Определение № 1383 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4759/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. М., чрез адв. М., срещу решение № 4453 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1793/2025 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено изцяло решение № 14812 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 67996/ 2022 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено, че Ю. Г. М. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 990.14 лв., представляваща част от допълнително начислена енергия за периода от 02.08.2022 г. до 01.11.2022 г. по фактура № [***]/07.11.2022 г. за обект, находящ се на ул. „***“ в[жк], [населено място], като предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на разликата от едностранно коригираната сметка за електроенергия до пълния размер от 5114.46 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Касаторът Ю. М. поддържа, че решението в отхвърлителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, както и с очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор, като на свой ред с насрещна касационна жалба обжалва решението като неправилно в частта, с която искът за недължимост на сумата от 990.14 лв. е уважен. В изложението на касационните основания се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като при извършена проверка на 01.11.2022 г. е констатирано, че върху средството за техническо измерване е осъществено неправомерно въздействие, в резултат на което потребяваната електроенергия не се отчита. Съставен е констативен протокол в присъствието на свидетел, а в последствие е направена корекция на сметки, като за периода от 02.08.2022 г. до 01.11.2022 г. е начислена исковата сума от 5114.46 лв. Изложени са съображения, че към датата на съставяне на констативния протокол нормативната уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение № 1 по Протокол № 67/24.04.2019 г. на ДКЕВР, ДВ. бр. 35/2019 г./ е предвиждала основание за извършване на корекция при констатирано неотчитане на средството за търговско измерване /СТИ/. Решаващият състав се позовал на съдебната практика, обективирана в решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС и решение № 115 от 20.09.2016 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ВКС, според които в подобни случаи отговорността на потребителя е безвиновна, тъй като правото на доставчика на електроенергия да извърши корекция не е предпоставено от виновно поведение на абоната, довело до неточно измерване или неизмерване на потребеното от него, а единствено цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. По спорния във въззивното производство въпрос за неуведомяването на потребителя за проверката е посочено, че то би било пречка абонатът да бъде поставен в забава, но не е основание да се отрече дължимостта на сумата. Решението е мотивирано допълнително с това, че в чл. 47-51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези на допустимо извършване на корекции на сметки на потребители. В първата от тях неправилното или неточно измерване се дължи на обективни причини, а във втората – на субективно въздействие върху измервателната система, като количеството неотчетена енергия е изчислено за нормативно определения период от три месеца назад във времето. Тази регламентация освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно отчитане, но не въвежда санкция за потребителя, а разпределя риска от обективно установеното неотчитане на средството за измерване. По насрещната въззивна жалба съдът е приел, че според приетата съдебно-техническа експертиза допустимият продължителен ток до процесния имот за периода от 92 дни от 02.08.2022 г. до 01.11.2022 г. не може да надвиши 6348 киловатчаса, чиято стойност е 4124.32 лв. Експертът е уточнил, че повече киловати не могат да преминат през конкретния кабел, който издържал до 72 ампера. Тази експертиза не е оспорена от ответника, нито е поискано изслушване но допълнителна или повторна такава. Поради това, насрещната въззивна жалба също е счетена за неоснователна. Изложението на касационните основания по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищеца М. съдържа три пункта. В първия от тях се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, приемайки, че електроразпределителното дружество има право да начислява едностранно допълнителни суми за неплатена електроенергия за минали периоди, без да е доказан периодът на неточно измерване, вината на потребителя и основавайки се на общите условия на доставчика и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 30.04.2019 г. Акцентирано е на липсата на доказана вина на потребителя, като същевременно е подчертана неприложимостта на общите условия при едностранна корекция поради неравноправността на клаузите, които я уреждат. Изложени са и съображения, че при новите правила за измерване практиката на ВКС продължава да изисква доказване на предпоставките за корекция. Счита, че решението не е съобразено със съдебната практика, формирана с решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 115/20.09.2017 г.по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., в които било прието, че липсата на надлежно съставен протокол в присъствието на абоната, на негов представител или на свидетел, води до незаконосъобразност на корекцията. В този първи пункт от изложението не са формулирани конкретни въпроси. Според Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Ето защо, липсата на формулирани въпроси е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо, че в този пункт от изложението към касационната жалба липсва формулиран въпрос, следва да бъде посочено, че протоколът в настоящия случай е съставен в присъствието на свидетел поради неоткриване на абоната, с оглед на което цитираната от жалбоподателя практика се явява неотносима. От друга страна, ако въпросът на касатора е за това, има ли право електроразпределително дружество да начисли на свой абонат неплатена електроенергия за минал период, когато не е доказан периодът на неточно отчитане, точното количество на неизмерена потребена електроенергия и виновно противоправно поведение на потребителя, то необходимо е да бъде отбелязано изрично, че застъпеното становище в приложеното от касатора решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV г.о., е изоставено с по-новата съдебна практика, израз на която е например решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което, при сега действащата нормативна уредба, е налице законово основание за електро-разпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за изминал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. Във втория пункт от изложението на касационните основания като значими за точното прилагане на закона и развитието на правото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси: 1/. Допустимо ли е електроразпределителното дружество да начислява едностранно допълнителни суми за изминал период въз основа на общите си условия и подзаконовите ПИКЕЕ, без да е доказано по съдебен ред конкретния период на не-измерване и точният размер на потребената, но не-измерена електроенергия, както и без доказателства за виновното поведение на потребителя; 2/. Как се разпределя доказателствената тежест при спор за заплащане на електроенергия, начислена поради констатирано незаконно присъединяване или не-измерване; 3/. Дали правилата на ПИКЕЕ /и в частност чл. 49, чл. 56 и чл. 58 от тях/ създават непосредствено материалноправно основание за вземане на енергийното предприятие, или са само технически правила, чието неспазване от страна на оператора го лишава от възможността да претендира плащане. По първия въпрос съдът не е обсъждал доказването на периода и размера на неотчетената енергия по съдебен ред, респ. не е изисквал установяването му със сила на пресъдено нещо. Поради това, въпросът не е решаващ, той не е относим и не отговаря на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е посочил, че нормативно установеният период от три месеца назад във времето, считано от откриване на неточното измерване на средството за отчитане, не въвежда санкция за потребителя, а разпределя риска от обективното неотчитане на ел. енергия, което може да е за малък период и количество преди констатацията, но и в пъти повече от посочения период. По втория въпрос за разпределението на доказателствената тежест в процеса е налице богата съдебна практика, а това само по себе си изключва приложението на чл. 280, ал. 1 т.3 ГПК. От друга страна, тази практика е съобразена от въззивния съд, който не е вменил на потребителя да доказва отрицателния факт, че не е манипулирал средството за техническо измерване. Напротив, съдът е приел, че едностранната корекция не се предпоставя от виновно поведение на потребителя /което поради това и не подлежи на изследване/, довело до неточното измерване на доставената ел.енергия, тъй като корекционната процедура цели единствено отстраняване на имущественото разместване в правните сфери на двете страни. Дори да липсваше специална уредба, от общите правила на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е доставено определено количество енергия, но е отчетено и заплатено по-малко, купувачът следва да доплати дължимата сума. Този извод следва от самото естество на спорното правоотношение по продажба на електрическа енергия, което изисква купувачът да заплати цената на получената стока, както и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в който смисъл е решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на ВКС, І г.о. Отговор на третия въпрос вече е даден в съдебната практика с цитираното вече решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. Решението на въззивния съд е съобразено с посочената съдебна практика, поради което и по него касационното обжалване не може да се допусне. В третия пункт от изложението на касационните основания касаторът М. се е позовал на очевидна неправилност на въззивния акт по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да се допусне и на така соченото основание. Съгласно константната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да е постановен право-раздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо и явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява от самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. Въведените от касатора твърдения за очевидна неправилност касаят обосноваността на обжалваното решение и съобразяването на част от мотивите към него с цитираната от жалбоподателя съдебна практика, т.е. те се отнасят до правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, преценката за която не се извършва в настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид, че по касационната жалба на ищеца М. не се допуска касационно обжалване, то и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не може да бъде разгледана. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на ответника по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,