Определение № 2792 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 560/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците В. М. В. и Д. М. В. срещу решение № 414 от 29.11.2023 г. по гр.д. № 464/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

В. М. В. обжалва решение № 414 от 29.11.2023 г. по гр.д. № 464/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260019 от 04.05.2023 г. по гр.д. № 24/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, е отхвърлен предявеният от нея срещу Гаранционен фонд иск по чл. 432 КЗ за горницата над сумата 150 000 лева до претендирания размер от сумата 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й М. В. В., настъпила вследствие на ПТП на 22.02.2016 г.

Д. М. В. обжалва решение № 414 от 29.11.2023 г. по гр.д. № 464/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260019 от 04.05.2023 г. по гр.д. №24/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, е отхвърлен предявеният от нея срещу Гаранционен фонд иск по чл. 432 КЗ за горницата над сумата 150 000 лева до претендирания размер от сумата 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й М. В. В., настъпила вследствие на ПТП на 22.02.2016 г.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и установил правилно фактическата обстановка по спора, но неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в отклонение от разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Сочат, че съдът не е съобразил в достатъчна степен установената по делото особено близка връзка между ищците и починалия; че са отглеждани от него; че след смъртта му майка им е отказала да се грижи за тях, а са отглеждани от баба и дядо, както и че смъртта е настъпила на дата, съвпадаща с рождените им дни, което завинаги е помрачило този им личен празник. Изтъкват, че определеният размер на обезщетение е в отклонение и от практиката на ВКС за присъждани обезщетения при сходни казуси, като поддържат, че мотивът на въззивния съд, че обществено – икономическите отношения през 2016 г. са различни от настоящите, което налага намаляване на присъденото обезщетение от първоинстанционния съд, е необоснован. Молят решението в обжалваните му части да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете им бъдат уважени за пълните предявени размери.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68 г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?

2. Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита икономическото състояние в страната, без реално да се обсъди как се отразява то върху определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?

3. Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния?

4. При определяне размера на неимуществените вреди вследствие на причинена смърт, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?

5. Следва ли лицето, което търпи неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие от смъртта на свой близък родственик, какъвто е бащата, да доказва някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството?

6. Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при смърт на близък съдът да отчита възрастта на пострадалия като обстоятелство, обуславящо занижен размер на обезщетението?

Ответникът по касация, Гаранционен фонд, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника, А. С. Д., в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че по делото се установяват предпоставките по чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ, обуславящи ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за причинените вреди от водача А. С. Д., който в нарушение на правилата за движение при управление на лек автомобил марка “Субару”, модел “Аутбак” - с рама № 1Р1ВР9ЕКВ66050663, който не е регистриран по надлежния ред - без регистрационни табели към датата на ПТП, и без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, виновно е причинил смъртта на М. В. В. – баща на ищците.

По единствените поддържани като спорни пред касационната инстанция факти – досежно търпените от ищците вреди, въззивният съд е приел, че следва да кредитира показанията на разпитаните свидетели В. Н. В. /баба на ищците и майка на пострадалия/ и И. М. А.. Счел е, че от тях може да се направи извод, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между децата – ищци, и починалия им баща: живеели са заедно в общо домакинство, в една къща, заедно с родителите на М.; той много ги е обичал, грижил се за тях и децата били много привързани към него. Отчел е, че ищците тежко са преживели смъртта на баща си, плакали и пищели, после трудно заспивали вечер; посещават училищния психолог и разговарят с него; продължават да страдат и не могат да превъзмогнат загубата на баща си. Обобщил е, че от гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и техния баща, основани на обич и взаимна привързаност.

При преценка справедливия размер за обезвреда на търпените от ищците вреди въззивният съд е счел, че събраните свидетелски показания установяват, че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на своя баща. Подчертал е, че се касае за загуба на най-близък човек - баща, който е бил все още съвсем млад; отглеждал е сам и с помощта на своите родители децата си; бил е много грижовен и обичан от тях. Отчел е, че ищците са претърпели значителни по степен емоционални и психически вреди от загубата му. Допълнил е, че следва да съобрази конкретните икономически условия в страната към 2016г., които са били различни от тези към настоящия момент, и с оглед намирането на адекватен стойностен еквивалент на вредите е приел, че исковете са основателни до размер от по 150 000 лева за всеки от ищците.

По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени за горниците над сумите 150 000 лева до 200 000 лева, и постановил друго, с което е отхвърлил исковете за разликата като неоснователни.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касаторите първи четири въпроса касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика по соченото от касаторите ППВС 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, и др., включително цитираните от касаторите.

Съобразно даденото с ППВС 4/1968г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, възрастта на близкия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз и в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.

В настоящия случай при определяне на конкретния размер на обезщетенията въззивният съд, противно твърденията на касаторите, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Размерът на обезщетението е определен при отчитане от решаващия съдебен състав на възрастта на починалия, на общественото му положение, възрастта на претендиращите обезщетение роднини, както и на особеностите на техните отношения – взаимопомощ, обич, полагани грижи. Обезщетението е съобразено и с обществено - икономическите условия в страната, съществували към датата на ПТП, като съдът изрично е посочил, че съобразява, датата на която е настъпила смъртта като релевантен фактор при определяне размера на справедливото обезщетение.

Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд досежно правото на обезщетение и размера на последното представлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение и съставлява основание за касиране на атакувания акт като неправилен, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че въззивният съд не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС и касация не следва да бъде допускана по тези правни въпроси на заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на актуална и утвърдена съдебна практика изключва допускането на касационно обжалване по въпросите и по соченото от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените пети и шести въпроси не изпълняват изискването да са обусловили волята на въззивния съд, като при определяне размера на дължимото обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди въззивният съд не е приемал, че ищците следва да доказват „някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството“, нито е отчел възрастта на пострадалия като обстоятелство, обуславящо занижен размер на обезщетението, напротив изрично е изтъкнал, че пострадалият „е бил все още съвсем млад“, което е довело до значителни по степен емоционални и психически вреди от загубата му за неговите деца. Като необуславящи тези въпроси не покриват общия критерий за допускане на касационно обжалване, поради което и по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход право на разноски има ответникът. Заявил е искане за присъждане на разноски, но макар да е представляван от адвокат във връзка с подадения отговор на касационните жалби, не е представил доказателства за извършването на разход за платено на адвоката възнаграждение, поради което разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение