Определение № 448 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4238/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.М.М. – пълномощник на П. Б. К. – Ц. и С. П. Ц. против определение № 80/07.03.2013 год.постановено по гр.д.№ 1565/2013 г.,по описа на Върховен касационен съд,ІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната им жалба вх.№ 129696/10.12.2012 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че изводите на съда не кореспондират с правната и фактическа обстановка и противоречиво е тълкувана законовата разпоредба. Ответникът Б. М. в писмения отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС, при условията на иззета компетентност,е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Позовал се е на данните за цената на предявения иск за собственост в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяването му процесуален закон – чл.55 ,ал.1,б.”б”ГПКотм.). Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 10.12.2012 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г.,която предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Искът е предявен на 20.12.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) - чл. 55 ал. 1, б. "б",съгласно която, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота /л.12 от първоинстанционното производство/.Именно тази сума – 743 лв., като цена на иска е обосновала извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Настоящият тричленен състав изцяло споделя, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване. Цената на иска е посочена от ищците, съгласно задължението им по чл.56 ,ал.1 ГПК (отм.) и важи за цялото съдебно производство. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,