Определение № 600 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 798/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. (ищец в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 1 от 03.01.2023г. по възз.т.д. № 241/2022г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 192/05.08.2022г. по т.д.№ 415/2021г. на ОС - Бургас.С обжалвания първоинстанционен акт е отхвърлен предявеният от Т. В. В. против „Травъл ин БГ“ ЕООД осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с предмет сумата 25 410лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.Те са основани на въведената и последователно поддържана от касатора теза, че е налице третият фактически състав/ФС на чл.55, ал.1 ЗЗД – получаване на отпаднало основание, предвид твърденията за съществуване на основанието за извършване на престацията към момента на извършването й и отпадането му най-рано на датата на датата на ревизионния акт – 26.01.2017г., откогато тече и срокът на погасителната давност за вземането. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за уважаване на иска. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК, но не са формулирани никакви правни въпроси. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна „Травъл ин БГ“ ЕООД. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите и данните по делото, приема следното: Въззивното решение е постановено при следните безспорно установени факти: Ищецът е бил едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Травъл ин БГ“ ЕООД, когато на 30.12.2015г. по партидата на „Травъл ин БГ“ ЕООД е вписано прехвърлянето на дружествените дялове на ищеца в полза на третото неучастващо по делото лице „Пиргос ланд“ ООД - понастоящем едноличен собственик на капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД. След прехвърлянето на дружествените си дялове, на 15.01.2016г., ищецът е превел по банков път по сметката на „Травъл ин БГ“ ЕООД сума в размер на 25 410лв.Като основание на превода е посочено „захранване на сметка“.След извършена ревизия на ответното дружество„Травъл ин БГ“ ЕООД, с ревизионен акт от 26.01.2017г., са констатирани задължения на дружеството за данък в размер на 13 471.48лв. и за лихви в размер на 1351.61лв. Въззивният съд е съобразил, че последователно поддържаните от ищеца твърдения в ИМ и във въззивната жалба са, че уговорка за предаване на сумата е била постигната между ищеца, като бивш едноличен собственик на капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД, и третото неучастващо по делото лице - „Пиргос ланд“ ООД – приобретателя на дружествените дялове на ищеца, но не и между страните по делото – ищеца и ответното дружество „Травъл ин БГ“ ЕООД.Счел е, че отсъствието на каквото и да е правоотношение между страните по делото представлява начална липса на основание по см. на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД ( т.1 от ППВС № 1/79г.).Отделно от това е намерил, че преследваната цел, посочена в ИМ, не е равнозначна на основание, както и, че тази цел е непозволена и противоречи на правопорядъка и добрите нрави.Като се е позовал на т.7 ППВС № 1/79г., въззивният съд е приел, че давността е започнала да тече от предаване на процесната сума на 15.01.2016г., спряла е да тече на 13.03.2020г. по време на извънредното положение, обявено от Народното събрание( чл.3, т.2 ЗМДВИП), възстановила е течението си на 21.05.2020г.(§ 13 ЗИД Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/2020г.), и е изтекла на 22.03.2021г. – преди подаване на ИМ на 02.09.2021г.По тези съображения са споделени изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, поради погасяване на вземането по давност. Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и на въведените основания за допускане на обжалване по т.1 - т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за допускане на обжалването. В случая неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от това, че касаторът не е формулирал правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради изложеното и тъй като не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход на делото разноски на касатора не се дължат.Разноски не се присъждат на насрещната страна, тъй като липсва заявено искане и доказателства за направени разноски. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: