Определение № 3182 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1416/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. против решение № 44/09.02.2024 г. по в.т.д. № 627/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 224/04.07.2023 г. по т.д. № 180/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на парична сума в размер на горницата над 30 000 лева до претендираните 50 000 лева, в обезщетяване на неимуществени вреди, търпени вследствие телесни увреждания от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2020 г., както и е отхвърлен иска му за заплащане на законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата. Касаторът намира присъденото обезщетение несъответно на понесените вреди – физическите и емоционални болки и страдания, както и на съдържанието на лечението и продължителността на възстановяването. Счита, че е подходено формално и необосновано, без анализ на доказателствата, в тяхната съвкупност, при отчитане характера и тежестта на уврежданията, значението им за пострадалия, с оглед възрастта му, трудовата му заетост, продължителното и непълно възстановяване, както и болките и страданията в процеса на лечение, изживените неудобства и стрес. Не са съобразени конкретните обществено – икономически условия към момента на увреждането, критерий за които са лимитите на застрахователна отговорност. Аргументира с подробни съображения, подкрепени със задължителна и каузална практика на ВКС, задължението на съда при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, да съобрази и придаде значение на всички значими обстоятелства. Посочва, че е ангажирал писмени и гласни доказателства /СМЕ и разпит на двама свидетели пред първата инстанция/ за невъзможността си, за сравнително дълъг период след инцидента да задоволява сам и без затруднение ежедневните си нужди от придвижване и самообслужване, които въззивният съд не е оценил адекватно. За неадекватно оценени счита и сериозността на полученото в резултат на произшествието травматично увреждане на коляното, продължителният период, през който е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния и социалния му живот, вкл. с оглед възрастта /49 години/ към момента на увреждането, поради което счита за адекватен размер на конкретните неимуществени вреди сумата от 50 000 лева. Ответната страна – ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – депозира становище по същество, с което оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва допустимостта на касационната жалба, като подадена след едномесечния срок за обжалване по чл. 283 ГПК, предвид първоначалното й депозиране пред Административен съд – Пловдив, чрез нелицензиран пощенски оператор и при липса на убедителни доказателства за спазване на срока. Оспорва доводите на касатора за несъобразяване в достатъчна степен с критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, подчертавайки, че направеният от съда анализ на относимите критерии – характера на увреждането, начина и обстоятелствата на извършването му, времетраеното на възстановителния процес, възрастта, трудовата ангажираност на пострадалия, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането – са съобразени със съдебната практика на върховната инстанция. Оспорва залегналите в касационната жалба доводи за неотчитане на обстоятелството на непълно възстановяване на касатора. Подчертава, че по делото е установено, че касаторът не е спазил лекарски препоръки за извършване на контролни прегледи и назначения при изписването му, както и че част от усложненията не са лекувани по никакъв начин, нито са ангажирани доказателства за проведено рехабилитационно лечение след изписването му от болницата. Оспорва и поддържаните оплаквания за разстройство на психиката, като недоказани. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба К. И. Б. твърди, че на 07.06.2020 г., в резултат нарушаване правилата за движение по пътищата от Н. Ишиклиева, е настъпило ПТП, от което търпи телесни увреждания: контузия на дясно коляно с разкъсване на вътрешния минискус на дясната колянна става, причинило трайно затруднение на движенията на десния крайник, за срок от около 2,5 - 3 месеца; контузия на главата с кръвонасядания по челото и лекостепенно мозъчно сътресение, причинили временно разстройство на здравето за срок от около 3 седмици. Тези травматични увреждания причинили на ищеца силни болки и много страдания, физически и емоционални. Същият многократно посетил лечебни заведения за лекуване на последиците от травмите, бил трайно обездвижен за дълъг период от време, разчитал на свои близки за задоволяване на елементарните си нужди, а вследствие на претърпяната операция /артроскопия/, поради причинено прясно скъсване на минеска, загубил част от своята жизненост и работоспособност. Движението на десния му крайник било затруднено и за период от 4 месеца разчитал на чужда помощ за обслужване на ежедневните си нужди. За период от над 6 месеца не можел да извършва тежък физически труд, какъвто изисквала професията му на строител, което му причинило и емоционални страдания, поради факта, че като мъж в активна възраст и глава на семейството е бил неспособен да работи и да го издържа през това време.Нарушена била социализацията му, чувствал се безполезен и в тежест на близките си,сринало се самочувствието му. Травмата в дясното коляно, макар излекувана, продължава да напомня за себе си при промяна на времето и при сериозно физическо натоварване.Тази фактическа обстановка според ищеца обуславя справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Ответникът в отговор на исковата молба не е оспорил обстоятелствата около ПТП, предвид влязлата в сила присъда, но изцяло е оспорил, съобразно представените писмени доказателства /медицински документи/, твърденията, че сочените за причинени травматични увреждания са настъпили вследствие същото. Акцентира на обстоятелството, че при настъпило на 07.06.2020г. ПТП, ищецът е постъпил за болнично лечение едва на 19.08.2020г., при което бил констатиран оток на дясна колянна става, съпроводен с болка. Непосредствено след ПТП, в медицинското заведение не са констатирани травматични увреждания, с разкъсване на вътрешен / медиален /менискус в дясна колянна става. Посочената в епикризата лезия не е уточнено на кой крайник е, нито вида и произхода й. Ответникът счита, че с оглед упражняваната от ищеца професия, е напълно възможно увреждането да е настъпило предходно или последващо ПТП, при упражняването й. Протоколът за ПТП сочи за причинени: контузия на главата с мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядане в челна област, охлузване в областта на дясно коляно. Релевирано е съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради допуснато от ищеца нарушение на ЗДвП – непоставен предпазен колан. Твърди още, че с неспазване на предписанията на медицинския персонал за активно проследяване на здравословното му състояние, след изписването от лечебното заведение, непроведени допълнителни възстановителни процедури – рехабилитация, кинезитерапия и др., ищецът сам е допринесъл за продължителността на периода на възстановяването си и съпътстващите го страдания. Оспорил е и размера на вредите, като прекомерен. Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск изцяло, присъждайки обезщетение в размер на 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, приемайки за установен механизма на ПТП, с постановената наказателна присъда, съгласно чл. 300 ГПК. Приел е за доказано, че всички претърпени от ищеца травми са в причинност със същото ПТП, съобразно представената медицинска документация /епикризи/ и изслушаната по делото СМЕ. Отхвърлил е всички въведени възражения на застрахователя, за съпричиняване вредоносния резултат от пострадлия, като недоказани. Предвид поддържаните в касационната жалба оплаквания, спорен пред настоящата инстанция остава единствено въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Пред първоинстанционния съд са изслушани СМЕ и свидетелски показания /св. Б. и св. Г./. СМАТЕ приема, че разкъсването на вътрешния медиален менискус на дясната колянна става е в пряка причинност с ПТП, както и че въпреки проведеното лечение няма пълно възстановяване за колянната става и вероятно движенията й ще останат частично ограничени / дефицит от 10 %, силно затруднено клякане и изправяне от клек /. Проведена е оперативна интервенция – артротомия, при която е отстранена част от увредения медиален менискус. В експертизата е посочено, че до момента на ПТП няма регистрирани оплаквания на ищеца по отношение на опорно – двигателния апарат. Няма и данни за провеждани последващи рехабилитации и/ или физиотерапия. Свидетелят Б. Б., живееща на семейни начала с ищеца, споделя че непосредствено след ПТП е останал в болница за няколко дни, предвид полученото комоцио, а след изписването му, с оглед същото, трябвало да лежи и да не гледа телевизия цял месец. Свидетелката твърди, че от самото начало кракът му бил подут, но го лекували в домашни условия – с компреси, като през първите два месеца нямало подобрение. След това постъпил в болница за три дни, а след излизането ползвал патерици за придвиждане. Оттогава свидетелката твърди, че К. не се чувства добре, изпитва болки, не може да работи по професията си / строител /, изнервен и напрегнат е, често получава паник атаки – 3-4 пъти в месеца. Кракът му продължава да отича, не може да го сгъва, не ползва помощни средства за придвижване, но видимо куца, продължават и болките, макар и не така силни. Свидетелката твърди, че никой не им е препоръчвал физиотерапия, а за рехабилитация – дори да са я препоръчали, не разполагат със средства. Свидетелят Деко Г., познат на ищеца ,потвърждава, че след ПТП К. „ не е човекът, който беше „. Един – два месеца трябвало да лежи на тъмно, да не гледа телевизия, да си почива. По - късно оперирали коляното му, но и след операцията му е много трудно – не може да работи и го тормози мисълта, че не може да осигури средства на семейството си, а обратното - дъщеря му - 25 - 26 г., която се нуждае от помощта му, го издържа. Бил мъж „канара“, а сега - куца, не може да клекне, трудно и с помощ се изправя, психически е травмиран от неработоспособността си. От изслушаните и кредитирани гласни доказателства съдът е заключил, че е налице промяна във физическото, но и в психическото състояние на ищеца - паник атаки, социална изолираност, трудова неангажираност. След ПТП ищецът не можел да участва във финансовата издръжка на семейството, което се отразило негативно на неговата самооценка и душевен мир. При всички тези данни, съдът определил за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 50 000 лева. Въззивният съд, сезиран по жалба на застрахователя, е отменил решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размер над 30 000 лева. Доколкото пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, същият е приел и установил фактическата обстановка по делото, на база вече събраните такива пред предходната инстанция. За да определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликта болки и страдания е посочил, че на съобразяване на първо място подлежат претърпените травми, съществените от които се явяват мозъчното сътресение и скъсания менискус на дясно коляно, заради което ищецът претърпял операция; интензитета на болките и страданията във физически и емоционален план; безспорния и ненуждаещ се от доказване факт, че всяко ПТП е изключително стресиращо за пострадалия; обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът не е напълно възстановен, прогнозната невъзможност да възстанови движението на крака си напълно; обстоятелството, че бил възпрепятстван да реализира доходи от работата в строителство / очевидно - в аспект на съпътстващата го тревожност /. Всичко това, в неговата целокупна преценка довело съда до извода, че сумата от 30 000 лева е адекватна компенсация, за претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП. Възражението за съпричиняване поради неспазване на правилата за движение по пътищата било счетено за бланкетно и недоказано, а това за непоставен предпазен колан – за опровергано. Отхвърлено е и възражението за съпричиняване, поради непроведена рехабилитация и физиотерапия, с оглед обстоятелството, че ищецът не бил насочен към такава. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата па предявен пряк иск срещу застрахователя ? – допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с твърдяно противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и с решенията по т.д. № 60323/16 г., т.д. № 60334/16 г., т.д. № 1015/2011г., т.д. № 387/2008 г. на II т.о., т.д. № 1053/2012 г., гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. и гр.д. № 465/2011 г. на IV г.о. на ВКС. 2/ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, за да бъде справедливо, и следва ли съдът, при приложението му и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г., и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера па обезщетението ? – твърди се, че е налице допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъобразяване на въззивния състав с ППВС № 4/1968 г. и с константната практика на ВКС по сродни дела, обективирана в решения по т.д. № 1905/2020 г. на II т.о., т.д. № 1920/2020 г. на II т.о., т.д. № 1221/2020 г. на I т.о., т.д. № 889/2020 г. на І т.о. и т.д. № 269/2021 г. на II т.о. на ВКС. 3/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили усложнения и трайни последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ? – касаторът аргументира предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на решението до касационно обжалване, поради противоречието му с ППВС 4/68 г. 4/ За да се гарантира правилно приложение па принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? – релевира се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяно противоречие на обжалваното решение с решения по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г.на II т. о., т.д. № 619/2011г. на II т.о., т. д. № 1154/2013 г. на II т. о., т. д. № 3040/2013 г. на II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и т.д. № 1015/2011 г. на II т.о. на ВКС. 5/ Трябва ли значителното намаляване на определено от съда обезщетение да е мотивирано от въззивния съд с конкретни, обективно съществуващи факти, от значение за определяне размера му ? – касаторът обоснова наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първите четири въпроса, в същественото си съдържание, се дублират и свеждат до: приложението на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД - при съобразяване на всички относими обстоятелства и събрани доказателства, вкл. в съвкупност, и мотивирано обосноваване размера на дължимото обезщетение, в съответствие със значението и приноса на всяко от установените релевантни обстоятелства, спрямо вида, съдържанието, интензитета и продължителността на търпимите от пострадалия болки и страдания. Този въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като обект на преценката, за адекватното мотивиране на съдебния акт, в обосноваване справедлив размер на присъденото обезщетение, в съответствие с отговора на въпроса, са именно решаващите мотиви на съдебното решение. Обоснован е и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Макар въззивният съд да е съобразил всички събрани и относими доказателства – СМЕ и свидетелски показания, и в съответствие със съдържанието им да е извел релевантните, за размера на обезщетението критерии, не е мотивирал адекватността на определения от него – особено в хипотезата на значително занижаване, спрямо определения от първоинстанционния съд - размер на обезщетението, с действителното съдържание и значение на всяко от изброените за релевантни обстоятелства, спрямо физическия, емоционален и социален статус на пострадалия, вследствие претърпените увреди. Допълнителният селективен критерий се явява обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК, с ППВС № 4/1968 г. и решения по т.д. № 1905/2020 г., т.д.№ 1920/2020 г., т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 889/2020 г. и т.д. № 1221/2020 г. на І т.о. на ВКС. Така в решението по т.д. № 1221/2020 г. на І т.о. на ВКС е посочено: „ Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност „. Част от посочената от касатора съдебна практика на касационна инстанция се явява неточно цитирана, поради което и неоткрита, в относимост към поставения правен въпрос / решения по гр.д.№ 78/11 г., № 465 /11 г.,т.д. № 795/2008 г. /. Друга част касае присъдимо обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик и макар да изхожда от идентични – с горепосочената съдебна практика, обосноваваща допълнителния селективен критерий - позиции, е постановена в специфична хипотеза. Петият въпрос, сам по себе си удовлетворяващ общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, се субсумира в предходния, доколкото отново касае задължението на съда, да обоснове адекватно, счетения от него за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Следователно, обосновава се основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК. Касаторът не дължи държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение