Определение № 243 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 549/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Професионалната гимназия по механотехника в [населено място] и Областния управител на Сливенска област като пълномощник на МРРБ срещу решение № 241 от 08.10.2014 г. по в.гр.д.№ 494 от 2014 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 671 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 5111 от 2013 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу Професионалната гимназия по механотехника в [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде на ищеца следните имоти: две помещения с обща площ от 115 кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 67338.604.55.15, с бивши проектни номера 67338.604.55.15.1 и 67338.604.55.15.2, построена в поземлен имот с идентификатор 67338.604.55 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на А..

К. твърдят, че това решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и немотивирано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допустимост на касационното обжалване на решението сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че решението противоречи на задължителната съдебна практика /определение № 65 от 07.02.2014 г. по гр.д.№ 7491 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 50 от 10.07.2014 г. по т.д.№ 805 от 2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д.№ 678 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ по следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е имотът да е заприходен в баланса на преобразуваното държавно дружество, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ ?

2. Необходимо ли е към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско в акта за преобразуване предоставеното имущество да е конкретно индивидуализирано, за да е налице първата предпоставка на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за придобиване правото на собственост ?

3. Може ли да се приеме за доказана третата предпоставка на чл.17а ЗППДОбП /отм./- включването на имота в капитала на търговското дружество с акта за преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, когато към момента на преобразуването държавното предприятие не е имало право на оперативно управление върху този имот ?

Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

1. Може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност право на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество ?

2. Каква е доказателствената сила на акта за държавна собственост като официален документ в случаите, в които този акт е съставен след акта за преобразуване в еднолично търговско дружество на държавно предприятие, което към момента на преобразуването не е имало право на оперативно управление върху спорния имот и в акта за преобразуване не е посочено конкретно имущество, а същото е посочено само като размер ?

В писмен отговор от 29.12.2014 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбите. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от [фирма] срещу Професионална гимназия по механотехника в [населено място] ревандикационен иск за спорните две помещения, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства било безспорно установено, че ищцовото дружество е собственик на цялата сграда, в която се намират и спорните помещения, на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./. Приел е, че тези помещения не са били предоставени за ползване на ответната професионална гимназия със заповед № 100-010-256 от 28.04.1980 г. на Министъра на транспорта, тъй като тази заповед не касаела спорните помещения. Направеното от пълномощника на гимназията възражение за придобиването на тези помещения на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато през периода от 1980 г. до настоящия момент, е счетено от съда за неоснователно по три съображения: На първо място, защото ответникът не бил доказал, че е владял именно спорните сгради /свидетелските показания за владението били неясни и неточни и смесвали ползването на помещения в два различни имота/. На второ място, защото ответникът не е бил доказал, че е демонстрирал пред ищеца намерението си да свои тези помещения и на трето място, защото възражението за давност било ненадлежно направено- тъй като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета самото училище не можело да придобие за себе си правото на собственост на имота по давност, а собственик можела да стане само Държавата.

С оглед тези мотиви на съда няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика по първите два поставени от касаторите правни въпроси. Съществуващото противоречие в съдебната практика по тези въпроси е отстранено с постановеното Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2Г. Приетото в обжалваното решение затова, какво е значението на заприходяването на имота в баланса на преобразуваното търговско дружество за наличието на основанието на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за придобиване на собствеността и необходимо ли е в акта за преобразуване на държавното предприятие в еднолично дружество предоставеното имущество да бъде конкретно индивидуализирано, съответства на приетото в горепосоченото тълкувателно решение. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд.

Третият поставен въпрос /може ли да се приеме за доказана третата предпоставка на чл.17а ЗППДОбП /отм./- включването на имота в капитала на търговското дружество с акта за преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, когато към момента на преобразуването държавното предприятие не е имало право на оперативно управление върху този имот/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд не е приел, че основанието на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за придобиване на собственост е доказано, въпреки че преобразуваното държавно предприятие не е имало право на оперативно управление върху спорните помещения, а напротив- приел е, че цялата сграда, включително и спорите две помещения са били предоставени за стопанисване и оперативно управление на държавното предприятие, което впоследствие е било преобразувано и чийто правоприемник е ищцовото дружество [фирма].

Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност правото на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество. Този въпрос е основал изводите на съда в обжалваното решение- както бе посочено и по-горе, в решението си въззивният съд е приел, че ответната гимназия не може да прави надлежно възражение за придобиване на процесните помещения по давност и че не може да ги придобие по давност с оглед разпоредбата на чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета.

Отговорът на този въпрос е свързан с отговора на въпросите: дали държавните училища са процесуални субституенти на Държавата по предявен от тях или срещу тях иск за собственост на предоставени им за ползване по реда на чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета имоти и като такива могат ли държавните училища да предявяват правата на Държавата и да правят от нейно име възражение за придобиване на имот по давност и дали държавните училища като самостоятелни юридически лица могат да придобиват вещни права или всички придобити с техни средства или по давност вещни права са публична държавна собственост.

По тези въпроси има непълнота в закона и няма съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поради това касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд следва да бъде допуснато.

К. не дължат внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата, тъй като са освободени от такава на основание чл.84, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение