Определение № 1208 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 90/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Елпак Специализиран сервиз“ ЕООД, [населено място], чрез адв.И.-А. Н. от САК, срещу решение № 211/03.07.2025г. по възз.т.д.№ 248/2025г. на Апелативен съд - Пловдив в частите, с които, след отмяна на решение № 59/09.12.2024г. по т.д.№ 48/2023г. на Окръжен съд - Кържали, е отхвърлен предявеният против „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Сергей Ростовцев“ЕООД, [населено място], осъдителен иск за сума в размер на 22 764лв., представляваща стойността на оригинална ренгенова тръба с доставка от производителя, и е потвърдено решение № 59/09.12.2024г. по т.д.№ 48/2023г. на Окръжен съд - Кържали първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 31 230лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано – основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Според касатора въззивният съд е основал решението на погрешна преценка на доказателствата и тяхното превратно тълкуване, като част от тях не е обсъдил, други е игнорирал, а по отношение на причинно-следствената връзка е неправилно възприел изразената от вещите лица от тройната експертиза вероятност и въз основа на нея е мотивирал извод за липса на пълно и главно доказване. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго за уважаване на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В касационната жалба е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, а в приложеното към нея изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, участвало в единична експертиза, в случай, че същото вещо лице участва в последваща тройна експертиза, в която вече не поддържа първоначалните си отговори и е подписало тройната експертиза, без да мотивира особено мнение и да има разногласия с останалите вещи лица от тройната експертиза?

2. Допустимо ли е да се кредитира заключение на вещо лице, което не е подкрепено с годни логични доказателства? Съдът трябва ли да аргументира защо го приема, как го е преценил спрямо останалата доказателствена маса и защо изводът му е този, който е направил?

3. В случай, че спорният въпрос, определен от първоинстанционния и въззивния съд, е дали повредата на част от медицинско оборудване- рентгеновата тръба се дължи на производствен дефект или на неправилна експлоатация от страна на ответника за определен в делото период на работа на тази част /от 10.04.2022г. до 29.10.2022г./, относими/ годни ли са доказателствата за работата на медицинското оборудване, констатирани 10 месеца след края на спорния период/ 18.07.2023г. и 07.08.2023г./, както е счел въззивният съд?

4. Допустимо ли е съдът да формира решаващите си фактически изводи за липса на пълно и главно доказване въз основа съществуването на защитна хипотеза от страна на ответника, тоест твърдение или предположение, която не е подкрепена с доказателства?

5. Може ли съдът, когато не е установил, а още по- малко по несъмнен и безспорен начин, фактите, които е следвало да докаже ответникът във връзка с разпределената му доказателствена тежест, от значение за изхода на спора, да замести неустановените факти с предположения?

6. Кога е налице пълно и главно доказване, ако вещите лица посочат релевантна причина, като най- вероятна? От това следва ли пряко изводът за липса на пълно и главно доказване и има ли решаващо значение дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност, поради обстоятелства, установени по делото, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Д. К., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски в касационното производство.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Пред въззивната инстанция е установено и безспорно, че страните имат сключен договор от 01.06.2022г. с Приложение № 1 към него, с предмет абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и съоръжения, вкл. на ренгеновия апарат, със срок на действие от 01.06.2022г. до 31.05.2023г., срещу заплащане от абонаментна такса и, отделно от нея, стойността на вложените части, блокове, възли и транспортни разходи по издадени от изпълнителя фактури. Съгласно протокол за предварителни приемни изпитвания на ренгенова арпаратура от 10.04.2022г. служител на ищеца е констатирал, че ренгеновата апаратура функционира нормално, според изискванията на производителя, и може да бъде въведена в експлоатация. Към протокола е приложена гаранционна карта на нова ренгенова тръба с гаранционен срок от 10.04.2022г. до 10.04.2023г. С приемо-предавателен протокол от 29.10.2022г. ответникът е предал на ищеца ренгенова тръба за гаранционна подмяна от производителя, а новата ренгенова тръба е монтирана, съгласно приемо-предавателен протокол от 26.03.2023г., като с протокол за предварителни приемни изпитвания от същата дата е констатирано, че ренгеновата апаратура функционира нормално, според изискванията на производителя, и може да бъде въведена в редовна експлоатация. В производството пред първата инстанция е прието заключение на единична съдебно-техническа и оценъчна експертиза с в.л. инж.Н. И.. По направеното от ищеца оспорване на заключението, с протоколно определение в ОСЗ на 26.04.2024г. е допусната тройна съдебно-техническа и оценъчна експертиза с участието на първоначалното вещо лице Н.И., в т.ч. по въпросите възможно ли е повредата на ренгеновата тръба да се дължи на неправилно електрическо захранване на ренгеновия апарат и/или на ел.инсталация в сградата, неотговаряща на нормативните изисквания, и дали документите по делото съдържат обективни данни за производствен дефект на ренгеновата тръба. В ОСЗ на 15.11.2024г. ищецът не е оспорил заключението на тройната експертиза и същото е прието.

По спорния във въззивното производство въпрос относно причината за повредата на монтираната на 26.03.2023г. нова ренгенова тръба - дали се дължи на производствен дефект или - на неправилна експлоатация от страна на служители на болницата въззивният съд е приел, че изводът на първата инстанция, че дефектът се дължи на неправилно изградено електрическа захранване на ренгеновия апарат и заземяване, което е било критично за неговата работа, е неправилно основан на заключението на тройната СТЕ, в което е констатирал, че не се съдържа категоричен извод в този смисъл, а това е само една от посочените вероятни причини за проблемите с работата на апарата, но същевременно е посочена и друга вероятна причина– неправилен монтаж и настройки за работа с апарата от ищеца. При обсъждане на експертните заключения на единичната и трайната експертизи съставът на апелативния съд е счел, че липсва съществено противоречие в изводите, с изключение на това, че единичната експертиза категорично изключва възможността дефектирането на тръбата да се дължи на неправилно изградено ел.захранване. Намерил е, че заключението на тройната СТЕ не опровергава изводите на единичната експертиза. Въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е заключил, че липсват категорични и безпротиворечиви доказателства на какво се дължи повредата на ренгеновия апарат, съответно, че не е проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърденията му, че дефектът се дължи на причина, която изключва гаранционната му отговорност и е основание да претендира заплащането на доставената от него нова ренгенова тръба, с която е заменил дефектиралата преди изтичане на гаранционния й срок.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени въпроси произтича от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са правни, а са фактологични, доколкото изискват проверка на данните по делото, и касаят свързаната с правилността преценката на доказателствата по делото.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не са въведени доводи за обосноваване на някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а - единствено такива за неправилност на решението по см. на чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а той следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 3500лв., доказани с договора за правна помощ.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: