Определение № 3351 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2156/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ЕАД Е. И., като пълномощник на ищцата по делото С. Г. П., срещу определение №2494 от 23.07.2025г., постановено по в.ч.гр.д. №2044/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е потвърдено определение №7589 от 10.06.2025г., постановено по гр.д. №12477/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е намалено определеното на процесуалния представител на ищцата възнаграждение на основание чл.38 ЗА от 720 лева на 480 лева. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не представя писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и до 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай са предявени обективно и кумулативно съединени искове: 1/ по чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за кредит № 2751422/31.03.2023г. е недействителен; 2/ за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сума в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по сключения между тях договор за кредит № 2751422/31.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -17.07.2024г., до окончателното изплащане на сумата; 3/ по чл.26, ал.2, предл.четвърто ЗЗД за признаване за установено между ищцата и ответника “Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от 31.03.2023г. е нищожен; 4/ за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство от 31.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -17.07.2024г., до окончателното изплащане на сумата. С процесния договор за потребителски кредит № 2751422/31.03.2023г. и приложение № 1 към същия „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на кредитополучателката С. П. потребителски кредит в общ размер на 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иск за парично вземане е търсената сума, а съгласно т.4 от същата разпоредба по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор цената на иска е стойността на договора. В настоящия случай са предявени обективно съединени искове с цена до 5 000 лева. Ищцата, предявила исковете има качеството на потребител по договора за паричен заем, поради което делото следва да бъде разглеждано като гражданско по смисъла на чл.113 ГПК. Като взе предвид, че предмет на делото е спор, подлежащ на разглеждане като гражданско дело, като предявените искове са с цена до 5000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение