Решение № 574 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, ЕИК 205036778, [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], представлявано от А. А. А., против Решение № 1856 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 609 по описа за 2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04001523003461-091-001/15.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 53/28.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, в частта, с която на „Единство“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 04. 2023 г. в размер на 12 813, 21 лв., и е определен ДДС за внасяне в размер на 1 528,27 лв. и 152,22 лв. лихва, и за м. 06. 2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 525,27 лв. В касационната жалба и допълнението към същата се изтъкват доводи за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът приел законосъобразност на РА за установени задължения за ДДС, без да се съобрази, че разходите на дружеството, произтичащи от дейността му по производство на земеделска продукция, включително и за покупката на материали и услуги, са документално обосновани и безспорно доказани. Необосновано било отказано право на ползване на данъчен кредит при доказани осъществени от дружеството продажби по ЗДДС. Отделно от това делото било решено без реално да е извършена ССчЕ, поради обективни за дружеството причини. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което бъде отменен РА, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез юрк. Харалампев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 471,70 лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното: С оспореното решение на Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на "ПТЗК Единство" ЕООД против Ревизионен акт № Р-04001523003461-091-001/15.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 53/28.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, в частта, с която на „ПТЗК Единство“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 04. 2023 г. в размер на 12 813, 21 лв. и е определен ДДС за внасяне в размер на 1 528, 27 лв. и 152,22 лв. лихва, и за м. 06. 2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 525,27 лв. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна, съдът е приел за установено, че "ПТЗК Единство" ЕООД с ЕИК205036778 е регистрирано по ЗДДС и е подало справка-декларация по ЗДДС за месец април 2023 г., дневник на покупките и дневник на продажбите. В декларацията и дневниците са посочени фактури по получени от дружеството облагаеми доставки с данъчен кредит по ЗДДС в размер на 12 813, 21 лв. В хода на ревизията е установено, че дружеството не представя никакви счетоводни документи, от които да се установи, че доставките по декларираните фактури са реално получени от дружеството и са ползвани за извършени от дружеството облагаеми доставки. Не е доказано и дали изобщо дружеството води счетоводство по ЗСч. Освен това за част от фактурите са издадени кредитни известия от доставчиците (лист 59-71), две от които не са били отразени в справка – декларацията и в дневника за продажбите за данъчен период месец април 2023 г. От заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза се установило, че констатациите на органите по приходите са верни. Пред съда жалбоподателят представил копия от първични счетоводни документи, издадени през 2022 г. – част от процесните фактури, декларирани за м. април 2023 г., но не представи никакви доказателства, че същите са надлежно отразени в редовно водено счетоводство на дружеството, съгласно изискванията на ЗСч, нито доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че доставките са получени реално от жалбоподателя и са използвани за предоставяните от него облагаеми доставки (чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС). Въз основа на установената основна търговска дейност на жалбоподателя – производство и доставка на земеделска продукция, декларираните от жалбоподателя покупки и представените в хода на ревизията кредитни известия, при липса на представени счетоводни документи и доказателства за заведено счетоводство от дружеството, и непредоставен достъп до счетоводни регистри от търговеца, съдът приел, че за месец април 2023 г. не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 813, 21 лв. по 11 броя фактури за доставки с предмет услуги, материали и стоки (сред тях бетон, цимент, електроди и т. н.). За данъчния период месец юни 2023 г. дружеството е декларирало покупки и е посочило издадени за доставките фактури. Към 22 бр. фактури, с предмет на доставка услуги и материали, не са представени никакви счетоводни документи, доказващи, че доставките са реално получени от дружеството и че материалите и услугите са вложени в дейността на дружеството за целите на последващи доставки, извършени от "ПТЗК Единство" ЕООД. Дружеството не е предоставило на органите по приходите достъп до счетоводството и първичните счетоводни документи в периода на ревизията (такъв достъп не бил предоставен и в хода на производството по настоящото дело на назначеното от съда вещо лице), за да се установи, че доставките отговарят на изискванията по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Поради това на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 8 525, 27 лв. по посочените в справка-декларацията и в дневника за покупки 22 бр. фактури. От правна страна, съдът приел, че е доказана дължимостта на ДДС за периода м. април 2023 г. в размер на 1 528, 27 лв. и лихвите върху сумата, тъй като, поради недеклариране на издадените две кредитни известия, на дружеството без основание е признат данъчен кредит за приспадане в размер 1528, 27 лв. по двете фактури, въпреки издадени кредитните известия. Вещото лице е изследвало представените по делото писмени доказателства, но не му е бил предоставен достъп до счетоводството на жалбоподателя, независимо, че съдебната експертиза е допусната именно по искане на жалбоподателя. От заключението на вещото лице се установило, че изводите на решаващия орган са верни, като ревизионният акт отразява достоверно фактическата обстановка и в оставената в сила част правилно са изчислени размерите на отказания данъчен кредит, на определения данък за внасяне и на дължимата лихва. Съдът е приел за безспорно доказано, че дружеството е декларирало покупки с предмет услуги, материали и стоки, доставките по които не могат да бъдат свързани с последващи продажби от дружеството – в хода на ревизията, въпреки многократните искания от органи по приходите, няма представени никакви първични счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки за натоварване, стокови разписки и/или протоколи, нито е предоставен достъп на ревизиращите органи до счетоводството на дружеството или каквито и да било доказателства, че доставките са реално получени от дружеството и реално са вложени в извършване на последващи облагаеми доставки от негова страна. Приел е, че в тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, било доказването на релевантния факт, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Обстоятелства, които по делото са останали недоказани. Наред с това е приел, че липсата на представена счетоводна отчетност от "ПТЗК Единство" ЕООД безспорно осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В резултат на изложеното е обоснован извод, че е налице основание за отказ на правото на ползване на данъчен кредит за м. април 2023 г. в размер на 12 813,21 лв. и за м. юни 2023 г. в размер на 8 525,27 лв., и е определен ДДС за внасяне за м. април 2023 г. в размер на 1 528, 27 лв. Съдебното решение е правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка и е обсъдил всички приети доказателствата, в това число и заключението на вещото лице по ССчЕ. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон АС - Плевен е извел аргументирани, подробни и обосновани на доказателствата правни извод, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото е безспорно доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – не е представена счетоводна отчетност в дадения с поканата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК срок, както и по време на развилото се съдебно производство. В хода на ревизионното производство, органите по приходите са изискали да се представят от дружеството всички първични документи, съпроводителни документи по доставките, счетоводни регистри, банкови и др. документи за ревизирания период. От страна на „ПТЗК Единство“ ЕООД не са представени изисканите счетоводни документи и търговска документация. При извършване на ревизията по този ред, констатациите на РА се ползват с презумция за вярност, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства(чл. 124, ал. 2 ДОПК). В случая, спора е концентриран върху наличието на реални доставки по спорните фактури с получател РЛ. Правилно съдът е приел за доказани материалноправните основания за отказано право на данъчен кредит за м. април 2023 г. в размер на 12 813,21 лв. и за м. юни 2023 г. в размер на 8 525,27 лв. В случая от страна на „ПТЗК Единство“ ЕООД, освен фактури, не са представени каквито и да е други доказателства за реалност на доставките, поради което правото на ползване на данъчен кредит е отказано законосъобразно, поради липса на доказателства за реалност на доставките. Неоснователен е касационния довод за доказани реални доставки с оглед факта на осъществени от дружеството продажби по ЗДДС. Реалността на доставките се установява с доказателства за реално предаване на стоките и извършване на услугите, каквито безспорно не са представени от „ПТЗК Единство“ ЕООД, което носи тежестта на доказване на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Правилно при определяне на задълженията по ЗДДС за данъчен период м.04.2023 г. са взети предвид и неотразените и получени от „ПТЗК Единство“ ЕООД два броя кредитни известия, издадени от „АСМ“ ООД на 27.04.2023г. В тази част РА е в съответствие с материалноправната разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, която предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Неоснователен е и довода, че делото е решено без реално да е извършена ССчЕ, поради обективни за дружеството причини. В случая, такава експертиза е допусната и същата е приета като доказателство по делото, но същата е потвърдила констатациите на приходната администрация по причина, че РЛ както в хода на ревизията, така и при съдебното оспорване на РА не е ангажирало доказателства за реално получаване на стоките и извършването на услугите. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 2 471,70 лв. или сумата от 1 263,76 евро, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган, страна по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение