Определение № 181 от 31.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2022 г.

Образувано по частна жалба с вх. № 4010/20.05.2022 г. подадена от Н. Г. М. против Разпореждане № 375 от 17.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на АС - Пловдив, с което е върната частна касационна жалба против въззивно определение № 146 от 04.04.2022 г. по в. гр. д. № 120/2022 г. на АС - Пловдив. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови своето разпореждане при проверка редовността на частната касационна жалба подадена от Н. М. е констатирано, че същата не отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. С разпореждане от 28.04.2022 г. частната касационна жалба е оставена без движение, а на жалбоподателя са дадени конкретни указания, чрез които да бъдат отстранени констатираните нередовности. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 03.05.2022 г. В срокът за отстраняване на нередовностите по частната касационна жалба е постъпила молба с вх. № 3638/09.05.2022 г., с която е отправено искане да бъде продължен срока за изпълнение на указанията, обективирани в Разпореждане № 325 от 28.04.2022 г. С разпореждане № 360 от 11.05.2022 г. е оставена без уважение молбата по чл. 63 ГПК. С обжалваното разпореждане № 375 от 17.05.2022 г. е върната частна касационна жалба против въззивно определение № 146 от 04.04.2022 г. по в. гр. д. № 120/2022 г. на АС – Пловдив, тъй като жалбоподателят не е отстранил в срок дадените указания. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения: Указанията на жалбоподателя са били дадени с разпореждане № 325 от 28.04.2022 г., изпратени са на 28.04.2022 г. и са надлежно получени /лично/ от Г. М. на 03.05.2022 г. Администриращият съд е изпълнил задълженията си да даде на жалбоподателя ясни и точни указания, които да отстрани в едноседмичен срок. В дадения срок жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 и ал.2 ГПК. Това е основание за връщане на жалбата по смисъла на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и постановеното в този смисъл разпореждане от администриращия съд е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по отношение на частните касационни жалби не следва да се прилагат основанията за редовност на касационната жалба. Изискванията за редовност на касационната жалба важат и за частната касационна жалба съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК. Съобразно чл. 274, ал. З ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предоставя от въведените от жалбоподателя основания в частната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че администиращия съд не го е уведомил за постановения отказ да бъде продължен срока по чл. 63 ГПК. В константната практика на ВКС обективирана в определение № 147/15.03.2010 г. по ч. гр. дело № 84/2010 г. на III-то г.о. на ВКС и други, е прието, че съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаването респективно отказа да бъде продължен срока по реда и на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, а страната сама следва да следи за постановяването на този акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване, и тъй като в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК са посочени както началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния), така и неговата минимална продължителност (не по-кратък от първоначалния). Съгласно задължителните разяснения по прилагането на закона, обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая частна касационна жалба с вх. № 3290/26.04.2022 г. против определение № 146/04.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на АС - Пловдив се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане на това основание, тъй като въззивното определение от 04.04.2022 г. не подлежи на касационно обжалване, независимо от факта, че АС-Пловдив като въззивен съд е посочил, че неговото определение подлежи на обжалване. Ето защо обжалваното разпореждане като правилно подлежи на потвърждаване, и настоящия състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,