Определение № 3408 от 02.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2355/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „БИМ ГРУП“ ЕООД, представлявано от адв. В. П., срещу определение № 2585 от 08.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 1852/2025г. на САС, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу протоколно определение № 1326 от 09.06.2025г. по т.д. № 2305/2023г. на СГС, ТО, VI-20 състав в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 856/2023г. на СГС, ТО, 6-ти състав. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съгласно дадените в т.1 от ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС разяснения от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като не касаят правилността на крайния съдебен акт. Намира, че обжалваното от него определение на първоинстанционния съд не е от тази категория, а прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като осуетява трайно възможността на ответника да спре делото до окончателното приключване на производството по т.д. № 856/2023г. на СГС, ТО, 6-ти състав, който процесуален резултат е благоприятен и изгоден за него. Излага и подробни съображения за наличието на основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. В частната си жалба навежда доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира четири процесуалноправни въпроса. Ответникът „СОЛ Инвестмънт” ООД, представляван от адв. Д. Г., оспорва частната жалба. Намира, че частната жалба е недопустима поради липса на предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК и поради насочването й срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е насочена срещу акт на въззивния съд, който има преграждащ производството характер, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по нея не е обусловено от наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение за отказ да се спре производството по образуваното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е преграждащо, нито пък е посочено изрично в закона, че подлежи на обжалване, поради което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По тези съображения е оставил без разглеждане подадената срещу първоинстанционното определение частна жалба. Определението е правилно. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото, не е преграждащо хода му, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Правилен е изводът на въззивния съд, че за разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране, не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл.274, ал.1, т.1 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Макар определението за отказ да бъде спряно производството по делото да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в обжалваното определение. Различен извод на следва от разясненията, дадени в т.1 на ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Посочено е, че при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението. Определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, е от посочената категория, тъй като съгласно т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, и поради това не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частния жалбоподател доводи за наличие на основание за спиране на исковото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,