Определение № 2143 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото ст. инспектор Е. С., и Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Х. Т., против Решение №656 от 31.05.2024г. по в. гр. д. №136/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №262807 от 25.08.2022 г. на СГС, ГО, I-11- ти състав, по гр.д.№ 17261/2013г.

С касационната жалба на КОНПИ решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от комисията срещу Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на следното имущество: мотопед марка „Симсон 50“ с ДК [рег.номер на МПС]; лек автомобил ,марка „Пежо“, модел „405“ с ДК [рег.номер на МПС]; лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК [рег.номер на МПС]; сумите от 60 400 лева- стойност на направени от ответника в периода 25.10.2005г.- 20.11.2009г. вноски по разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ №BG 14UBBS72241010063820, изтеглени изцяло на 22.08.2011г.; 5594 лева- стойност на направени от ответника в периода 2002-2003г. вноски в изплащане на отпуснат на 14.08.2002г. потребителски кредит в размер от 4836 лв.; 9474 лв.- стойност на направени от ответника в периода 2004-2009г. вноски в изплащане на отпуснат на 13.10.2004 година потребителски кредит в размер на 7000 лв.; сумата в размер на 3020 лв.- продажна цена на л.а. „Опел Вектра“с ДК [рег.номер на МПС]; сумата в размер на 6240 лв.- продажна цена на л.а. „Форд Транзит“ с ДК [рег.номер на МПС]; сумата в размер на 25880 лв.- пазарната стойност на възмездното отчуждаване на 27.11.2009г. на правото на закупуване на лек автомобил „ Ауди А6 “ с ДК [рег.номер на МПС], придобито от ответника по договор за финансов лизинг №СА- GEGGE1-001/19.12.2005г., сключен с „Е. Ви Би А. Лизинг“ ЕООД, както и за разликата над 97,89 лв. до 5000 лв.- получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „Пластикер- Г“ ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му част, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по нея Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Х. Т., с който същата, както и искането за допускане на касационно обжалване на решението, се оспорват.

С касационната жалба на Г. Г. Г. решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от комисията срещу Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот- апартамент №4, с идентификатор № 68134.4356.581.1.4. по КК на [населено място] със застроена площ от 58,98 кв.м., разположен в сграда в район „Л.“, [улица]; 3,682 % идеални части от застроения със същата сграда УПИ VI- 332, 331 в кв. 87 по плана на [населено място] с площ от 522 кв.м.; търговски обект- магазин №12 с идентификатор № 44238.505.6241.1.13 по КК на [населено място] със застроена площ от 23 кв.м., състоящ се от търговска част, складово помещение със санитарен възел, ведно със 7,51 % идеални части от общите части на сградата „Търговски комплекс“ и 93/1250 идеални части от УПИ VII, отреден за КОО в кв.20 по плана на [населено място]; сума в размер от 15,96 лв. по разплащателната сметка на ответника в „УниКредит Булбанк“ BG 70 UNCR 96604040108202, открита на 28.04.2006г.; сумата в размер на 97,89 лв.- получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „Пластикер- Г“ ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално- неправилност, на решението в посочената му част, като се иска обезсилването, респ. отмяната, му и прекратяване на производството по делото или отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по нея- Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото Е. С., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Прокуратурата не е взела становище по касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ// иск за отнемане в полза на държавата от ответника Г. Г. Г. на имущество на обща стойност 198 754,96 лв., включващо: недвижим имот- апартамент №4, с идентификатор № 68134.4356.581.1.4. по КК на [населено място] със застроена площ от 58,98 кв.м., разположен в сграда в район „ Л.“, [улица]; 3,682 % идеални части от застроения със същата сграда УПИ VI- 332, 331 в кв. 87 по плана на [населено място] с площ от 522 кв.м.; търговски обект- магазин № 12 с идентификатор № 44238.505.6241.1.13 по КК на [населено място] със застроена площ от 23 кв.м., състоящ се от търговска част, складово помещение със санитарен възел, ведно със 7,51 % идеални части от общите части на сградата „Търговски комплекс“ и 93/1250 идеални части от УПИ VII, отреден за КОО в кв.20 по плана на [населено място]; мотопед марка „Симсон 50“ с ДК [рег.номер на МПС]; лек автомобил ,марка „Пежо“, модел „405“ с ДК [рег.номер на МПС]; лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК [рег.номер на МПС]; наличната към 05.03.2013г. сума в размер от 15,96 лева по разплащателната сметка на ответника в „ УниКредит Булбанк“ BG 70 UNCR 96604040108202, открита на 28.04.2006г.; сумата в общ размер от 75468 лв., включваща: 60400 лева- стойност на направени от ответника в периода 25.10.2005г.- 20.11. 2009г. вноски по разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ №BG 14UBBS72241010063820, изтеглена изцяло на 22.08.2011г.; сумата в размер от 5594 лева- стойност на направени от ответника в периода 2002- 2003г. вноски в изплащане на отпуснат на 14.08.2002г. потребителски кредит в размер от 4836 лева; сумата в размер на 9 474 лева- стойност на направени от ответника в периода 2004- 2009г. вноски в изплащане на отпуснат на 13.10.2004 година потребителски кредит в размер на 7 000 лева; сумата в размер на 5 000 лева- стойността по номинал на дружествените дялове от капитала на учреденото на 21.02.2008г. от ответника търговско дружество „Пластикер- Г“ ЕООД- предмет на договор за продажба от 25.09.2012г. при цена от 1 000 лева; суми от възмездното отчуждаване на лек автомобил „Опел Вектра“с ДК [рег.номер на МПС] на дата 20.12.2001 г. и лек автомобил „Форд Транзит“ с ДК [рег.номер на МПС] на дата 18.12.2004 г. в размери от 3 020 лева и 6 240 лева; сумата в размер от 25 880 лева- пазарната стойност на възмездното отчуждаване на 27.11.2009г. на правото на закупуване на лек автомобил „ Ауди А6 “, с ДК [рег.номер на МПС], придобито от ответника по договор за финансов лизинг № СА- GEGGE1-001/19.12.2005г., сключен с „Е. Ви Би А. Лизинг“ ЕООД срещу заплащане в периода 19.12.2005г.- 08.12. 2009г. на лизингови вноски в общ размер от 122 590,11 лв.

Съдът е приел следното:

С влязла в сила на 03.06.2011г. присъда по НОХД № 137/2010г. по описа на Окръжен съд- Монтана ответникът Г. Г. Г. е бил признат за виновен в това, че в периода 01.12.2004г.- 16.01.2006г. като пълномощник на „Енерго- Метал“ ЕООД- [населено място] и в съучастие с трето лице- управител на същото дружество, при условията на продължавано престъпление, са избегнали заплащането от това дружество на данъчни задължения в големи размери- 12008,99 лв. вследствие невнесен ДДС, като затаили истина в подадени пред ТД на НАП- М. 9 броя справки- декларации по ЗДДС, в които не вписали 21 броя данъчни фактури, издадени в периода 27.11.2004г.-05.09.2005г., за извършени от дружеството услуги и продажби на стоки- престъпление по чл. 255, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./.

Приложимият по делото закон е отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД (отм.)/, тъй като проверката срещу ответника по ЗОПДИППД (отм.) започнала от 16.11.2012г.- датата на постъпването на уведомлението по чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) при съответния териториален орган на бившата К.- директор на ТД- В.. По делото е установено от писмените доказателства и изслушаната съдебна компютърно- техническа експертиза, че уведомлението от Окръжен съд- Монтана за наличие на влязла в сила срещу ответника присъда за престъпление по чл. 255, ал.1 от НК е получено в ТД- В. на 16.11.2022г. и в същия ден е извършен запис за него в програмата А. „М2009“. Проверката е заварена неприключена от влезлия в сила на 19.11.2012г. нов закон- Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество ЗОПДНПИ (отм.), поради което и съгласно § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм.) тя се довършва при условията и по реда на ЗОПДИППД (отм.). Към датата на сезирането на комисията разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД (в ред от ДВ, бр.16 от 2008 г.) предвижда, че започналото наказателно преследване за престъпление по чл. 255 от НК е основание за провеждане за производство по закона. Съгласно чл.2,ал.1 от НК действалият по време на извършване на престъплението материален закон е приложим само за наказателната отговорност.

Съдът е приел, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС имуществото, което подлежи на отнемане, се определя от закона като облага от установената по чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) престъпна дейност, а не от друга установена престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3, ал.1, т.1-25 от закона. Необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от закона и придобиването на имуществото, като връзката може да е несъмнено установена или обосновано да се предположи. Обоснованото предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, се извежда от вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ за имуществото, евентуални последващи трансформации и всички твърдени факти и логически взаимовръзки. Липсата на установен законен източник на доходи за придобиване на имущество сама по себе си не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави достатъчно, за да бъде то отнето по реда на член 28 от ЗОПДИППД (отм.). В случая обоснованото предположение за придобиване на имуществото от доход от престъпна дейност може да се направи с оглед престъплението по чл. 255, ал.1 от НК, за което ответникът е бил осъден и което е предвидено в чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм. в ред от ДВ, бр.16 от 2008 г.) като основание за отнемане на имущество, Престъпната дейност на ответника по чл. 255,ал.1 от НК е предпоставка за извличане на доходи, тъй като той е осъден като съучастник в избягване заплащането от търговско дружество- „Енерго- метал“ ЕООД, на ДДС в размер от 12008,99 лв. от недекларирани облагаеми сделки, извършени в периода 27.11.2004г.-05.09.2005г. Доходите са могли да бъдат извлечени в близко към извършване на всяка от сделките време. От извлеченията от банковата сметка на ответника в „Обединена българска банка“ АД №BG 14UBBS72241010063820 (на л.190 и л.191 от делото на СГС) се установява, а е и признато от ответника в отговора на исковата молба, че същото дружество е наредило по нея два превода- на 20.12.2005г. в размер от 22 966 лв. и на 17.03.2006г. в размер от 11270 лв., за които ответникът не е посочил правно основание за получаването им, което е указание за това, че доходи от престъпната дейност са реално получени. Съдът е приел, че при извършване на преценката за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото от ответника имущество не следва да се взема предвид престъплението по чл. 257, ал.1 във връзка с чл.255, ал.1, пр. първо от НК, за което ответникът също е бил осъден с влязла в сила на 28.05.2011г. присъда- за това, че в периода 13.04.2006г.-14.06.2006г., при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „Кастрой“ ЕООД- [населено място], потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП справки-декларации, като отразил, че са извършени търговски сделки по фактури, издадени през този период, с което е избегнал плащане на данъчни задължения с особено големи размери-181 340,97 лв., тъй като същото не е предвидено в чл.3, ал.1 от посочения закон.

Според съда с оглед вида на престъпната дейност, времето на извършването и продължителността й и получаването на имуществените права по възмездни сделки, е изключена връзка между нея и придобитото от ответника имущество в част от проверявания период- от 12.09.1994г. до 12.10.2004г. По отношение на имуществото, придобито в останалата част от периода- от 13.10.2004г. до 05.03.2013г., съдът е приел, че може да се направи обосновано предположение за наличие на връзка между придобиването му и престъплението по чл.255, ал.1 от НК, за което ответникът е бил осъден. В този период ответникът е придобил лек автомобил „Форд Транзит“, закупен на 13.10.2004г. на цена от 6500 лв./на същата дата ответникът е усвоил потребителски кредит в размер на 7000 лв./, дружествени дялове от учреденото на 21.02.2008г. търговско дружество „Пластикер- Г“ ЕООД- [населено място]; магазин в [населено място], придобит на 28.11.2008г.; апартамент в [населено място], придобит на 22.01.2009г. и 3,682 % идеални части от УПИ в [населено място], придобити на 10.09.2010г.; паричната наличност от 15,65 лв. към 05.03.2013г. Съдът е приел, че с оглед разясненията, дадени в ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, в придобитото в посочения период 13.10.2004г.-05.03.2013г. имущество не следва да се включват направените от ответника вноски в общ размер от 60400 лв. по разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ - № BG 14UBBS72241010063820, които не са налични в неговия край; вноските в общ размер от 9747 лв. за изплащане на отпуснатия на 13.10.2004г. потребителски кредит на ответника, и паричната оценка (пазарната стойност на лизинговия автомобил към 27.11.2009г.) на правото за закупуването на лизинговата вещ- лек автомобил „Ауди“, което ответникът е отказал да упражни. Вноските за изплащане на кредита и направените в периода от 19.12.2005г. до 08.12.2009г. лизингови вноски за ползването по лекия автомобил „Ауди“ следва да се приемат за разходи. Съгласно заключението на повторната С., към датата на предявяване на мотивираното искане на комисията сборната стойност само на недвижимите имоти (16 300 лв. + 68 100 лв. + 4 230 лв.) е 88 630 лв. и е значителна по смисъла на §1,т.2 от ДР на закона, а придобивните им стойности са 22240 лв.- за магазина в [населено място]; 100800 лв.- за апартамента в [населено място] и 4230 лв.- за идеалните части от УПИ в [населено място], а придобивната стойност на лекия автомобил „Форд Транзит“ е 8817 лв. Постъпленията от направени от трети лица вноски по банковата сметка на ответника в „Ц. кооперативна банка“ АД в общ размер от 524280 лв. и по банковата му сметка в „Обединена българска банка“ АД в общ размер от 58 076,59 лв. не могат да се приемат за доходи на ответника, тъй като той не е посочил законно основание за получаването им. Не е установено, че е реално получен и декларираният от него осигурителен доход по код 12 (като самоосигуряващо се лице с осигурител- дружеството „ Пластикер- Г“ ЕООД) в размер на 14357 лв. Не е доход на ответника и получената на 02.11.2012г. от „Пластикер- Г“ ЕООД сума в размер на 31980 лв.- цена на отчужден багер, тъй като считано от 25.09.2012г. ответникът не е едноличен собственик на капитала на дружеството. От законен източник са декларираните с Г. по чл. 41 от ЗОДФЛ и декларациите по чл. 92 от ЗКПО доходи от извършване на услуги с личен труд в размер на 354 лв. за 2006г.; от трудово правоотношение с „Пластикер- Г“ ЕООД в размер от 1010,45 лева за 2007г.; печалба от същото дружество в общ размер от 9821,90 лв. за 2008г.; от трудово правоотношение в общ размер от 3989 лв. за 2009г.; от печалба на дружеството в размер от 28959,73 лв. за 2011г.; от трудово правоотношение с „К. пласт“ ЕООД в размер от 291,50 лв. за 2013 г. За 2004 г., 2005 г., 2010 г. и 2012 г. ответникът не е декларирал доходи. Децата на ответника- Г., [дата на раждане], пълнолетен от 19.07.2011г., и К., [дата на раждане], пълнолетна от 15.08.2012г., са регистрирани от раждането си, а тяхната майка Р. М. Г.- от 01.12.2008г. с настоящ адрес в [населено място], [улица], който съвпада с настоящия адрес на ответника, поради което следва да приеме, че ответникът е имал обичайни разходи за издръжката им до навършване на пълнолетие. Ответникът не е имал доходи от законен източник за цялата 2004г., поради което вноската по изплащане на кредита в размер от 365 лв. и горницата над 7000 лв. (стойността на усвоения на 13.10.2004г. кредит) до 8 817 лв. от придобивната стойност на лекия автомобил „Форд Транзит“ е заплатена със средства от престъпната дейност. Ответникът не е имал доходи от законен източник за цялата 2005г., поради което вноските по изплащане на кредита в размер от 2315 лв., както и лизинговите вноски от 70423,58 лв. са заплатени със средства от престъпната дейност. Ответникът е имал доход от законен източник само в размер от 354 лв. за 2006г., който е недостатъчен за покриване на обичайните разходи за издръжка от 8046 лв., поради което вноските по изплащане на кредита в общ размер от 1935 лв. са заплатени със средства от престъпната дейност. Ответникът е имал доход от законен източник в размер на 1010,45 лв. за 2007 г., който е недостатъчен за покриване на обичайните разходи за издръжка от 8991 лв., поради което вноските по връщане на кредита в общ размер от 1940 лв. са заплатени със средства от престъпната дейност. Постъплението в размер от 1514,29 лева от 27.07.2007г. по разплащателната сметка на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД [банкова сметка] е обезпечено от средствата от престъпната дейност, като след това от сметката е имало само теглене на парични средства до достигане на наличността от 15,96 лева към 05.03.2013г. Ответникът е имал доход от законен източник в размер на 9821,90 лв. за 2008г., който е достатъчен за покриване на обичайните разходи за издръжка от 7437лв., но разполагаемият остатък от 2384,90 лв. не е достатъчен за заплащане на лизинговите вноски от 4143,62 лв. Следователно вноските в изплащане на кредита в общ размер от 1704 лв., придобивната стойност на магазина в [населено място] от 22240 лв. и внесеният капитал на учреденото търговско дружество в размер от 5000 лв. са заплатени със средства от престъпната дейност. Ответникът е имал доход от законен източник в размер на 3989 лв. за 2009г., който е недостатъчен за покриване на обичайните разходи за издръжка от 7901 лв., поради което вноските по окончателно изплащане на кредита в общ размер от 1215 лв. и придобивната стойност на апартамента в [населено място] в размер на 100800 лв. са заплатени със средства от престъпната дейност. Ответникът не е имал доходи от законен източник за 2010г., поради което придобивната стойност на идеалните части от УПИ в [населено място] са заплатени със средства от престъпната дейност. За 2011г. ответникът е получил доходи от законен източник в по- голям размер, но през 2011г., 2012г. и 2013г. не са придобити активи и доходите нямат правно значение. С оглед установеното връщане на потребителския кредит, вложен в закупуването на лекия автомобил „Форд Транзит“ със средства от престъпната дейност следва да се приеме, че този автомобил е придобит от нея. Полученото от продажбата му обаче не може да бъде отнето, защото не е налично. Придобити от престъпната дейност са и дружествените дялове от капитала на „Пластикер- Г“ЕООД, но само малка част в размер на 97,89 лв. от получената от продажбата на дружествените дялове сума от 1000 лв. е налична в края на периода и само тя подлежи на отнемане на основание чл. 4,ал.2 от ЗОПДИППД (отм.). Налице е основателно предположение за придобиване от престъпната дейност на ответника на магазина в [населено място], апартамента и идеалните части от УПИ в [населено място], както и на наличността по банковата му сметка от 15,96 лв., които следва да бъдат отнети в полза на държавата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът КОНПИ твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса предпоставка ли е за основателността на иска по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) наличието на претендираната сума в имуществото на ответника.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът Г. Г. Г. твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Когато Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД/отм./ е уведомена на 16.11.2012г. за влязла в сила присъда за престъпление, което не е сред изброените в чл.3, ал.1 от същия закон, следва ли да се образува административно производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и производство за отнемане на това имущество в полза на държавата чрез предявяване на иск /мотивирано искане/?

2. Когато Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по ЗОПДИППД /отм./ е уведомена на 16.11.2012г.за влязла в сила присъда за престъпление, което не е сред изброените в чл.3, ал.1 от същия закон, но такава се установи след 18.11.2012г. в производството пред съда кой е приложимият закон- ЗОПДИППД/отм/, действащ до 18.11.2012г., или влезлия в сила на 19.11.2012г. ЗОПДНПИ/отм./?

3. При предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество, обоснован с присъда за конкретно престъпление, което не е основание за отнемане, може ли съдът служебно да установи и друга релевантна за казуса присъда и да уважи иска на непредявено основание?

4. Трябва ли да се приемат за доходи с установен произход постъпилите по сметката на ответника от трети лица суми в общ размер 646868,17 лв.?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Не е налице поддържаното в изложението на касатора КОНПИ основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но е бил разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само незаконно придобито налично имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица през изследвания период и се намира там в края му. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Макар и постановено по въпроси, свързани с приложението на ЗПКОНПИ /обнародван в „Държавен вестник“, бр.7 от 19.01.2018г./, така направените разяснения са валидни и за ЗОПДИППД /отм./, тъй като между разпоредбите на двата закона, отнасящи се до понятието „имущество“ и начина на определянето му, няма принципна разлика. В тълкувателното решение е налице изрично позоваване и на Р ешение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012г. на Конституционния съд, с което съдът се е произнесъл по искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори на разпоредби на ЗОПДИППД (отм.) и в което е приел, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) не противоречи на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, като "на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения". Цитираните в изложението съдебни актове, на които според касатора, противоречи въззивното решение /решения на окръжни и апелативни съдилища и определение на ВКС по чл.288 от ГПК/ са постановени преди приемане на тълкувателното решение и не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и по повдигнатите в изложението на касатора Г. Г. Г. въпроси. Първите три от тях са формулирани некоректно и според поддържаната от него теза, че престъплението по чл.255, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден, не съставлява основание за извършване на проверка на имуществото му и за предявяване на иск за отнемане, тъй като към момента на извършването му не било предвидено в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.). В случая в обжалваното въззивно решение съдът е приел обратното на посоченото от касатора във въпросите, а именно- че за провеждане на производството по ЗОПДИППД (отм.) са от значение правните норми, действащи към датата на започване на проверката, които предвиждат осъждането за престъпление по чл.255, ал.1 от НК като основание за такава, а не правните норми, действащи към датата на извършване на престъплението, които са от значение само за наказателната му отговорност по НК. Макар и това да не е предмет на поставените от касатора въпроси, следва да се посочи, че липсва противоречие между този извод на съда и цитираното в изложението Решение №71 от 25.06.2018г. на ВКС по гр.д.№o2636/2017г., трето г.о., в което е прието, че е недопустимо отнемането на имущество, придобито преди престъплението по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), за което е било осъдено лицето, да бъде криминализирано в НК. Процесният казус е различен, тъй като към момента на придобиване на имуществото- предмет на отнемане, деянието, за което касаторът е бил осъден, е било обявено за престъпление в НК и разпоредбата на чл.255, ал.1 от НК е съществувала в кодекса. Предвид горното и трите въпроса, съдържащи посоченото по- горе условие, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях. Въпросите по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на решението и възпроизвеждат доводите в касационната жалба, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК по допускане на касационно обжалване.

По отношение на третия въпрос в допълнение следва да се посочи, че съдържа и друго твърдение на касатора /че съдът бил уважил иска и на основание друго негово осъждане, различно от това, за което е започнала проверката/, което не кореспондира с мотивите на решението. В тази връзка следва да се посочи, че приетото от въззивния съд всъщност е по- благоприятно за касатора- съдът е приел, че основателно предположение за връзка между придобитото от него имущество и престъпната му дейност следва да се прави само с оглед на престъплението по чл.255, ал.1 от НК, без да се отчита другото му осъждане за престъпление по чл.257 във връзка с чл.255, ал.1 от НК, тъй като според съда то не било предвидено в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Само за пълнота на изложението настоящият състав на съда намира за необходимо да отбележи, че последният извод на съда е неверен- престъплението по чл.257 /отм./ от НК, за което касаторът е бил признат за виновен и осъден, е квалифициран състав на това по чл.255, ал.1 от НК, и същото първоначално е било уредено в самостоятелната разпоредба на чл.257, която е била в сила към датата на извършване на деянието, за което касаторът е бил осъден, а впоследствие след изменение на НК /обн. в „Държавен вестник“, бр.75 от 2006г./ текстът на разпоредбата е пренесен като нова ал.3 на чл.255 от НК. В първоначалната редакция на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД (отм.) престъплението по чл.257 от НК е било предвидено като предпоставка за провеждане на производство по закона, а едновременно с извършване на посочените по- горе изменения в НК /обн. в „Държавен вестник“, бр.75 от 2006г./ е изменена и разпоредбата на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД (отм.), като в нея е предвидено престъплението по чл.255 от НК, включително и ал.3 на същата разпоредба. Ето защо в случая и осъждането за престъплението по чл.257 от НК е следвало да бъде взето предвид от съда при преценката му за наличие на основателно предположение по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).

Четвъртият въпрос по начина, по който е формулиран, е пряко свързан с правилността на решението и с обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК съгласно указанията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г. Независимо от това следва да се посочи, че изводът на въззивния съд, че не могат да се приемат за такива от законен източник получените по банковите сметки на касатора суми от трети лица без посочено основание за преводите, е в съответствие с практиката на ВКС /Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., Решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г., IV г. о./, съгласно която законността на дохода се определя от основанието за плащането, съответно за получаването му. Наличието на доказателства за основанието, съответно липсата на доказателства за основанието, определя правния извод за това дали даден доход е законен, или незаконен. Като не посочи или посочи доходите си, без да посочва и доказва източника им, проверяваното лице се излага на риска, те да бъдат преценявани с оглед на конкретните обстоятелства по делото, при което е възможно да бъде направено основателно предположение за свързаност с престъпната дейност. В случая доколкото касаторът, въпреки предоставената му възможност, не е посочил и доказал основанието, на което е получил процесните суми, и с оглед установените обстоятелства по делото /освен за посочените по- горе престъпления касаторът е осъждан и за такива по чл.227б, ал.1 и чл.212, ал.1 от НК/ съдът е приел, че същите не са от законен източник.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Касаторът КОНПИ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,