Определение № 4200 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор С. А., срещу въззивно решение № 935/03.07.2025 г. по възз. гр. д. № 472/2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта имаща характер на определение. С обжалвания акт е потвърдено определение № 266961/ 08.11.2024 г. по гр. д. № 5738/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което Комисията е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за производството в размер на сумата 1 031,63 лв., съобразно направения частичен отказ от иска. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно и се иска отмяната му. В изложението си за допускане на касационното обжалване страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли КОНПИ да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че съдебно предявеното право има характер на публично държавно вземане; 2) в случаите на изцяло уважени искови претенции от въззивната инстанция и с оглед факта, че на основание чл. 84 ГПК Комисията е освободена от заплащане на държавна такса, допустимо ли е при частичен отказ от иска в първа инстанция, частта от държавната такса съобразно частичния отказ да се възлага върху освободеният от заплащане на такава ищец. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Производството е образувано по искова молба на КПКОНПИ срещу П. М., с която е предявен иск по чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ, имащ за предмет отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 263 671,69 лв. С определение от 25.08.2023 г. по гр. д. № 5738/2021 г. на Софийския градски съд, с оглед заявения частичен отказ от предявената искова претенция, производството е прекратено за сумата общо - 9 132,69 лв. С решение № 260294/14.05.2024 г. Софийският градски съд е отхвърлил предявения иск и е осъдил Комисията да заплати държавна такса в размер на 10 546,87 лв. С въззивното решение, като е отменил първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е приел, че искът е основателен и същият е уважен за сумата от 237 881,31 лв., поради което е осъдил ответника да заплати държавна такса 9 515,24 лв. за първата инстанция. Посочил е, че в случая, с оглед променения резултат, Комисията дължи държавна такса за частта, за която е заявен отказ от иска. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Двата поставени въпроса по същество касаят дължимостта на държавна такса от КОНПИ в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По тези въпроси нормите на приложимия закон са ясни и е налице безпротиворечива съдебна практика на ВКС (вж. – определение № 4274 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г., ІІІ г. о., определение № 3360 от 01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1597/2024 г., ІІІ г. о., определение № 2958 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г., ІІІ г. о., определение № 3785 от 29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2480/2024 г., ІІІ г. о., определение № 4252 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 3474/2024 г., ІV г. о., определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г. о. и др.). Приема се, че в сега действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се съдържат изрични норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора (чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ), като Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Тези принципни положения са съобразени от въззивния съд, поради което не се установяват предпоставките на соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е обаче селективното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - постановеният от въззивния съд съдебен акт е очевидно неправилен, доколкото аритметично невярно е изчислена дължимата от ищеца държавна такса. Софийският апелативен съд правилно е посочил, че с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, Комисията дължи заплащане на държавна такса за частта, за която е заявен отказ от иска. С определение от 25.08.2023 г. по гр. д. № 5738/2021 г. на Софийски градски съд, с оглед направения частичен отказ от претенцията за отнемане, производството е прекратено за сумата - 9 132,69 лв. Изчислена на тази база, държавната такса за прекратената част от производството възлиза на сумата 365,31 лв., а не на сумата 1031,63 лв., както е приел въззивният съд. Предвид това, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно и да бъде отменено в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса за разликата над сумата 365,31 лв. до размера на сумата от 1 031,63 лв. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение