Определение № 50191 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. и Г. Л. Т., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Е. Б., срещу въззивно решение № 53 от 23.03.2022 г. по в.гр.д. № 450/2021 на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 58 от 22.06.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 1468/2021 г. в частта, с която жалбоподателите са осъдени на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД да заплатят на Н. М. М. сумата 3512,10 лв., представляваща стойност на разходите за отстраняване не недостатъците по извършените СМР на основание сключен между страните договор за изработка, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Според касаторите въззивното решение, в обжалваната част, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. М. М., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Б. Б., с който оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита същата за неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен иск на основание чл. 265, ал. 1, т. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответниците М. И. и Г. Т. за сумата от 6576,50 лв., представляваща стойността на некачествено изпълнени СМР, предвид появилите си скрити недостатъци, респ. на необходими материали и труд за отстраняването им, от които 3032,00 лв. - за труд по неформален договор за извършване на СМР, и 3544,50 лв., представляващи стойността на строителни материали. Във връзка с изясняването на фактическата обстановка, доколкото във втората инстанция не са били приобщени нови доказателства, съдът на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло е споделил. По същия начин е препратил и по отношение на правните му съображения във връзка с предявения иск. Въззивният състав съобразно правилото на чл. 269 ГПК е разгледал поотделно посочените от страните пороци, свързани с правилността на първоинстанционното решение. Преценявайки в съвкупност събрания доказателствен материал, като е обсъдил събраните гласни доказателства (чии показания и защо ги кредитира и кой точно факт се доказва с тях), приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е приел, че са доказани предпоставките за частично уважаване на иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД. След направената преценка на доказателствения материал се е произнесъл по направените от страните възражения, които е приел за неоснователни, поради което е потвърдил решението на Районен съд – Дупница. В представеното от касаторите изложение на основанията за допускане на касационна обжалване са формулирани две групи въпроси – материалноправни и процесуалноправни. Поставени са следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“, 2. „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва неформален договор за изработка на стойност над 5000 лв. с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?“, 3. „Налице ли е валидно сключен устен неформален договор за изработка, който да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответниците по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, при липса на доказателства относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителите?“, 4. „Губи ли възложителят правата си по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ако за недостатъците не е известил изпълнителите веднага след тяхното откриване?“, 5. „Допустимо ли е решението на въззивния съд, с което същият се е произнесъл по непредявен иск?“. По изброените въпроси се твърди противоречие с изрично посочена практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. По последния поставен от касатора въпрос – „Проформа фактура, която не е подписана от изпълнителите по устен неформален договор за изработка, ползва ли се с обвързваща материална доказателствена сила относно стойността на възложените материали в поправката на некачествено изпълнени СМР?“ – се твърди, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 23.03.2022 г. по в.гр.д. № 450/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил. По първия формулиран от касаторите въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, е налице трайна съдебна практика, съгласно която мотивите на съдебното решение трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Не е налице противоречие на решението с практиката на ВКС, включително и с цитираната от касатора. Въззивният съд е обосновал точно и ясно изводите си за спорните релевантни за казуса факти. Независимо, че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд във връзка с фактическите и правните му констатации, въззивният състав е извършил цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с наведените възражения във въззивните жалби. Мотивирал се е защо кредитира едни показания, а други не и кои факти счита за доказани посредством събраните устни доказателства. Направил е самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и значението на експертното заключение в рамките на посочените от въззивниците пороци на обжалваното решение. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В този смисъл са неотносими вторият, третият и четвъртият, поставен от касаторите, въпрос. Същите не са от значение за изхода на делото и въззивният съд не се е произнесъл по тях. От изложеното в исковата молба и съответно в депозирания от ответниците отговор не се установява страните да са сезирали съда със спор относно съществуването на облигационното правоотношение между тях във връзка с извършването на СМР. По тази причина и в доклада приет от първоинстанционния съд е изрично посочено, че страните признават, че са сключили договор с предмет изграждане на навес в собствения на ищцата имот. В случая тези отношения не са били предмет на делото. Въззивният съд правилно е съобразил, че спорът между страните касае единствено качественото изпълнение на СМР на покрива на навеса. В тази връзка е приел за доказано, че възражението на възложителката за установените скрити недостатъци е доведено до знанието на изпълнителя веднага след узнаване за съществуването на недостатъка. Така и четвъртият въпрос е формулиран в противоречие с приетата фактическа обстановка по делото и не подлежи на разглеждане на този етап. Петият въпрос е по същество твърдение за извършено от съда процесуално нарушение, тъй като касае обсъждането и преценката на доказателствата по конкретното дело – изготвеното при назначената повторна съдебно-техническа експертиза заключение. Доколкото на този етап от производството пред Върховния касационен съд не могат да бъдат обсъждани и оценявани събраните по делото доказателства, то същият е ирелевантен по отношение на допускането на касационното обжалване. По отношение на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по последния от формулираните от касатора въпроса, настоящият състав счита, че въпросът не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като по делото са приети и други доказателства освен представените фактури, включително повторната съдебно-техническа експертиза, въз основа на които е основано обжалваното решение. Тъй като не е налице първата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът не дължи изследване дали е налице кумулативно и основанието по т. 3 от същия член. Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Решението на окръжния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размер на 1200,00 лв., за които е представен Договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка за заплатеното възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.