Определение № 693 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 162/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. В., приподписана от адв. В. Н. от САК срещу определение № 3032/30.11.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1815/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 5839/16.10.2023 г. по гр.д. № 6151/2023 г. на Районен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касатора сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 от ГПК, с твърдения, че акта е постановен в противоречие с постановени актове на СЕС, без обаче да е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Твърди, че в действащия ДОПК няма правна норма, която да дава защита на едно трето лице в процедура по обезпечаване на доказателства. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на определението. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от Д. И. В. срещу Национална агенция по приходите и „Гамбико 2008“ ЕООД [населено място], да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че иззетата от страна на публичния изпълнител на 03.08.2023 г. по изп.д. №190644938/2019 г. сума, в размер на 8721 лв., неправилно квалифицирана като собственост на длъжника „Гамбико 2008“ ЕООД, е собствена на Д. И. В., която сума е отнета в процеса по осъществяване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за изземване на вещи изх. № С2300002-027-000080/03.08.2023 г., издаден от К. Н., на длъжност „старши публичен изпълнител“ при ТД на НАП – Бургас, действаща по делегация. За да постанови обжалваното определение, съставът на Окръжен съд - Бургас е посочил, че според разпоредбите на чл. 41 ДОПК, действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. При непроизнасяне на горепосочения орган в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват пред административния съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност. Посочил е, че с оглед твърденията на жалбоподателката, и след извършване на служебна справка, е установил, че тя е обжалвала действията па публичния изпълнител по реда на чл. 41 ДОПК пред териториалния директор и пред Административен съд Бургас, пред който било образувано адм.д. №1604/2023 г. Според въззивния съд с постановеното по това дело решение, жалбата била оставена без уважение, поради това, че ищцата не е страна в обезпечителното производство. В ДОПК не била предвидена възможност за трето на производството лице да атакува действията по обезпечаването, освен ако не е трето задължено лице. Не била предвидена и специална искова защита в рамките на обезпечителното производство. Прието е, че за да възникне право в полза на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да търси защита по реда на чл. 269 ДОПК, следва да е налице хипотеза, в която принудителното изпълнение се насочва върху имущество, което принадлежи на това трето на производството лице. В случая не се твърдяло и не се установило такова принудително изпълнение да е образувано и по същото да се извършват изпълнителни действия. Искът бил преждевременно предявен. Посочено е, че за ищцата би била налице възможност да предяви иск за установяване принадлежността на имущественото право, когато върху него е насочено принудителното изпълнение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и за който да е посочено, че е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на определението в хипотезата на тежко нарушение на процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите на въззивния акт. Последователно в практиката си по приложението на чл. 269 ДОПК Върховният касационен съд е поддържал становището, че доколкото с този иск е създадена процесуална възможност за безсрочна защита на всяко трето лице, засегнато от принудителното изпълнение по ДОПК, независимо от това дали е проведена докрай процедурата по обжалване действията на публичния изпълнител по принудително събиране на публични вземания, или не, то последното всякога има правен интерес да установи по съдебен ред спрямо длъжника и взискателя правото си на собственост върху запорираната вещ, което чрез провежданото от публичния изпълнител принудително изпълнение всъщност му се оспорва. В случая, както е констатирано и в мотивите на въззивното определение, в исковата молба ищцата е твърдяла, че сумата от 8721 лв. и е отнета с протокол за изземване на вещи изх. № С230002-027-0000801/03.08.2023 г. /неточно посочен в ИМ с № С2300002-027-000080/03.08.2023 г./ от страна на публичния изпълнител на 03.08.2023 г. по изп.д. №190644938/2019 г., тъй като неправилно била приета като собственост на длъжника „Гамбико 2008“ ЕООД. Наред с това ищцата е твърдяла, че това е станало в „процеса на осъществяване на действия по обезпечаване на доказателства“. Както от посочения протокол, така и от решението по адм.д. №1604/2023 г. на Административен съд Бургас /с което въззивния състав, както сам е посочил, е бил запознат след служебна справка/ е видно, че сумата е била отнета на основание чл.204 ДОПК, във връзка със събиране на публично вземане от „Гамбико 2008“ ЕООД по посоченото изпълнително дело, като публичният изпълнител е осъществил изпълнителни действия, а не действия за обезпечаване на доказателства в хипотезата на чл. 40 ДОПК /в последния случай защита може да бъде реализирана по административен ред- чл. 41 ДОПК/. При тези данни подадената до Районен съд - Бургас искова молба не е отговаряла на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК - не са били изложени ясно обстоятелствата, на които се основава иска, с оглед противоречието в твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба. В рамките на производство по разглеждане на делото съдът е следвало да предприеме необходимите действия за отстраняване нередовността на исковата молба и да изясни характера на производството, в което сумата е била отнета /тъй като възможността за искова защита на засегнати права съществува единствено в производството по принудително изпълнение/, преди да прекрати производството по делото, и вече при напълно изяснени факти в обстоятелствената част на исковата молба, да прецени дали предявения от ищцата иск с правно основание чл. 269 ДОПК е допустим. С оглед изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд - Бургас, за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение