Определение № 163 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. И., чрез адв. Ек. Д. от АК - Сливен, срещу определение № 408 от 08.07.2020 год. по въззивно ч. гр. д. № 368/2020 год. на Окръжен съд - Сливен, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение № 1549 от 08.06.2020 год. по гр. д. № 82/2020 год. на Районен съд - Сливен за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят поддържа наличието на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност с искане за отмяна на въззивното определение и връщане на делото на Районен съд - Сливен с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че с него е дадено разрешение на съществени правни въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са свързани със задължението на съда да осигури възможност на заинтересованата страна, при поискване, да получи информация в деловодството на съда за произнасянето по молбата по чл. 63 ГПК, както и за необходимостта предоставеният допълнителен срок да бъде съобразен с момента на произнасяне по молбата за продължаване на срока и необходимото технологично време за отстраняване на констатираните нередовности. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав на ВКС, при проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, намира следното: За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че на страната няколко пъти е давана възможност да отстрани нередовностите на исковата молба, които са били ясно указани с разпореждането от 13.01.2020 год. на първоинстанционния съд и въпреки извънредната ситуация времето за тяхното изпълнение от 13.01.2020 год. до 04.06.2020 год. е било достатъчно. Приел е, че с последното определение за продължаване на срока, същият е бил продължен до 04.06.2020 год., като поредната молба с вх. № 9084 от 05.06.2020 год. по чл. 63 ГПК е постъпила след изтичането му, поради което е била процесуално недопустима, а определението на първоинстанционния съд - правилно. При изложените мотиви на въззивния съд и данните по делото не се констатира релевираното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквито тежки пороци в случая не са налице. Напротив, въззивното определение е съобразено с установената съдебна практика относно задължението на съда да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на нередовности да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. Що се отнася до въпросите за приложението на разпоредбата на чл. 63 ГПК, в съдебна практика е трайно установено разбирането, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, само когато тя е подадена преди изтичането на срока и при условие, че съдът намери молбата за уважителна - така напр. определение № 506 от 07.12.2007 год. на ВКС по ч. гр. д. № 2239/2007 год., IV г. о.; решение № 556 от 17.12.1998 год. на ВКС по гр. д. № 382/98 год., 5-членен с-в и др. С оглед на това, не се обосновават и релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, в това число и цитираното от жалбоподателя определение № 348 от 18.06.2015 год. по ч. гр. д. № 135/2015 год., нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС. В настоящия случай съдът се е произнесъл своевременно по молбата от 01.06.2020 год. за продължаване на срока с определение от 03.06.2020 год., като е продължил същия съобразно изричното искане на страната той да бъде продължен с 7 дни, считано от изтичане на вече определения срок /29.05.2020 год./. Следователно същата няма основание да твърди, че е била изненадана с определението от 03.06.2020 год., което не било съобразено с момента на произнасяне по молбата за продължаване на срока и необходимото технологично време за отстраняване на констатираните нередовности. Още повече, че молбата за продължаване на срока от 01.06.2020 год., също както и тази от 05.06.2020 год., е била подадена след изтичане на определения срок и независимо от това е била уважена от съда. От друга страна, констатираните нередовности остават неотстранени и към днешна дата. След като страната не е отстранила нередовностите на исковата молба, въпреки многократното удължаване на предоставените за това срокове, като към датата на изтичане на последния определен от съда срок – 04.06.2020 год., не е поискано неговото продължаване, то правилно и законосъобразно съдът е приложил санкционната последица на чл. 129, ал. 3 ГПК. Във връзка с оплакването на жалбоподателя, че въззивното определение не е съобразено с обявеното в страната с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, следва да се посочи следното: Съгласно пар. 13 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ брой: 44, от дата 13.05.2020 год./, спрените срокове по чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в „Държавен вестник“. Предвид изложеното, продълженият с определение № 1514 от 03.06.2020 год. срок за отстраняване на констатираните нередовности до 04.06.2020 год. не е бил обхванат от действието на чл. 3, т. 1 от горецитирания закон /до 21.05.2020 год./, поради което и това оплакване на жалбоподателя се явява несъстоятелно. Не са налице и съмнения обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя разглеждане в настоящето производство и служебното му допускане до касационен контрол. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,