08.2020г. по гр. д. № 16214/2020г. на Районен съд - София, с което е прекратено производството, поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа, че предявеният иск е за установяване на елемент от развитието на съществувало между страните договорно правоотношение - причината за прекратяването му, а именно, че прекратяването не е вследствие на негово неправомерно поведение, поради което неправилно е прието от съдилищата, че на основание чл.124, ал.4 ГПК искът е недопустим. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди прекратяването на производството по иска, въззивният съд е приел следното: Искът, с който е сезиран първоинстанционният съд е за установяване по отношение на ответниците Агенция за обществени поръчки, Държавен фонд „Земеделие“ и „Овергаз мрежи“ АД, че договорът от 19.07.2017г, сключен между ищеца и ДФЗ, е прекратен едностранно от ДФЗ в качеството му на възложител без наличие на позоваване на виновно поведение на изпълнителя. Ищецът е обосновал правния си интерес от обстоятелството, че вследствие на подадената информация от „Овергаз мрежи“ АД към АОП, последната го е включила неправилно в списък със стопански субекти с нарушения, извършени по проведени обществени поръчки по ЗОП, срещу което единственият път на защита, според ищеца, е посредством предявяване на установителен иск. С оглед очертания предмет на спора, решаващият състав е приел, че предявеният иск е за установяване на факт, а именно на причината за прекратяване на договор с един от ответниците и по - специално за липса на неизпълнение от страна на ищеца по договора, като установяването на този факт по съдебен ред не е предвидено от закона, поради което на основание чл.124, ал.4 ГПК искът е недопустим. Посочено е, че предмет на иска не е установяването на право или правоотношение, като няма спор, че договорът не съществува, поради прекратяването му, а спорът е единствено за причината за прекратяването, за която се иска установяване по съдебен ред. Прието е, че ако актът на АОП, с който е разпоредено включване на ищеца в посочения списък, не попада сред подлежащите на обжалване по реда на ЗОП актове, то същият доколкото има характер на ИАА по см. на чл.21 АПК, подлежи на обжалване по общия ред, предвиден в АПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес от искова защита за самостоятелно установяване със силата на присъдено нещо на причини и основания за прекратяване на договорно правоотношение от страна по него?“. Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: Поставеният от касатора въпрос относно правния интерес от завеждането на иска не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакувания акт до касационен контрол, тъй като не е обусловил изхода на спора. Решаващият състав не е извел недопустимостта на иска от липсата на правен интерес, а от законовата забрана в чл.124, ал.4 ГПК да бъдат установявани по исков ред факти, за които законът изрично не е предвидил това. Посочено е, че предмет на иска в конкретния случай е факт, а не право или правоотношение, за който факт законът не предвижда установяване по съдебен ред, във връзка с които мотиви на съда не е поставен въпрос от касатора. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол, като безпредметно е обсъждането на наведения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение