Определение № 149 от 03.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 418/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 147827 от 06.11.2017 г., подадена от С. Т. Т., чрез адв. Н. П., срещу протоколно определение от 31.10.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4168/2016 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, с което е извършено теглене на жребий, разпределени са между двамата съделители Е. М. С. и С. Т. Т.. Касаторът излага оплаквания за неправилност на постановеното определение, като иска неговата отмяна. Ответницата по касация Е. М. С., чрез пълномощника й адв. Е. Т., е депозирала писмен отговор на жалбата, в който излага становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, и моли същото да не се допуска до разглеждане, както и че частната касационна жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към частната касационна жалба, наречено „молба“, касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. В точка първа от изложението си,касаторът посочва,че съдът се е произнесъл по правен въпрос относно това: дали съдът следва да назначи служебно нова съдебно-техническа експертиза за пазарна оценка на дяловете на имотите,тъй като последната е приета преди продължителен период от време,съобразно изискванията на критериите за актуалност,който въпрос е разрешен с противоречие със задължителната практика на ВКС. Така формулираният въпрос е неотносим към процесуалните действия,извършени от въззивния съд и приключили с определението за теглене на жребий,предмет на настоящата частна касационна жалба. Този въпрос е свързан и се отнася до даденото разрешение с постановеното решение №6662/11.08.2016г. по в.гр.д.№4168/2016г. по описа на СГС,с което е съставен и обявен за окончателен разделителния протокол за извършване на съдебна делба относно допуснатите до делба имоти с посочване на дяловете и съответно тяхната стойност. В точка втора от изложението си,касаторът формулира въпрос/цитирам/: „2.В процедурата по теглене на жребий равнопоставеността на страните не изисква ли и жребий относно поредността на тегленото?”,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Касационният съд намира,че не е налице хипотезата по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като съгласно приетото със съдебната практика на ВКС по въпроса, намерила израз в определение по чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 128 от 11.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №1589/2016 г., I го, ГК,разпоредбата на член 352 ГПК/респ.чл.291 ГПК-отм/,предвижда единствено какви са предпоставките за призоваване на страните/съделителите/ за теглене на жребий,но не предвижда правило как за бъде теглен жребият,нито в каква поредност,тъй като в случая теглещият жребий не избира между дяловете,а между еднакво изглеждащи предмети/от два еднакви листа хартия или хартиени плика/,т.е. при такъв избор,както и при липсата на избор на съделителите,причината за разпределение на дяловете е извън тяхната воля,явява се проява на сила,която е извън разума и волята на съделителите и съда. Ето защо,посоченият от касатора правен въпрос,е разрешен в съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК, на Е. М. С. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.12.2017г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение