Определение № 5115 от 11.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3808/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. П. срещу определение № 686 от 04.09.2024 г. по в.гр.д. № 519/2023 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, с което е отказано предоставяне на правна помощ на И. И. П., с адрес в Германия, в производство по подадената от него жалба вх.№4597/16.07.2024 г. В жалбата излага, че е инвалид, следва да постъпи в психиатрична клиника, няма юридически знания и е лишен от правна помощ. Според жалбоподателя е оставен по делото пред Окръжен съд Добрич да се защитава сам, въпреки, че е имал определен адвокат по допусната правна помощ, но който не го е защитавал добре поради което се е отказал от правна помощ. Прави искане да се отмени обжалваното определение и да му се предостави правна помощ от която се нуждае след като гр.дело №519/2023 г. не е решено в негова полза и за да обжалва същото пред ВКС, за което е подал жалбата от 16.07.2024 г. Представени са доказателства за това, че е лице с признати 100 % тайно намалена работоспособност без чужда помощ и му е отпусната финансова помощ. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд Добрич е взел в предвид, че по делото е постановено решение №140/27.05.2024 г., с което е отменено частично решението на РС Каварна, в частта, с която И. И. П. е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 500лв., представляваща разлика над 5419,60лв. до 5919,60лв., претендирани общо по четири договори за правна защита и споразумения, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020 г. и е отхвърлен искът за тази разлика. Със същото решение е потвърдено решението на РС Каварна от 19.05.2023 г. по гр.дело №212/2022 г., в частта, с която е осъден И. И. П. да заплати на Д. И. Д. сумата от 5419,60лв., представляваща общо дължима сума по три договора за правна защита и споразумение и заплатени такси, от които: 300лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020 г. и споразумение към него, 4 000лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г. и споразумение към него, 1000лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. и споразумение към него, 94,60лв., представляваща заплатена такса по изп.дело №330/2022 г. на М. Н., и сумата от 25лв. заплатена такса по в гр.дело №586/2020 г. на ОС Добрич, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума от 5419,60лв., от датата на исковата молба 08.06.2022 г. до окончателното й заплащане. Въззивният съд е посочил, че с оглед на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване след като е постановено по гражданско дело с предмет обективно съединени осъдителни искове, всеки с цена под 5000лв. Посочил е, че в тази връзка подадената от ответника по исковата молба и въззивник касационна жалба от 16.07.2024 г. е недопустима и подлежи на връщане, като е постановено разпореждане №632/04.09.2024 г. от администрарищия въззивен съд за връщане на касационната жалба. С оглед на което е посочил, че и молбата на жалбоподателя И. И. П. с искане за предоставянето на правна помощ по чл.21, т.2 ЗПП-чрез процесуално представителство във връзка с подадената от него касационна жалба/ озаглавена въззивна жалба до ВКС/ е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Правна помощ, която се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради материалното си състояние нямат възможност да ползват такава, а е предвидена по закон задължителна адвокатска защита, както е в случая по касационна жалба и когато това е в тяхна полза. Съдът обаче няма задължение да предостави такава помощ безусловно, а преценява доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. В случая съдът правилно е оставил без уважение молбата за предоставянето на правна помощ, като е изходил и е преценил, че подадената касационна жалба и във връзка с която се иска и предоставянето на правна помощ от молителя е недопустима. С разпореждане №632 от 04.09.2024 г. на Окръжен съд-Добрич правилно е върната касационната жалба от 16.07.2024 г., подадена от И. И. П., като недопустима. С оглед на което не е оправдано и предоставянето на правна помощ във връзка с подадената касационна жалба от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя, съгласно чл.24 ЗПП. Поради изложените съображения обжалваното определение на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, III г.о.,