Определение № 838 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2504/2025 г.

С обжалваното решение частично е потвърдено решение на РС Силистра, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от ЗК „Лев инс“ АД срещу И. Б. Д. искове по чл.422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите от 15 405.50 лв. и 4758.63 лв. Предявените от ищеца претенции са за реализиране на регресно право и за обезщетение за забава и са обосновани с твърдения, че ответникът с поведението си (управлявал застраховано при ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, превозно средство при наличие на технически неизправности) е станал причина за реализиране на ПТП, в резултат на което са причинени физически травми на трето лице, на което застрахователят изплатил застрахователно обезщетение. Т.е. установява се, че обжалваното въззивното решение е постановено по търговски спор, по който ищецът е търговец, а ответникът няма качеството потребител на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ и §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като не се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а е делинквент. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаните от въззивния съд искове са размери на цената под 20 000 лв. или цената е под установения в нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение