Определение № 708 от 22.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3781/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2, предложение второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 175/09.07.2013г. по т.д.№ 2709/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решението на Пловдивския ОС по гр.д.№ 3717/2012г. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, предвид цената на иска, предявен като частичен за сума под 10 000лв. и търговския характер на делото с предмет претенция за обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за неоснователно ползване на имот във връзка със съществуващи правоотношения между страните по договор за строителство и обезщетение за забава, предявено също под формата на частичен иск, за сумата 1 600.42лв. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че въззивното съдебно решение е постановено в рамките на гражданско дело с предмет вземане, произтичащо от факта на ползване на имот без основание, регулиран от нормите на гражданското право. Становището е, че решението е постановено по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000лв., което според жалбоподателя обуславя и допустимостта на касационното обжалване. От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор срещу основателността на частната жалба. Претендира заплащането на разноски за настоящото производство. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна. Последователно е становището на ВКС, че съдържанието на понятието търговско дело не е ограничено до делата с предмет търговски сделки по чл.286 ТЗ, както и до посочените в чл.365 ГПК търговски спорове. Не е определящо характера на делото и вида на образуваното пред първоинстанционния или въззивен съд. Качеството на страните и договорната връзка, от която произтича претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на недвижим имот след приключване на етап от договора за строителство, определят търговския характер на делото. И тъй като разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., законосъобразен е изводът на състава на ВКС за недопустимост на касационното обжалване. Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразна е преценката на състава на Търговска колегия на ВКС за недопустимостта й. Жалбоподателят следва да заплати поисканите и доказани разноски на ответната страна за настоящото производство- сумата 200лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането й в брой. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: