Определение № 204 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4480/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на Д. П. Б. и М. В. А.-Б., чрез процесуалния им прадстевител адв.В., срещу въззивно решение от №260209 от 14.06.2021г. по в.гр.д.№38/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.11.2017г. по гр.д.№40357/2016г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. П. Б. и М. В. А.-Б. срещу Софийски градски съд с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за размерите над присъдените размери от по 1000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, до пълните предявени размери, както и исковете за лихви за разликата над уважената част от 142,45лв. за всеки от тях до пълните предявени размери от по 5500лв. за всеки от тях, както и исковете за лихви за разликата над уважената част от 142,45 лева за всеки от тях до пълните предявени размери, както и в частта, с която са отхвърлени исковете им Върховния касационен съд с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и за сумата 710 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.02.2015 г. до 19.07.2016 г. Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Софийски градски съд и контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не вземат становище по жалбата. Ответникът по жалбата Върховен касационен съд, чрез процесуален представител експерт-юрисконсулт С., в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е насрещна касационна жалба от Софийски градски съд срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Софийски градски съд е осъден на основание чл. 2б от ЗОДОВ да заплати на всеки от ищците Д. П. Б. и М. В. А.-Б., сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 142,45 лева, представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от 24.02.2015 г. до 19.07.2016 г. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Ответниците по насрещната касационна жалба Д. П. Б. и М. В. А.-Б. в писмен отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не взема становище по насрещната жалба. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете съответно по чл.283 ГПК и чл.287, ал.2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Въззивният съд е изложил съображения в отговор на възражението на жалбоподателите за недопустимо определяне от първоинстанционния съд на размер на обезщетението под определения в административното производство по реда на глава 3а от ЗСВ, че в съдебното производство по чл. 2б ЗОДОВ съдът не е обвързан от решението на министъра на правосъдието при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение. Лицето, което претендира, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по своя воля и на свой риск може да приеме или не предложеното му обезщетение в рамките на административното производство по ЗСВ. В последния случай, ако предяви пред съда иск по чл. 2б ЗОДОВ, претендирайки по-голямо от предложеното му обезщетение, съобразно събраните в съдебното производство доказателства и установените от тях обстоятелства съдът може да му присъди обезщетението в претендирания размер, но същевременно ищецът рискува да му бъде присъдено обезщетение в по-малък от предложения му размер, както и изобщо да не получи обезщетение, ако съдът намери иска по чл. 2б ЗОДОВ за неоснователен и го отхвърли. Касаторите Д. П. Б. и М. В. А.-Б., считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по десет формулирани правни въпроса, включително по въпрос: 5 „Допустимо ли е съдът да определи по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВобезщетение за неимуществени вреди в размер по-нисък от размера, който е предложен от Министерство на правосъдието за сключване на споразумения?“. Считат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №76/11.04.2016г. по гр.д.№5721/2015г.на ВКС, ІІІг.о. Настоящият касационен състав като констатира, че повдигнатият от касаторите Д. П. Б. и М. В. А.-Б. въпрос 5 е предмет на Тълкувателно дело №1/2022г. На ОСГК на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение и по въпрос 2: „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдиеито или оправомощено от него лице по чл.60е от Закона за съдебната власт, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ди той да определи обезщетение в размер не по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ?“, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2022 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.