Определение № 4968 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3631/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. П. срещу решение №.49/24.03.26 по г.д.№.12/26 на АС Варна, с което, след отмяна на решение №.1042/19.10.25 по г.д.№.2188/24 на ОС Варна, предявеният от касатора иск по чл.50 ЗЗД за заплащане на 100 000лв. /частичен иск от 200 000лв./ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от смъртта на неговата майка Д. Р. М., починала на 18.11.23 вследствие нанесени й травми от паднал на същата дата клон на дърво общинска собственост в района на [улица], [населено място]/ е отхвърлен като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Община Варна оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на обжалване касационно решение и е допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е намерено, че първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.50 ЗЗД; ОС Варна е допуснал процесуално нарушение като в съдебно заседание с окончателния доклад е посочил различна правна квалификация - такава по чл.49 ЗЗД, и е дал нови указания за доказателствената тежест на страните, но с решението си се е произнесъл по наведените твърдения на ищеца и заявен петитум при вярната квалификация на иска по чл.50 ЗЗД. Въз основа на събраните доказателства е прието, че на 18.11.23 на тротоара пред административен адрес [населено място], [улица]..., вследствие на значителната сила на вятъра, се отчупил и паднал голям клон от намиращо се на отсрещния тротоар - пред административен адрес [улица]...-дърво /полски ясен на възраст около 70 години, висок около 27,70 м., като отчупването е станало между 14,70м. и 17,75м. от земята, приблизително на височината на съседната пететажна сграда, която е от север (тази на №.10); счупил се е основният и най-голям клон на дървото, оформящ короната във височина/; отчупеният клон се стоварил и затиснал преминаващата оттам Д. М., като тежестта му (268кг.) и събраната кинетична енергия при падането довели до множество и изключително тежки травми по тялото на пострадалата /вкл. на гръбначния стълб и гръдния кош/, несъвместими с живота, от които тя - тогава на 44г., майка на ищеца - тогава на 20г., неин единствен наследник, починала на място; от невъзвратимата загуба на най-близкия му човек той е претърпял и продължава да търпи значителни емоционални страдания, като в житейски и човешки план загубата му е огромна, вкл. и предвид специфичния момент на неговото личностно развитие и съзряване. Отговорността на общината в случая е квалифицирана като такава за вреди от собствената й вещ – дърво, по чл.50 ЗЗД. Посочено е, че съгласно тази разпоредба за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират; отговорността е обективна и безвиновна, елементите от фактическия състав в случая са установени-дървото, чийто клон се е счупил и е причинил смъртта на жената, е собственост на Община Варна - поради което общината е материално легитимирана да отговаря за вредите на ищеца от вещта в тази връзка. Доколкото, обаче, в конкретния случай се касае до природно явление - бурята „Фредерико“, със силен (на моменти ураганен) вятър, с валежи от сняг и дъжд - довело до бедствено положение със щети по инфраструктура, сгради и съоръжения, пречупени дървета и клони, което не е могло да бъде предвидено и да се избегне, а последиците от него не са могли да бъдат предотвратени, то съставлява непреодолима сила. Това обстоятелство освобождава общината от отговорност за вреди по чл.50 ЗЗД и прави претенцията неоснователна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Може ли собственик на вещ да бъде освободен от обективната си отговорност за вреди по чл.50 от ЗЗД чрез позоваване на непреодолима сила (екстремно метеорологично явление), когато вредоносният резултат е предхождан от продължително виновно противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на нормативно установени задължения за поддръжка, обследване и обезопасяване на дървесна растителност?“ /реш.№.204/10.03.10 на ВКС по г.д.№.4284/08, IV ГО, ППВС №.9/66, реш.№.964 по г.д.N.124/14, I ГО, реш.№.131/67, ОСКГ/; 2. „Представлява ли непреодолима сила силен вятър и/или друго природно явление, който според официални метеорологични данни е често и предвидимо за съответния географски район, ако последиците от него са могли да бъдат предвидени и предотвратени чрез навременно и адекватно упражняване на дължимата грижа спрямо вещта?“ /реш.№.103/27.10.20 по г.д.№.3859/19, ІІІ ГО, реш.№.2633/19.10.72 по г.д.№.1716/72 и №.1769/79, I ГО, реш.№.6/27.02.13 по т.д.№.1028/11; 3.„Длъжен ли е въззивният съд, при изрично наведени в исковата молба и поддържани в процеса фактически твърдения за вреди, произтичащи както от обективните свойства на вещта, така и от виновно бездействие на страната и/или нейни служители, да разгледа, обсъди и квалифицира претенцията едновременно на двете самостоятелни основания-по чл.49 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД?“ /ППВС №. 4/ 74, ППВС №.17/63, реш.№.27/22.04.19 по г.д.№.1321/18, ІV ГО, опр.N.873/ 17.12.19 по г.д.№.2558/19, III ГО, опр. №.4851/25.10.24 по г.д.№.5274/23, I ГО/; 4. „Допустимо ли е въззивният съд да изгради решаващите си правни изводи за наличие на случайно събитие или непреодолима сила, като игнорира ключови констатации на приетите по делото съдебно-техническа и метеорологична експертизи, доказващи предвидимостта на метеорологичното явление и техническата възможност за предотвратяване на вредоносния резултат? Следва ли при съдът да обсъди и прецени показанията на свидетелите, които притежават специални знания, свързани с правнорелевантната причинна връзка, както и всички останали събрани по делото доказателства, относими към преценката на събитието като непреодолима сила?“; 5. „Какви следва да са предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на собственик на вещта по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещи, визирайки границите на задълженията, и представлява ли бездействието на общинските служители противоправно поведение, водещо до отговорност?“ Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК /т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10 по тълк.д.№.1/09, ОСГТК/ с оглед извършване на проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение. Обжалването се допуска предвид извършване на проверка дали въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба и на предявеното основание. Доколкото касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, ВКС, състав на ІІІ ГО,