Определение № 3984 от 13.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 244/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. Я., чрез адвокат И. В., срещу въззивно решение № 206 от 23.07.2024 г., постановено от Монтанския окръжен съд по в.гр.д. № 207/2023 г.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещните страни Ю. В. Л. и Л. Ю. В., чрез адвокат Н. В., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Монтански окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Ломски районен съд, отхвърлил предявените от А. П. М. (починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от законните ѝ наследници – внуците Ж. Д. Я. и И. Д. Я.) чрез законния ѝ представител и настойник Д. П. Д. искове, както следва:

1. за прогласяване на нищожност на договор, оформен в нотариален акт № от г. поради липса на съгласие на продавача, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; 2. за прогласяване на нищожност на същия договор, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 3. за унищожаване на същия договор, поради това, че прехвърлителят е бил в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД; 4. обусловения иск по чл. 108 ЗС относно имота, предмет на прехвърлителната сделка по горния договор. 5. за прогласяване нищожност на волеизявлението на упълномощителя, оформено в пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието), с което е представляван продавача по договора, оформен в нотариален акт № от г., поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие на продавача; 6. за прогласяване на нищожност на същия договор, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 7. за унищожаване на волеизявлението на упълномощителя, оформено в пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието), като изразено от дееспособно лице, което при изразяването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си и 8. за обявяване на недействителността на договора за продажба, оформен в нотариален акт № от г., като сключен без представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 9) да се признае по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имота – предмет на атакувания договор и да ѝ се предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС;

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че ищцата А. П. М. (починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от законните ѝ наследници – внуците Ж. Д. Я. и И. Д. Я.) е била собственик на няколко недвижими имота. С нотариален акт № от г. ищцата е продала на Ю. Л. и В. В. апартамент с площ от от кв. м., находящ се в [населено място], за сумата от 9000 лв. На 19.06.2017 г. с нотариално заверено пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието) ищцата А. М. е упълномощила Ю. Л. и В. В. от нейно име и за нейна сметка да извършват всякакви разпоредителни сделки с друг неин недвижим имот в [населено място] (апартамент с площ от кв. м.), както намерят за добре, при каквито условия намерят за добри, в т. ч. и на осн. чл. 38 ЗЗД, да договарят сами със себе си; на 22.06.2017 г. упълномощените продали сами на себе си описания в пълномощното апартамент; впоследствие, с решение от 23.03.2018 г. на СГС по гр.д. № 11559/2017 г. (влязло в сила на 03.05.2018 г.) прехвърлителката А. М. е поставена под пълно запрещение. Съгласно първоначалната съдебнопсихиатрична експертиза, психическото състояние на прехвърлителката не ѝ е позволявало още преди 2017 г. да има годна психическа воля да извършва правни сделки, т.е през времето 19.10.2016 г. - 19.06.2017 г., тя не е могла да разбира смисъла и значението на нещата и да ръководи постъпките си. Съгласно допълнителната съдебно-психиатрична експертиза, към 19.10.2016 г. и към 19.06.2017 г., за тежестта на страданието на А. М. може да се съди единствено по наличните данни и не може да се каже със сигурност дали е разбирала смисъла и значението на нещата тогава. От заключенията на съдебнографологичните експертизи е установено, че договорът от 2016 г. и пълномощното от 2017 г. са подписани лично от А. М..

Съдът е намерил, че договорите и нотариалните удостоверения не са нищожни поради липса на съгласие, при установено наличие на изрично изразено съгласие за сключването на сделките от страна на А. М.. Въззивната инстанция заключила, че липсва твърдяното противоречие с добрите нрави - уговорената продажна цена е по-ниска от пазарната, но страните имат договорната свобода по чл. 9 ЗЗД сами да я определят; отношенията между съконтрахентите са били близки, взаимно са си помагали, и изплатената цена е израз на общата им воля. По исковете с правно осн. чл. 31 ЗЗД съдът достигнал до извода, че към момента на изповядване на сделките А. М. не е била в трайна неспособност да ръководи постъпките си, като аргументирал извода си с повторната съдебно-психиатрична експертиза и със “събраните по делото гласни доказателства“;

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси:

Налице ли е основание процесният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявленито за упълномощаване да бъдат унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД - когато при сключването на сделката в нея е участвало дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си;

Могла ли е А. М. да разбира или да ръководи действията си при сключване на двете сделки - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявление за упълномощаване;

Длъжен ли е съдът да следи служебно за релевантния момент, в който лицето е изпаднало в състояние, в което не може да разбира смисъла и значението на нещата, както и да ръководи постъпките си;

Има ли право съдът да не вземе под внимание официален документ, който удостоверява психическото състояние на човек (експертно решение на ТЕЛК), след като същият не оспорен от страните;

Следва ли изводът на въззивния съд за това дали лицето е разбирало значението на извършеното и свойството на постъпките си да бъде базиран на цялостен анализ на всички приети по делото доказателства, включително съдебномедицински експертизи, експертно решение на ТЕЛК, решение за поставяне под запрещение, свидетелски показания;

Има ли значение за иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД обстоятелството, че продавачът е бил във висящо производство по поставяне под запрещение към момента на сделките - покупко-продажба и упълномощаване, което производство е приключило с поставянето му под запрещение;

Недействителна ли е сделката, ако са събрани достатъчно доказателства за това, че лицето е страдало от хронична мозъчно-съдова болест преди нейното изповядване;

Може ли лице, което страда от хронично мозъчно съдова болест, да извършва валидни разпоредителни сделки;

Възможно ли е страдащ от хронична мозъчно-съдова болест да извърши надлежно упълномощаване;

Унищожаемостта на пълномощното влече ли унищожаемост на разпоредителната сделка;

Правилно ли съдът не е приел за недоказано с оглед състоянието на А. М., която е имала развиващ се дементен синдром, че тя е можела да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си;

Определяща ли е медицинската експертиза за изхода на делото с правна квалификация чл. 31 ззд, или съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и установени обстоятелства, включително, но не само възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица, които са страни по сделката, както и висящо към момента на сделката производство по чл. 5 от закона за лицата и семейството, което е завършило с поставянето на отчуждителя под запрещение;

При преценката дали дееспособното лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, която е определяща за основателността за предявен иск по чл. 31, ал. 2 ззд, съдът е длъжен изцяло да се довери на заключението на експертите (т. е. определящи са медицинските критерии) или съдът следва да направи преценката си, съобразявайки освен медицинските още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент;

Твърди се, че по поставените въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК; решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, IVг.о.; решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1170 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 4948/2007 г. на ВКС, I г. о

Втората група въпроси, имат отношение към иска с правно осн. чл. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и те са следните:

Може ли продажната цена да е по-ниска от данъчната оценка и налице ли е накърняване на добрите нрави, ако същото не е обосновано;

Може ли да се приеме нееквивалентност на престациите, ако действителната пазарна цена и данъчната оценка се размина драстично;

Противоречат ли на добрите нрави процесните сделки, с оглед на нарушеното изискване за еквивалентност на престациите;

Налице ли е нарушение на установените нравствено-етични правила на морала при сключването на някоя от процесните сделки;

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо счита, че не са нарушени добрите нрави, като коментира и приетата по делото експертиза относно пазарната стойност на имотите;

Накърняват ли се добрите нрави в случай, че пълномощникът договаря сам със себе си и определи цена, по-ниска от данъчната оценка и два пъти по-ниска от пазарната оценка;

Твърди се противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.; решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о.; решение № 158 от 5.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 493/2021 г., IV г. о.; Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК; решение № 462 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4333/2022 г., III г. о.; решение № 65 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 639/2016 г., IV г. о.;

Последната група въпроси, са само процесуалноправни:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им;

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви;

Длъжен ли е въззивният съд да допусне служебно нова съдебно-психиатрична експертиза, ако приеме, че е налице хипотезата на чл. 203 ГПК - при разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица;

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо дава превес на една група доказателства, а на други не;

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото експертни заключения заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви защо не приема експертното заключение;

Длъжен ли е въззивният съд да направи оценка на приетата по делото експертиза относно пазарната стойност на имотите;

Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на свидетелските показания при постановяване на решението;

Длъжен ли е въззивният съд да подходи със засилена критичност към показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото съгласно чл. 172 ГПК;

Длъжен ли е съдът, при противоречиви свидетелски показания на двете групи свидетели, да обсъди свидетелските показания с оглед целия събран по делото доказателствен материал и да се мотивира защо дава превес на едната група показания;

Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на свидетелските показания от страна на въззивния съд, като последният се е задоволил само да посочи, че изводите му се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства, когато гласните доказателства са разнопосочни;

Твърди се, че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на решение № 187/23.10.2019г. по гр.д. № 1738/2018г. на ВКС, IV г.о.; решение № 228 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2014 г.; решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5152/2013 г. на I г.о.; решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 166/2011 г. на IV г.о.; решение № 110 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4617/2008 г. на IV г.о.; решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 228 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2014 г. на I г.о.

Следният въпрос е поставен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: длъжен ли е съдът да посочи правната обосновка, поради която не приема официален удостоверителен документ, неоспорен от страните, който удостоверява наличието на хронично мозъчно съдово заболяване.

Въпросите в една голяма част се припокриват по смисъл, зададени са по различен начин, част от тях - според въпросите, по които се е произнесъл ВКС в част от цитираните съдебни актове; различието в последните, когато касаят тълкуването на една и съща норма, с оглед една и съща проблематика, сочи само на разлика във формулировката, не и в съдържането, а и при тълкуването.

Голяма част от правните въпроси изискват еднозначен отговор относно правилност или не на даден извод на въззивния съд, съответно на заключение относно основателността на някой от предявените в съдебния процес искове – все отговори, които се дават от съда по съществото на спора (в касационното производство, едва след допускане на касационно обжалване, при произнасяне по касационните доводи, евентуално, при касиране поради неправилност и произнасяне по основателността на исковете от касационната инстанция), а не се преценяват в производството по чл. 288 ГПК. Такива въпроси в изложението към касационната жалба, които нямат характеристиките на питания по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, напр. са: налице ли е основание процесните нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявление за упълномощаване да бъдат унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато при сключването на сделката в нея е участвало дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си; могла ли е А. М. да разбира или да ръководи действията си при сключване на двете сделки - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявление за упълномощаване; недействителна ли е сделката, ако са събрани достатъчно доказателства за това, че лицето е страдало от хронична мозъчно-съдова болест преди нейното изповядване; правилно ли съдът не е приел за недоказано с оглед състоянието на А. М., която е имала развиващ се дементен синдром, че тя е можела да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си; налице ли е нарушение на установените нравствено-етични правила на морала при сключването на някоя от процесиите сделки.

Следващите въпроси не са конкретни, на тях съдът не може да даде еднозначен отговор, поради което и не е възможна преценката за относимост към постановеното от въззивния съд, съответно имат ли значение за крайния резултат по спора. Въпросите са следните:

Може ли лице, което страда от хронично мозъчно съдова болест, да извършва валидни разпоредителни сделки; възможно ли е страдащ от хронична мозъчно-съдова болест да извърши надлежно упълномощаване (същественото е дали към момента на извършване на оспорвана сделка лицето е разбирало свойството и значение на действията си и е могло да ги ръководи, като установеното болестно състояние по правило само по себе си не може да доведе до този извод, важни са множество други фактори, както и стадия на развитие на болестта, моментното състояние при волевото изявление и пр.);

Унищожаемостта на пълномощното влече ли унищожаемост на разпоредителната сделка (съдът не е установил порок на упълномощителните сделки, предмет на исковете, следователно – въпросът се явява неотносим, а наред с това твърдяният по исковата молба порок на договора поради унищожаемост, на осн. чл. 31 ЗЗД, на пълномощното, дадено от прехвърлителя, сочи на чл. 42 ЗЗД, а не на унищожаемост на договора и, накрая – ясно е, че отговорите на този въпрос могат да варират, предвид основанието, поради което упълномощителната сделка би била унищожаема );

Има ли значение за иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД обстоятелството, че продавачът е бил във висящо производство по поставяне под запрещение към момента на сделките - покупко-продажба и упълномощаване, което производство е приключило с поставянето му под запрещение (безспорно, не може да докаже, че към датата на сделката, страна по сделката е имала същия интелектуален дефицит, който евентуално би бил установен с решението; само по себе си висящо производство пък не сочи на извод, че искането, с което е сезиран съдът е основателно).

Неясен е следващият въпрос: длъжен ли е съдът да следи служебно за релевантния момент, в който лицето е изпаднало в състояние, в което не може да разбира смисъла и значението на нещата, както и да ръководи постъпките си. Съдът установява само релевантни по делото обстоятелства, а в случая, за приложението на чл. 31 ЗЗД, предвид предявените искове, от значение е в какво състояние е бил прехвърлителя по договор, оформен в нотариален акт № от г. и упълномощителя при извършване на изявлението, оформено в пълномощно, с което от негово име е прехвърлен имот по нотариален акт № от г. Въззивният съд е изследвал сделките към датата на волеизявленията. Тежестта за доказване е за страните и се определя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

По следващите въпроси касационният състав не е във възможност да прецени наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК: Може ли продажната цена да е по-ниска от данъчната оценка и налице ли е накърняване на добрите нрави, ако същото не е обосновано; може ли да се приеме нееквивалентност на престациите, ако действителната пазарна цена и данъчната оценка се размина драстично; противоречат ли на добрите нрави процесните сделки, с оглед на нарушеното изискване за еквивалентност на престациите; накърняват ли се добрите нрави в случай, че пълномощникът договаря сам със себе си и определи цена, по-ниска от данъчната оценка и два пъти по-ниска от пазарната оценка. Това е така, защото въззивният съд е изложил само няколко чисто правни, принципни съображения, без какъвто и да е анализ на данните по делото, при какви условия са сключвани сделките, без съобразяване на приложимите материалноправни норми. Мотивите на въззивния акт в преобладаващата си част съдържат дословно възпроизвеждане диспозитива на първоинстанционното решение; оплакванията по въззивната жалба и становището в отговора по нея, твърденията по исковата молба – на ищеца и на ответниците. Възпроизведени са крайните изводи само на двете съдебнопсихиатрични експертизи, които съдържат различни заключения, но пък въззивният съд, непосредствено след като ги описал, посочил, че „по тази фактическа обстановка не се спори“. По-натам заключил, че исковете за унищожаемост „на договорите“ са неоснователни, като базира изводите си на заключението на вещото лице К. Г., който бил категоричен, че не може да се установи със сигурност дали А. разбирала свойството и значението на извършеното. По всички други претенции има изложени по няколко изречения с принципни съображения.

Въпросите, свързани с мотивирането на съдебния акт, обсъждане на доказателствата, начина на формиране на вътрешно убеждение на въззивния съд, са от значение за постановения резултат, съдът обобщава, както следва: Следва ли фактическите изводи на въззивния съд да са основани на цялостен анализ на всички приети по делото доказателства; как се преценяват заключенията на съдебните експертизи; как съдът преценява доказателства, които си противоречат; изводите на съда трябва ли да са обосновани; как се мотивира въззивно съдебно решение.

Тези въпроси са от значение за постановения резултат и се установява противоречие със съдебната практика на ВКС по тях, което е основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдът не е във възможност да прецени, доколкото въззивният съд изобщо не е обсъждал цитираното доказателство, за да се пита и отговаря за задължителна за съда сила на документ, съответно в случая въззивният съд бил ли е длъжен да я зачете.

Съдът намира, че следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение и в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за проверка на неговата допустимост относно правомощията на въззивната инстанция – тя може ли да се произнася по спор, разрешен от първата инстанция с влязло в сила, необжалвано решение (в случая РС е отхвърлил иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност на договора, оформен в нот. акт № / г. поради липса на съгласие на прехвърлителя, и ищците не са обжалвали решението, а ответниците нямат интерес от жалба в тази част); допустимо ли въззивният съд е да изяснява предмета на иска по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато решението на първата инстанция по него не е обжалвано.

Мотивиран от горното, съдът