Определение № 640 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 740/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ц. В. от АК [населено място], срещу определение № 1 005 от 05.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 725/2011 г. Със същото се потвърждава определение № 281/25.03.2011 г. по т. д. № 639/2010 г. на ОС [населено място] в частта, с която е допуснато обезпечение на иска и е наложена възбрана върху недвижим имот – жилище. С въззивното определение се отменя първоинстанционния съдебен акт в останалата част, тъй като е констатирана техническа грешка в идентификационния № на имота и е допуснато отново обезпечение върху същия, но с правилните идентификационни данни. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба - К. А. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е недопустима. Изложил е и доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Определението на въззивния съд, с което се потвърждава частично допуснатото обезпечение от Окръжен съд [населено място], като в останалата част се отменя, поради отстраняване на техническа грешка в идентификационния № на имота и се допуска отново върху същия имот, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер. Независимо от диспозитива на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Апелативен съд [населено място] е потвърдил допуснатото обезпечение от СЗОС, като в едната част първоинстанционния съдебен акт е поправен. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. Изключение е хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 - ро ГПК, която в настоящия случай не е налице. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като въззивният съд не е допуснал за първи път обезпечение, а е запазил наложеното от ОС [населено място] обезпечение чрез възбрана два недвижими имота – апартаменти, находящи се в [населено място], [улица], ет. 3 ап. 3 и ап. В. Така постановеното определение на П. е окончателно и не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение