Определение № 50230 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1909/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на „Тръст Трежъри България“ АД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 260797/07.03.2022г. по в.гр.д. №10132/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II А въззивен състав. С него, след частична отмяна на решение №121777/16.06.2020г. по гр.д. №24569/2016г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75-ти състав, „Тръст Трежъри България“ АД е осъдено да заплати на „Общинска Банка“ АД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 11 734,98 лв., представляваща платен от ищеца гаранционен депозит по договор за наем на недвижим имот от 08.05.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2016г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен предявеният от „Тръст Трежъри България“ АД срещу „Общинска Банка“ АД иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 465,85 лв., представляваща имуществени вреди при ползването на недвижимия имот по договора за наем. В молбата си „Тръст Трежъри България“ АД се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, като излага съображения, че въззивното решение е нищожно, незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и прилагането на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд го е лишил от възможността да обжалва решението, тъй като, без да изготви нов доклад по делото, в мотивите към решението е променил правната квалификация на спора и е приел, че актът не подлежи на обжалване поради търговския характер на делото. Счита, че дори да се приеме, че делото е търговско, а не гражданско, то попада в изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК, тъй като спорът между страните е относно ползването на недвижим имот и неправомерно увреждане на същия от страна на наемателя. Изразява несъгласие и с извода на съда относно правото на наемателя да демонтира елементи от изградената в недвижимия имот климатична и вентилационна система, като твърди, че този извод противоречи на приетите по делото експертизи. В изпълнение на дадените му указания да изложи обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 от ГПК, с молба – уточнение от 01.11.2022г. молителят отново излага доводи за нищожност на решението на Софийски градски съд поради противоречие с всички процесуални правила и норми, като сочи, че този факт му е станал известен едва след постановяване на решението. Едва тогава молителят узнал, че съдът приема спора за търговски, а не за граждански, и по този начин се е произнесъл, без даде на страните възможност за реакция или действия съобразно новата квалификация. Отново изтъква, че дори да се приеме, че делото е търговско, а не гражданско, то попада в изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК, тъй като спорът между страните е относно ползването на недвижим имот и неправомерно увреждане на същия от страна на наемателя. Ответникът по молбата „Общинска Банка“ АД, [населено място], моли същата да бъде оставена без разглеждане като подадена след преклузивния тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Поддържа също, че молбата е неоснователна, тъй като изложените в нея твърдения не обосновават предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307, ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл.305 от ГПК срокове. Според задължителните указания на т.10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл.306, ал.1 от ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 от ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страна на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 от ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 от ГПК за редовност на молбата за отмяна /т.13 от ППВС № 2/1977г./. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК. В случая изложените от молителя твърдения не могат да бъдат подведени под основаниeто за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, е необходимо молбата да съдържа твърдения, че вследствие на нарушаване на съответните правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Релевираните от молителя доводи, че съдът, без да изготвя доклад по делото, е променил правната квалификация на спора и е разгледал делото като търговско, както и че изводите му противоречат на заключенията на приетите по делото експертизи, не представляват твърдения за лишаване на страната от правото на защита. По същество същите съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от въззивния съд. Преценката на поддържаната неправилност е въпрос, който следва да се разглежда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 от ГПК. Следва да се отбележи, че неправилната преценка на вида на спора, съответно на обжалваемостта на въззивното решение от страна на въззивния съд, не лишава страната от правото да подаде касационна жалба в преклузивния срок по чл.283 от ГПК. При проверка на допустимостта на подадената жалба, касационната инстанция осъществява контрол над преценката на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него акт. Отделно, само позоваването на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК не представлява точно и мотивирано изложение на предвидените в нормата основания за отмяна. В действителност, с подадената молба молителят се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общо поддържаните оплаквания за незаконосъобразност. Следователно, доколкото искането за отмяна на въззивното решение е аргументирано с доводи по правилността на съдебния акт, а не с твърдения за лимитативно изброените в чл.303, ал.1 от ГПК основания за отмяна, молбата следва да се остави без разглеждане. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., доколкото същият е представляван от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на молбата за отмяна. Воден от горното, Върховният касационен съд