Определение № 367 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. Н., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. П. – назначен за служебен адвокат на жалбоподателя срещу определение № 7/13.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2/2022 г. на Апелативен съд – Варна. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответникът по частна жалба Районен съд – Варна (РС - Варна) не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване този състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното. С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение № 4183/24.11.2021 г. по гр. д. № 1727/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на подателя й. С последната е предявен деликтен иск по чл. 49 ЗЗД на касатора против РС – Варна за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от невярно заключение на тройна съдебно – автотехническа експертиза, назначена по НАХД № 2537/2019 г. на РС – Варна. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е споделил аргументите на първоинстанционния, че искът е недопустим, доколкото твърденията на ищеца сочат на извършено престъпление, установяването на което по исков ред е възможно да бъде проведено само чрез претенция по чл. 124, ал. 5 ГПК, а в случая ищецът не обосновава предпоставки от състава на този иск. Изтъкнал е, че съдът не разполага с правомощие да установява престъпен състав, вкл. и по повод на преюдициално правоотношение с позоваване на мотивите към ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Последната се обосновава с твърдения за съществено опорочаване на обжалваното определение, поради нарушаване на основен принцип на гражданския процес, задължаващ съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не може да се проведе. Горната разпоредба урежда самостоятелен фактически състав за допускане на касационен контрол, който намира приложение при особено тежък порок на въззивния съдебен акт и може да бъде констатиран само от неговото съдържание. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от ВКС само в случай, че въззивното решение или определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая частният жалбоподател не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС. Поддържаното от касатора оплакване, че въззивният съд е допуснал особено тежко процесуално нарушение като е отказал да разгледа и да се произнесе по деликтната му претенция за обезвреда на нематериални блага от невярно заключение на вещи лица, назначени от ответника по конкретно дело, не сочи на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То касае процесуалната законосъобразност на обжалваното определение, която подлежи на проверка само при условие, че определението бъде допуснато до касационен контрол, каквито предпоставки в случая липсват. В обобщение, искането за селектиране на частната касационна жалба поради очевидна неправилност на въззивното определение е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г.о.