Определение № 474 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие “Фонд затворно дело“, представлявано от изпълнителния директор М. Б. Д., чрез юрисконсулт И. Д., срещу въззивно решение № 10/10.01.2020 г., постановено от Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 645/2019 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна “Стройкерамика“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. О. Щ., чрез адвокат С. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебните разноски, сторени в инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Врачански окръжен съд, като изменил частично решението на първостепенния Мездренски районен съд, осъдил Държавно предприятие “Фонд затворно дело“ да заплати на “Стройкерамика“ АД, сумата от 9600 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване от “Фонд затворно дело“ на недвижим имот, собственост на "Стройкерамика"АД [населено място], за периода от 01.10.2013 г до 16.12.2013 г., представляващ керамична фабрика, включваща сграда с разгъната застроена площ от 1140 кв. м., на два етажа с масивна конструкция, построена през 1977г, състояща се от три отделни блока, както следва: Блок „А“, състоящ се от административна сграда с разпределение на първия етаж – дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж – три канцеларии, салон и две тоалетни и столова, на два етажа, с разпределение на първия етаж - столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж – спални помещения и вещеви склад; Блок „Б“ на два етажа, с разпределение на първия етаж - спални помещения и киносалон, на втория етаж – спални помещения и Блок „В“, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. вишки, предназначени за наблюдателници, с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна конструкция, построени през 1979 г., както и битова сграда със столова, с разгъната застроена площ от 307 кв. м., едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии, на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски по делото, съразмерно уважената част от иска. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че със заповед № РД-ТД-27/11.03.1993 г. на министъра на териториалното развитие и строителството, издадена на осн. чл. 17, ал. 1 ЗППДОП, Държавна фирма “Мездра Керамика“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно участие “Стройкерамика“ АД. Търговското дружество поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса й 31.12.1992 г. С решение от 13.04.1993 г. на ОС – Враца по ф.д. № 915/93 г. “Стройкерамика“ ЕАД е вписано в търговския регистър на ВОС. Установил, че с акт за държавна собственост № 7186/02.04.1996, имотите, по отношение на които се претендира обезщетение за ползване без основание, са актувани като държавна собственост и са предоставени за оперативно управление на държавна организация – “Стройкерамика“ ЕАД. Приел още, че съгласно цитирания АДС дворното място от 51, 362 дка е включено в капитала на "Стройкерамика"ЕАД [населено място], както и, че имотът е отписан като държавен със заповед от 20.06.1996 г. Установил, съгласно представения по делото анализ на дълготрайните активи на "Стройкерамика" ЕАД за периода 01.01.1998 г. - 30.06.1998 г., че имотите, по отношение на които се претендира обезщетение, са включени в дълготрайните материални активи на “Стройкерамика“ ЕАД. Спорните сгради попадат в имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрена със заповед от 16.09.2005 г. с площ от 7,629 дка. При изработването на кадастралния план на [населено място] поземления имот със стар номер 776 е разделен на поземлени имоти с идентификатор .... и ....., а сградите са попаднали в имот с идентификатор ...... Керамичният цех бил разделен на две части - едната се ползва от ДП "Фонд затворно дело" и то осъществява пропускателен режим, без него не може да се влезе в имота, поставен е портал, очертана е буферна зона и постови който записва и прави проверка. От правна страна въззивният съд приел, че “Стройкерамика“ ЕАД е собственик на имотите, предмет на иска, като ДП “Фонд затворно дело“ ползва същите през спорния период и това е без основание, противопоставимо на собственика – ищец. По този начин ответникът се е обогатил за сметка на търговското дружество и му дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, на осн. чл. 59 ЗЗД. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение по въпроса за необходимостта от връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта по иска по чл. 59 ЗЗД, като твърди противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Правният въпрос е включен в предмета на спора, но не се установява поддържаното противоречие. Напълно в съответствие с цитираното Постановление на ВС, въззивната инстанция е приела, че не е необходимо да има пряка причинноследствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а те да произтичат от един общ факт или от група факти. Както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд, всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца (държателя) за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение именно по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период. А това, че страните са процесуални субституенти на държавата не променя за тях приложимостта на чл. 59 ЗЗД. Не се установяват и предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар. При връщане на делото, въззивният съд следва да прецени дали е допуснал явна фактическа грешка. Първостепенният съд е отхвърлил иск за сумата от 10 000 лв., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД; първостепенното решение е изцяло обжалвано, като в мотивите на въззивното е прието, че това на Мездренския районен съд е неправилно само в частта за сумата от 9600 лв. В диспозитива е записано, че първоинстанционния съдебен акт се отменя само в тази част и спорът е пререшен, като искът е уважен в посочения размер. Няма произнасяне в диспозитива на въззивния съд относно разликата над 9600 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Мотивиран от горното, съдът