Определение № 102 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 349/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Септември“- [населено място] срещу решение № 1728 от 30.07.2015 г. по в.гр.д.№ 1573 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав, с което е обезсилено като недопустимо решение от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на Окръжен съд- Монтана и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 29.10.2015 г. особеният представител на ответниците Л. В. Г. и В. В. Р. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Останалите ответници Д. Г. Д., Л. Г. Л., Т. С. Д., Е. В. Д., А. И. Д. и Българската държава не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на постановеното по делото първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че спорът по настоящото дело е решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 289 от 2006 г. на РС- Монтана, поради което е недопустимо да бъде пререшаван. По делото е установено, че с решение 29.01.2007 г. по гр.д.№ 289 от 2006 г. на Районен съд- Монтана, оставено в сила с решение от 14.03.2008 г. по гр.д.№ 163 от 2007 г. на Окръжен съд- Монтана /последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 600 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 4233 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Трето г.о./ е била допусната делба на дворно място, представляващо УПИ IV в кв.1 по действащия регулационен план на [населено място] с площ от 19 130 кв.м. заедно с 5 от изградените в това място сгради /складове с площ от 480 кв.м., сграда Бояджии с площ от 160 кв.м., авторемонтна работилница с площ от 110 кв.м., ремонтна работилница с площ от 110 кв.м. и шивашки цех с площ от 400 кв.м./ между Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д., Т. С. Д., В. С. Д. и Българската държава. Със същото решение ТПК „Септември“- [населено място] не е допусната до участие в делбата на горепосочените недвижими имоти /земя и сгради/ и е отхвърлен иска за делба на останалите изградени в мястото още 15 сгради. По настоящото дело ТПК „Септември“- [населено място] е предявила срещу Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д. /починал в хода на делото, с конституирани като страни негови наследници А. И. Д., Л. В. Г. и В. В. Р./, Т. С. Д., Е. В. Д. /наследник на починалия В. С. Д./ и Българската държава обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ТПК „Септември“ е собственик на 1/4 ид.ч. от горепосочения УПИ IV и изградените в него общо 25 сгради и с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят всякакви действия, с които ограничават и препятстват упражняването на правото на собственост на ТПК „Септември“ върху тези имоти. С оглед предмета и страните по двете дела и мотивите на съда в обжалваното въззивно решение настоящият състав на ВКС приема, че само един от поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и уточнени от съда правни въпроси е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС / въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/, а именно: недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС- например посоченото от касатора решение № 541 от 19.01.2011 г. по гр.д.№ 1364 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.224 ГПК /отм./, сега чл.299 ГПК, за предявяване на нов иск, само когато има пълен идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела. Поради това касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение